Житие на света великомъченица Екатерина Св. великомъченица Екатерина с сцени от

Житие на света великомъченица Екатерина

Св. великомъченица Екатерина с подиуми от живота и мъченичеството й. Икона от XVII в. от манастира " Св. Екатерина " в Синай.В царуването на император Максимиан (IV в.) живяла в гр. Александрия една госпожица от царски жанр на име Екатерина. Майка й била християнка, само че скривала вярата си, тъй като в същото време грубо гонели християните. Екатерина била госпожица с рядка мъдрости хубост. На 18 година тя била към този момент изучила лекарската просвета.

Богати князе желали ръката на красивата Екатерина. Майка й и роднините й я уговаряли да се омъжи, само че тя отказвала на всички, които желали ръката й и казвала на своите близки: " Ако желаете да се омъжа, намерете ми момък, който да бъде еднакъв на мене по достойнство, благосъстояние, хубост и ерудиция! " Такъв момък нямало. Имало сред царските синове момци знатни и богати, само че по хубост и мъдрост те не могли да се равняват на Екатерина.

В покрайнините на града по него време се криел един пустинник, човек със ярък разум и правоверен живот. Той бил нравствен татко на Екатеринината майка. Майката завела при него едничката си щерка, с цел да й даде положителни препоръки. Като видял мъдростта на девойката, старецът решил да я обърне към познанието на същинския Бог и й споделил:

- Аз зная един чудноват Момък, Който те превъзхожда във всичко: хубостта му е по-светла от слънчевото сияние; премъдростта Му ръководи целия свят; благосъстоянието му се дели непрекъснато, само че от това не се намалява; благородството Му е неизказано; няма сходен Нему!

Екатерина се смутила, изменила лице и запитала дали е истина това.

- Истина е - дал отговор старецът. - При това Той има такива съвършенства, които е невероятно да се опишат.

- А чий наследник е тоя момък, който ти така хвалиш? - попитала девойката.

- Той няма татко на земята - споделил пустинникът. - Той се е родил по превъзходен метод от пресвета и пречиста Дева, която поради великата си непорочност и светост се удостоила да бъде майка на подобен наследник. Тя останала безсмъртна по душа и тяло и е възнесена на Небето, където ангелите й се покланят като на кралица.

Екатерина запитала, може ли да види чудесния Момък.

Старецът й споделил, че тя ще види Момъка, в случай че извърши Неговите повели. Той й дал една икона на пресвета Богородица с божествения Младенец и й заповядал да я отнесе в къщи и да прекара нощта в молитва пред нея. " Тук е изобразена Майката на оня Момък, за Когото ти приказвах. Наричат я Дева Мария. Помоли й се с религия, и аз се надявам, че тя ще извърши желанието ти, и ти ще видиш лицето на нейния Син ", прибавил старецът.

Екатерина послушала стареца. Във време на молитвата си от отмалялост тя заспала и видяла чудноват сън. Присънило й се, че небесната Царица стои пред нея и държи на ръце Младенеца, от Когото излизат сякаш слънчеви лъчи. Но на вятъра се стараела Екатерина да огледа Младенеца в лицето: Той отвръщал от нея своя ярък лик. Тогава Божията Майка почнала да моли Сина си да огледа девойката и хвалила нейната хубост и мъдрост. Но Младенецът дал отговор, че тя е безобразна, безумна и бедна, заради което той не желае да я огледа.

- Не презирай Твоето творение - споделила Божията Майка. - Кажи й какво би трябвало да прави, с цел да се любува на Твоята популярност и да види Твоето ярко лице?

- Нека отиде при стареца - дал отговор Младенецът - и ще узнае от него какво би трябвало да прави. Ако тя извърши това, ще Ме види и ще откри при Мене берекет.

Чудният сън надълбоко поразил девойката. Щом се съмнало, тя отишла при стареца, паднала при нозете му и поискала неговата помощ и съвет. Старецът в детайли й обяснил същинската вяра; приказвал й за райското самодоволство, за гибелта на грешниците. Учената и мъдра госпожица скоро схванала истината, повярвала от всичкото си сърце и приела от стареца св. Кръщение.

Екатерина се върнала вкъщи си актуализирана по душа, дълго се молила, доста плакала и още веднъж заспала по време на молитвата. В съня си отново видяла Божията Майка, само че в този момент лицето на божествения Младенец се обърнало към нея. Той добродушно и милостиво погледнал девойката.

- Угодна ли ти е в този момент тая госпожица? - запитала Божията Майка.

- Сега - дал отговор Младенецът - тя е толкоз богата и премъдра, колкото по-рано бе бедна и неразумна. Искам тя да бъде Моя нетленна невяста.

Екатерина паднала на земята и споделила: " Аз съм недостойна, преславни Владико, да видя Твоето царство, само че удостой ме да бъда Твоя рабиня! " Пресветата Дева хванала дясната ръка на девойката. Младенецът й надянал чудноват пръстен и й споделил: " Не търси земен избраник! "

Екатерина се събудила с неизяснима радост; на ръката си имала чудноват пръстен. От тогава тя напълно се изменила. Не мислела към този момент за нищо земно; душата й била цялостна с божествена любов; тя мислела единствено за своя небесен Годеник.

в. великомъченица Екатерина. Икона от манастира " Св. Екатерина " в Синай. В това време в Александрия дошъл беззаконият цар - гонител на християните. Той разпратил глашатаи по всички градове да свикат народа на езически празник. Скоро градът се напълнил с тълпи пришълци. Всеки донесъл каквото могъл за жертвоприношение и се почнало празненството.

Екатерина доста жалела за това безумство на царя и народа. Като взела със себе си няколко чиновници, тя отишла в езическия храм и застанала на прага. В храма се правило жертвоприношение. Всички се обърнали към нея, чудейки се на нейната хубост. Царят я повикал. Тя му се поклонила и споделила:

- Не те ли е позор, царю, да се молиш на гнусни идоли! И вашите учени приказват, че боговете, на които вие се кланяте, били люде, и че тям за някакво славно дело сложили стълбове и скулптури. Познайте истинния, безначалния и безкрайния Бог! Чрез Него царете царуват, светът стои. Той е слязъл на земята и Сам станал човек за нашето избавление. Той не обича жертви, не се радва на заколването на животни, само че желае ние да живеем по неговите заповеди.

Царят се разгневил, само че заповядал да продължат жертвоприношението и споделил, че след това ще поговори с девойката. Когато празникът приключил, той заповядал да доведат при него Екатерина. С учудване гледал нейната хубост и питал, коя е тя, по какъв начин се назовават нейните родители и какво обучение тя проповядва.

- Името ми е Екатерина - дала отговор девойката. - Аз съм щерка на княза, който царуваше преди тебе. Изучила съм всичката човешка мъдрост, само че познах непълнотата на земното обучение и станах невяста на Христа Бога, Който сподели посредством пророците си: " Ще погубя мъдростта на мъдреците и ще отхвърля разсъдъка на рационалните ". Сама аз съм пепел и прахуляк, само че Бог ме надари с хубост, с цел да познаят людете силата на Твореца, Който и на земния прахуляк може да даде хубост и мъдрост. А тия богове, които вие почитате, са оскъдни и лъжливи и влекат душите ви в погибел.

Царят се разгневил. " Не ругатни боговете, които имат безсмъртна популярност! " - споделил той.

Екатерина дала отговор:

- Ако искаш да отърсиш мрака, който затъмнява твоя разум, ще познаеш суетата на своите богове и ще схванеш истинния Бог.

Царят не желал да продължава разногласието с Екатерина и й споделил:

- Не прилича на царя да влиза в спор с жена. Но аз ще събера мъдрите философи. Нека те ти потвърдят твоите заблуждения.

След това царят заповядал да пазят Екатерина, а в същото време пратил да повикат мъдреците и учените, с цел да оспорят думите на девойката и да я изобличат в подвеждане. 50 мъдреци пристигнали в града. Един от тях изключително се отличавал с духовитост и ерудиция. Много народ се събрал да слуша пренията за вярата. Пратили за девойката. Нейното сърце било твърдо и умерено, тъй като й се явил архангел Михаил и й споделил, че Господ ще й даде мощ да победи мъдреците, и че тя мнозина ще обърне в същинската религия.

Започнал разногласието. Езическият влъхва защищавал своите езически богове. После почнала да му дава отговор девойката. Отначало тя доказвала лъжливостта на езическите богове с думи на философите и поетите, а по-късно обяснила ония места в техните съчинения, в които се вижда предусещане и предсказване за живота и гибелта на Иисуса Христа. " Той милва грешниците, споделила тя, прости греховете на каещите се. " Той приказва: " Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя. Повярвайте в Него и ще бъдете избавени! "

Мъдрецът слушал с учудване и накрай се признал надвит. Всички други се отказали да продължат разногласието. Напразно царят се гневял, заплашвал със гибел и мъчения. Мъдреците почнали да проповядват същинския Бог, Комуто се покланяла Екатерина. Те приели мъченическа гибел и с наслада чули от Екатерина, че мъчението ще бъде вместо кръщение и ще им отвори входа на Царството небесно.

Царят обаче не се отказал от желанието си да убеди Екатерина. Нейната чудна хубост му внушила неверна обич. Той предложил даже половината си царство, стараел се да я прелъсти с блага и с обещания за почести и популярност. Но Екатерина дала отговор, че дрехата на мъченица за нея е по-красива от царска багреница. Напразно царят я убеждавал посредством разнообразни обещания и по-късно я заплашвал със страшна гибел. Тя споделила, че нейните премеждия ще доведат доста люде до Бога и ще им отворят небесното царство. Тогава царят заповядал грубо да я мъчат. Били я безжалостно, цялото й тяло се покрило с рани, а по-късно я затворили в тюрма.

Дълго лежала в пандиза светата мъченица. Искали да я уморят с апетит, само че Господ не я оставил. Едно чудно привидение укрепило нейната религия. Тя видяла своя небесен Годеник, обграден от ликове ангели. " Не се пердах, споделил й Той, със своето самообладание ти мнозина ще обърнеш към Мене! "

В това време царят по някаква работа напуснал града. Царица Августа, неговата жена, като слушала за хубостта и мъдростта на Екатерина, от дълго време желаела да я види. Тя разкрила това свое предпочитание на Порфирий, стотник и царски другар. Това предпочитание изключително се усилило, откакто Августа видяла един чудноват сън. Присънило й се, че Екатерина стои, обкръжена от прелестни момци и девойки. Всички те били облечени в бели облекла, огряни от чудно зарево. Екатерина повикала при себе си Августа, надянала й златен венец и споделила, че Владиката Христос й праща тоя венец. Като разказала на Порфирий тоя сън, царицата прибавила, че тя няма да се успокои, до момента в който не види девойката. Порфирий заречен да извърши желанието й и самичък я отвел нощем в тъмницата, където била затворена светицата. Подир тях вървели доста бойци. Светлото лице на Екатерина така поразило царицата, че тя паднала пред нозете й и извикала: " Щастлива съм, че най-сетне те видях! Няма да скърбя, в случай че за това изгубя даже живота си и царството си. Радвам се от душа и сърце, че виждам твоята светла хубост. Блажена си ти и почтена да хвалба, че си се привързала към подобен Господар и си получила от Него толкоз чудни блага! "

Екатерина й дала отговор:

- И ти си блажена, царице. Аз виждам над главата ти венец, поддържан от ръцете не ангели. Ти ще получиш тоя венец за дребното мъчения, които ще изтърпиш, и ще отидеш при същинския Цар във безконечното царство.

Царицата дала отговор:

- Боя се от мъчения, багра се от изключително жестокия си брачен партньор ".

- Иисус Христос ще бъде постоянно с тебе - дала отговор й Екатерина. - Малко ще пострада тялото ти, а там ще се успокоиш завинаги.

Порфирий, като слушал тези думи, запитал:

- Какво дава Христос на оня, който има вяра в Него? Аз желая да стана Негов войник и да имам вяра в Него.

- Не си ли чул или не си ли чел християнските трудове? - запитала Екатерина.

- Не - дал отговор Порфирий. - Аз от млади години съм се упражнявал във войски каузи и не съм имал други грижи.

Тогава св. Екатерина обяснила на всички присъстващи Христовото обучение и споделила, че не могат да се изкажат насладите, които преблагия и филантроп Господ приготвил на обичащите Го и изпълняващите Неговите заповеди. Царицата, Порфирий и бойците, които ги придружавали, повярвали в Христа и благоговейно се дали прошка с девойката.

Когато царят се върнал, той още веднъж пратил за Екатерина. Сиянието на нейната хубост го удивило. Той запитал по какъв начин дългия затвор и апетит не са изменили нейния тип, и и скал да накаже стражарите и вратарите. Но Екатерина споделила, че не човешка ръка я пазела, Сам Бог. Царят отново се обърнал към нея с прелъстителни думи: " Ти си по-красива и по-мъдра от нашата богиня Артемида. Не погубвай хубостта си! Раздели с мене царството и земното забавление! "

- Не мисли за моята хубост - споделила девойката. - Това е прахуляк и тиня, които ще окапят като цвят и ще изчезнат като сън.

Непреклонността на Екатерина още веднъж възбудили яростта и злобата на царя. Той заповядал да донесат колело с остри зъбци и заплашил девойката, че ще я привърже към това ужасно наказателно оръдие, в случай че не се поклони на боговете. Тия заплашвания не уплашили девойката. Тогава царят заповядал да я подложат на ужасни мъчения. Но едвам те били почнали, и незабележим Божи ангел счупил оръдието за изтезание и девойката се изправила невредима. Народът в учудване извикал: " Велик е християнският Бог! "

Царица Августа, като чула за станалото, излязла от своя замък и гръмко почнала да упреква царя, задето той смее да се бори с живия Бог и да мъчи Неговите рабо. Царят ужасно се разгневил. Той обърнал яростта си против царицата, подложил я на страдания и я осъдил на гибел.

- Рабиньо на същинския Бог - споделила царицата на Екатерина преди гибелта си, - помоли се за мене!

- Иди с мир - дал отговор Екатерина, - с цел да царуваш постоянно с Христа!

На царицата отсекли главата с меч.

Порфирий същата нощ дружно с повярвалите бойци погребал честното тяло на царицата. След това те отишлш при царя и му декларирали, че и те са християни, бойци на същинския Бог. Всички те били смъртно осъдени.

Св. великомъченица Екатерина. Икона от XVII в. от манастира " Св. Екатерина " в СинайНа другия ден царят за финален път повикал девойката и й споделил:

- Заслужаваш строго наказание; ти прелъсти жена ми, ти погуби и мъжествения мойн и смути народа. Но аз ще ти простя, в случай че се поклониш на боговете, тъй като ми е жалост да те предам на гибел. Аз с тебе ща разделя царството си. Ти ще живееш в богаство и удоволствия, които не е изпитвала още никоя кралица.

Но лукавите думи не могли да отлъчат светата госпожица от любовта Христова. Виждайки, че напъните му са напразно, царят заповядал да я предадат на гибел.

Когато я водели на мястото на наказването, след нея вървяло голям брой народ. Всички плачели и жалели за нея. Младите дами и девойки говорили: " Защо погубваш своята младост и хубост? Иди при царя и го послушай! "

- Не плачете за мене - дала отговор св. госпожица, - само че се радвойте с мене! Днес аз ще видя Иисуса Христа, моя Творец и Спасител. Той е хубост, популярност и венец на мъчениците. Той ме вика към неизказани божествен наслади. Плачете по-добре за себе си, тъй като вашето обезверение ще ви погуби!

Пред гибелта си св. Екатерина се молела:

" Господи Иисусе Христе, благодаря Ти, че си сложил нозете ми върху камък на самообладание и си им указал същинския път! Простри Твоите пречисти ръце, изранени на кръста, и приеми душата ми, която Ти придавам като жертва на моята обич! Спомни, Господи, човешката отпадналост и елементарни съгрешенията ми, осъществени по неведение - да ги умие моята кръв, която аз лея за Твоето име! Направи, Господи, тялото ми, което ще бъде посечено с меч, да остане невидимо за моите врагове и гонители! Погледни от Твоята висота, Господи, и на стоящите тук люде, просвети ги посредством светлината на Твоето знание! Прояви Твоята благосклонност към ония, които ще се извърнат посредством моята гибел, да възпяват Твоето великолепие вовеки! "

Войник отсякъл главата на девойката. Това станало към 305 година Преданието споделя, че св. ангели взели тялото й и го отнесли на Синайската планина.

След повече от два века след гибелта на мъченицата братята на Синайската обител намерили главата и едната й ръка и пренесли тия св. мощи в храма, който се намира в тяхната св. обител (виж Mанастирът " Св. Екатерина " в Египет).

Жития на светиите, Синодално издателство, 1991 година.