Живеели в съседство Котарак и Пес. Мирно си живеели през

Живеели в съседство Котарак и Пес. Мирно си живеели през цялата година, само че се карали единствено по празниците. Никой не разбирал за какво. Дойде ли празник, почва се...

Котаракът се суети – купува хубави артикули, подаръци; къщата подрежда, украсява. А Песът си живее както преди – пази къщата и вие по луната.

Идва тържественият ден, събират се приятелите дружно на масата, само че не им е радостно, няма празник.

– Изглежда, че празникът не желае да пристигна при нас, – решил Котаракът. И отишъл да повика за наслада Гъсока, който също живеел наоколо. Влязъл Котаракът у съседа и мълчалив: къщата – подредена и украсена, Гъсокът - радостен и нагизден, гостите му се смеят и веселят.

Разбрал Котаракът, че през днешния ден Гъсокът няма да му гостува, та празникът е у тях! Върнал се Котаракът у дома, а там Песът спял, сгънат на кравайче напряко върху масата, върху новата белоснежна завивка. Не издържал това безсрамие Котаракът и се разбеснял:

– На какво наподобява това, с мръсните си лапи да цапаш празничната ми завивка?! Аз тази завивка два месеца я избирах! И угощението за празника самичък приготвях! И къщата самичък подреждах! Марш отсам, Пес пършив!
Така се скарали още веднъж.

Песът естествено се обидил. Той обичал Котарака като брат, само че не могъл да понесе такова отношение! Подвил си опашката, изръмжал от възпитание и си тръгнал.

Прибрал се Песът вкъщи, а там тъмно, неуютно – още повече му се развалило настроението. Тъга и отчаяние го налегнали вместо наслада.

Сърдили се приятелите един на различен известно време, минало им – още веднъж взели да се събират и да си приказват. Нов празник чукал на вратата. Отишъл Песът при Котарака и му споделил:
– Прости ми, разбрах, че не бях прав! Ето, нов празник иде и отново ще ни подмине, в случай че не се сготвям за него дружно с теб. Научи ме по какъв начин вярно да повикам празника, по какъв начин да го поканя.

Изненадал се Котаракът от такива думи, само че се зарадвал.

– Нали видя, и аз не знам по какъв начин да доведа празника. Толкова се старах, толкоз се готвих, а празник все едно нямаше. Явно нещо значимо пропущам – тъжно споделил Котаракът и почесал приятеля си зад ухото.

В този миг Гъсокът надникнал у съседите си, с цел да види по какъв начин я карат. Седнали тримата да пият чай. Гъсокът, както нормално, бил радостен и закачлив. И Котаракът решил да го попита, по какъв начин вярно да предложения празника, че да пристигна насладата при него и да не си потегля.

– Тайната е елементарна, – значимо се изказал Гъсокът, – празникът идва при оня, който се готви за него.

– Но аз постоянно се сготвям, – недоумявал Котаракът, – а наслада по този начин и няма.

Гъсокът повдигнал плещи, благодарил за чая и си тръгнал.

Котаракът и Песът още веднъж останали сами. Седят, тъжат, размишляват. Изведнъж от дупката изскочило Мишле. То с изпитание бутало нещо пред себе си.

– Ето, – изпищяло Мишлето, – мама изпече тази питка особено за вас. Тя споделя, че би трябвало да подариш наслада на някого другиго, някого да ощастливиш, тогава идва и празникът!

От дупката надникнала усмихната мама Мишка и споделила:
– Честит празник!
От тогава Котаракът и Песът честват всеки празник дружно.