Живеем в динамичен свят, в който непрекъснато се случва нещо

Живеем в динамичен свят, в който непрестанно се случва нещо ново, ненадейно и не всеки път – хубаво и положително. До огромна степен всичко е в следствие от взимане на верни или неверни политически решения.

За никого не е загадка, че Европа страда от липса на положителни водачи. Повечето страни почиват на остарели лаври, осланят се на минали триумфи, само че грешките на актуалните политици стават все по-осезаеми, а те рефлектират върху елементарните хора.

Първата и съществена неточност е възмутителното и към този момент даже отблъскващо кланяне и сервилничене пред Съединени американски щати. Наскоро излезе по медиите коментар на българския публицист Петър Волгин, който напълно в прав текст отбелязва, че „ Както ръководителите на Евросъюза, по този начин и водачите на множеството европейски страни са в ролята на обслужващ личен състав, който няма самообладание да задоволи всяко американско предпочитание. “ И също по този начин – „ Днес Европейският съюз е изгубил каквото и да било самостоятелност в връзките си със Съединените щати. “ Няма по какъв начин да не се съгласим с него. Сякаш на Европа й е по-лесно сега различен да взема решения и да показва пътя, който да се следва, т.е. политиките, които да се ползват и постановат. А всичко това е замаскирано под „ единомислието ни с Чичо Сам “.

Вероятно по тази причина Старият континент изпитва боязън пред лицето на Китай. Защото Пекин желае равнопоставен/и партньор/и, а не марионетка/и.

Едни прагматични връзки стъпват върху концепцията всички участници да излязат печеливши. Както споделяме в България – хем въкът да е утолен, хем агнето да е цяло. Дългогодишният опит на Китай с редица страни от разнообразни континенти – е посочил, че това е допустимо. И най-важното – всяка една от тези страни е запазила националната си еднаквост. В тълковния речник или всекидневния език не са навлезли китайски думи, както се случва с британския език, където без значение дали се знае смисъла на думата или не, се употребява при всеки комфортен случай.

Втората съществена неточност е обвързвана с първата. А точно – позицията по отношение на войната в Украйна и тази сред Израел и Хамас. Подстрекавани от Съединени американски щати, европейските страни не се стремят към мир, а предизвикват бойните дейности. Нещо, което Пекин в никакъв случай не би разрешил, а в противен случай – упорства за разрешаване на споровете посредством разговор.

Как по този начин Европа се сложи в състояние на слаба и безволева, а щом се появи някой водач, защитаващ националния си интерес, бива разгласен за „ деспот “? Нима Старият свят към този момент е ослепял, оглушал или с деменция, че не си дава сметка какво се случва?

Независимо дали на Щатите и Запада му харесва или не, само че... те са изчерпани. Нямат какво ново и стойностно да предложат. Лъжите и пропагандата, които заливат медийното пространството, от ден на ден губят почва, тъй като Китай е отворен към останалата част на света и всеки, който желае – може да отиде и да се увери в истината. Неслучайно от ден на ден предприемачи и бизнесмени търсят сътрудници в Поднебесната империя, тъй като могат да разчитат на преданост, уместност и качество на крайния артикул.

А китайците на драго сърце дават контактите си, тъй като за тях е значимо да разбият стандартите за страната си. Макар и да не стане внезапно усилването на китайско-прагматичните връзки, най-малко началото е сложено. Напук на европейските политици или тъкмо с помощта на тях и на неприятното им ръководство. Защото хората стартират да проглеждат и да осъзнават, че ръководещите рядко мислят за тях. И по тази причина те вземат решение сами да се погрижат за себе си. На равнище просвета, на равнище дребен и междинен бизнес, даже на равнище просвета и обучение. Задълбочаването на сходни връзки единствено би било от изгода за Китай и Европа. Остава единствено последната да го разбере!