Всеки трети лев е от пенсии
Живеем с малко над 1000 лева на месец
Разчитаме по-малко на заеми, с цел да закърпим фамилния бюджет
Рязко нарастват изкараните пари от свободни специалности и частна процедура
Пенсиите и обществените заплащания обезпечават всеки трети лев в домакинските бюджети, демонстрират данни на Националния статистически институт. Размерът на пенсиите е от решаващо значение освен за изхранване на самите пенсионери, а за общото равнище на приходите в страната, съобщи Труд.
През първото тримесечие на годината междинният приход на човек е 1090 лева на месец. Сумата е съвсем колкото една минимална заплата за страната. Но приходите се разделят на всички членове на фамилиите. Затова даже съпрузите да получават високи заплати, в случай че имат деца или в фамилията има незает или пенсионер, приходите на човек понижават доста.
За година междинният приход на човек е повишен с близо 144 лева, или с 15,2%. Работните заплати имат максимален дял в приходите на фамилиите. Заплатите обезпечават 56,4% от всички приходи. На второ място по значителност са пенсиите, които обезпечават 31,5% от месечните приходи на семействата. Като прибавим и компенсациите за безработни, добавките за деца и другите обществени заплащания се оказва, че всеки трети лев (33,8%) на семействата идва от държавния бюджет.
Следващият по величина източник на приходи на българите е независимата претовареност. Това е активност, при която човек прави стопанска активност, работи на свободна процедура или като свободна специалност, или прави независимо някаква активност без да наема служащи. Самостоятелната претовареност обезпечава приблизително 7 на 100 от парите на семействата. В рамките на година приходите на българи от независима претовареност са нарастнали с над 42 на 100. Оказва се, че доста хора работят нещо отвън това, за което получават заплата, или реализираната независимо активност е главен източник на приходите им. Тук да вземем за пример влизат майстори, консултанти, юристи и лекари, които не работят за компания, а работят за себе си или имат частна процедура.
Данните на Национален статистически институт демонстрират, че понижават тегленията на пари от спестяванията и взимането на заеми за закърпването на месечния фамилен бюджет. Същевременно има растеж при ипотечните заеми, само че тяхната цел е покупка на жилищни парцели, а не настоящи разноски на семействата.
Намалява потреблението на месни артикули, само че ядем повече месо.
Българите понижават потреблението на самун и картофи, само че ядат повече плодове и зеленчуци, демонстрират данните на Национален статистически институт. Това става с помощта на нарастването на приходите на семействата. През първото тримесечие на годината всеки е изял приблизително по 16,9 кг самун и тестени произведения, при 18 кг за същия интервал на предходната година. Потреблението на картофи е намаляло до 6,7 кг на човек за тримесечие.
Потреблението и на плодове, и на зеленчуци е близо два пъти по-голямо от това на картофи. Консумацията на плодове е повишена до 12,9 кг на човек за тримесечие, а на зеленчуци - до 14,5 кг на човек, демонстрират данните на Националния статистически институт.
Любопитно е, че леко нараства и потреблението на прясно и кисело мляко. Същевременно хората лимитират потреблението на сирене и олио, като фактор за това са високите им цени. Интересно е, че малко понижава потреблението на месни творби, а нараства потреблението на месо. Явно доста хора избират вместо да купят салами, в които не са сигурни какво има, да вземат месо. Фактор за избора на потребителите са и цените. Колбасите са доста по-скъпи от месото. Затова потреблението на месо е над два пъти по-голямо от това на салами, филета, бекони и други месни артикули.
Без смяна остава потреблението на яйца, зрял боб и захар.
За храна фамилиите дават 30 на 100 от всичките си разноски.
Най-много нарастват разноските на семействата за заплащане на данъци, демонстрират данните на Национален статистически институт. В рамките на година плащаните от семействата налози и осигуровки са нарастнали с над 18 на 100.
Разбира се, хората, които работят, заплащат налози и осигуровки, а децата, пенсионерите и безработните не заплащат данъци за парите, с които изкарват месеца. Оказва се, че плащаните от семействата данъци са повече от разноските им за наеми и заплащане на битови сметки. Данъците и осигуровките имат дял от 15,5% от разноските на фамилиите, а за наеми и битови сметки отиват 12,2% от парите на семействата.
За храна фамилиите дават 30 на 100 от всичките си разноски. Средно на месец разноските за храна на един човек са 286 лева, демонстрират данните на Национален статистически институт. Към тях можем да прибавим близо 39 лева на месец за алкохол и цигари. Така общо по 325 лева на месец са разноските на човек единствено за храна, алкохол и цигари.
Разходите за храна, както и за алкохол и цигари, са нарастнали с над 4 на 100 за година. Увеличението на разноските за храна е с 35 лева на човек на месец по отношение на предходната година, а за алкохол и цигари - с 5 лева Така при двама родители с едно дете нарастването единствено на тези разноски е със 120 лева на месец.
Българите дават по-голям дял от разноските си за опазване на здравето по отношение на останалите поданици на страните от Европейски Съюз. В България 6,4% от парите на хората отиват за здравето им. Това е повече, в сравнение с разноските за свободно време, културен отдих и обучение, както и повече от разноските за обзавеждане и поддържане на дома.
