Живата легенда – историкът и проницателен мислител проф. Андрей Пантев

Живата легенда – историкът и остроумен мъдрец проф. Андрей Пантев изригна с тезата, че народът ни върви към изродение. От написаното от него излиза наяве, че той тъне в прагматичен тарикатлък, малогработност и комерсиално желание. Поводът за думите му е празника 24-ти май.

SafeNews публикува текста без редакторска интервенция:

 

Проф. Андрей Пантев: И Е ТРЕВОЖНО КАК ЕДИН НАРОД, ЧИЯТО ИДЕНТИЧНОСТ Е СЪЗДАДЕНА И ПОТВЪРДЕНА ОЩЕ ПРЕЗ СРЕДНОВЕКОВИЕТО, ДНЕС ИМА УГНЕТЕНИЕТО НА МАЛОГРАМОТНОСТ, НА БЕЗРАЗЛИЧИЕ, НА ПРАГМАТИЧЕН ТАРИКАТЛЪК И КОМЕРСИАЛНО ПРЕДПОЧИТАНИЕ На този ден ние се прекланяме на словото и книгата по същия метод, по който се прекланяме на сабята и меча.

Поздравът: „ Честит празник на българската книжовност и просвета! ” дава чувство за учебни празници, коридори, цялостни с цветя, възрожденци, украсени с цветя.

Звучи още онази особена атмосфера, въодушевила Пейо Яворов и Никола Вапцаров.

И е тревожното е по какъв начин един народ, чиято еднаквост е основана и доказана още през средновековието, през днешния ден да има угнетението на малограмотност, на равнодушие, на прагматичен тарикатлък и комерсиално желание. Има заплаха всичко това, съградено, което честваме на този ден, да бъде в случай че не заличено вечно, то най-малко мощно корозирало и останало нетолкова доста, колкото е било. Да работиш единствено за пари е отблъскващо. Кирил и Методий, книжовниците от търновската килифаревска школа, нашите възрожденци, небогати, не са работили за пари. Трябва все по-малко да се мисли за материалния израз и възнагражденията на твоите старания. Днес 24 май звучи сантиментално. Има чувство за учебни празници. Звучи като от дълго време пропуснат спомен у нас. Това е тъжно.

24 май звучи и малограмотност, равнодушие.

Има заплаха, която ни води към безпокойство, дали всичко за което приказваме в този ден не е мощно корозирало. Така е в целия свят, само че под лупата на нашия прагматизъм да работиш единствено за пари, е отблъскващо. Нашите небогати възрожденци не са го правили за това. По-малко би трябвало да се мисли за материалния израз на науката.

Цялото човечество има потребност от водачи, само че ние се уповаваме на предишното. То би трябвало да бъде славно, поклонно почитано. Но не може да се живее с малко разкрасена историческа носталгия.

Книгата не е сама по себе си полезност, без хората. Ние сме поклонници и чиновници на словесност.

Малко ще оставим, тъй като един недостатък в никакъв случай не е изчезвал – нагаждачество. То през днешния ден победи.

Днес ние честваме това, което е отпочнато от революционерите. Това е сърцевината на това изключително възприятие. Ние сме носители на нещо, което сега е доста мощно корозирало. Все отново нещо ще остане – свирепото възприятие за човещина. Това, че нямаме герои не е драма, а това, че приписваме героични качества на хора, които не са такива. Имаме апетит за герои. Сега инжектираме героични мисли и качества на хора, които не го заслужават.

Народът ни върви към изродение.

Вярвам, че един ден ще престанем да се самоунижаваме и да роболепничим. Дори при изгубени войни у нас не се е настанявало такова тягостно възприятие – да става каквото ще. В днешната конюнктура има единствено поединично избавление. Източник: Издателство „ Распер “ Още вести четете в: Коментари, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News