*Св. мчк Нестор. Преп. Димитрий Басарбовски
Житие на св. страдалец Нестор
Свети войни Арета, Нестор и Никита. Стенопис от сръбския манастир Манасия. Мъченик Нестор е момъкът християнин, за който се приказва в житието на св. Димитрий Мироточиви.
Преди да излезе на битка с великана Лий, императорът пожалил неговата младост и го запитал:
- Как смееш да отидеш против тоя герой, който е прочут в целия свят?
Нестор дал отговор:
- Велика и непобедима е силата на моя Христос!
Като чул името Христово, императорът се разгневил и му заповядал да отиде на битка с Лий.
Момъкът се прекръстил, впуснал се в битка с Лий и го победил. От високия подиум го хвърлил върху копията долу, както той по-рано хвърлял другите и изключително почтените християни.
Разярил се императорът. Веднага издал заповед: Нестор да бъде обезглавен. Изложени били две учредения: Нестор е християнин. Нестор е умъртвил Лий, любимеца на императора.
Житие на св. Димитрий Басарбовски
Преподобни Димитрий Басарбовски се родил в село Басарбово, което се намира на 8-9 километра от град Русе. Преподобни Паисий Хилендарски в своята " Славянобългарска история " сочи 1685 година вероятно като година на гибелта му.
Според св. Паисий той бил цивилно лице. Живеел просто. Имал няколко овци. Засадил си малко лозе до една река. Там си направил дребна барака. Прекарал целия си живот самичък. Със светия си живот угодил на Бога. На същото място починал и там бил заровен. По-късно Бог разкрил на някои индивиди неговите мощи. Последните били пренесени в село Басарбово, Русенско. Край тях ставали изцеления. Така с елементарното си житие св. Димитрий просиял измежду българския народ. Бог го популяризирал посмъртно с доста чудеса.
Според румънския синаксар той бил селски овчар на животни. Бил с сензитивна съвест. Имал боязън Божи. Веднъж, като изкарвал животните на полето, от нехайство стъпкал едно птиче гнездо с птиченцата. Този случай по този начин му подействувал, че за наказване три години ни зиме, ни лете не обул отговорния крайник.
Друго поверие приказва, че бил женен, само че без деца. Подир гибелта на жена си постъпил в пещерния манастир до родното си село. Там бил постриган за духовник. Подвизавал се старателно. Възпитал в себе си всички възвишени добродетели на същински духовник. Предвидил гибелта си. Излязъл от манастира, лежащ сред два камъка на брега на близката река Лом и там предал на Господа душата си.
Подир някое време паднал проливен дъжд. Водата свлякла тия два камъка дружно със светите мощи на преподобния в реката.
Мощите лежали известно време във водата. Преподобни Димитрий се явил на една бесновата девственица от село Басарбово и й споделил, че ще я излекува от заболяването й, веднага като извади мощите му от реката. Мощите били извадени и положени в селската черква. Бесноватата девственица била излекувана. Такова плодородно излекуване получавали и доста други заболели от разнообразни заболявания.
Две боголюбиви сестри от близкото село Червена вода благоговейно почитали преподобния. Поискали скрито да си откраднат от мощите му парченце за новопостроения от тях храм. Но колата им не могла да тръгне, до момента в който не се разкаяли и не върнали откраднатата парченце.
Търновският митрополит Никифор пристигнал да се поклони на мощите с група духовници. В тая група бил и духовник Лаврентий. Той се опитал като целува мощите, да си отхапе парченце. Но устата му останала отворена досега, докато със сълзи на очи се покаял.
Преславският свещеник Йоаникий тежко болен. Поискал да го занесат при преподобни Димитрий. Положили го при ковчега му. След като била отслужена божествена Литургия, той излекуван изцяло.
Турчин решил една нощ да ограби църквата на преподобния. Докоснал се до сребърните кандила. Нозете му се схванали. Сутринта богомолци го изнесли на ръце из църквата. Този човек до края на живота си пълзял по улиците на град Русе и просел лепта.
Угро-влахийски воевода поискал да има мощите на преподобни Димитрий в своята домашна черква. С такава задача изпратил в Басарбово боляри и свещеници. Но светецът не разрешил да пренесат мощите му през Дунава. Удивени, пратениците решили да схванат волята на Божия ласкател. Поставили мощите в кола с невпрягани до тогава юнци. Оставили животните свободни. Юнците отишли с колата напряко в Басарбово и спрели пред църквата.
В 1774 година, когато бушувала една от руско-турските войни, съветският военачалник Петър Салтиков наредил мощите на преподобни Димитрий да бъдат отнесени в Русия. Букурещкият българин Димитър Поклонник, който служел за преводач при генерала, го помолил да ги остави в Букурещ като обезщетение против загубите на румънския народ във войната. Генералът се съгласил. Оттогава тези свети мощи почиват в Букурещ, в църквата " Три светители ".
Свети войни Арета, Нестор и Никита. Стенопис от сръбския манастир Манасия. Мъченик Нестор е момъкът християнин, за който се приказва в житието на св. Димитрий Мироточиви.
Преди да излезе на битка с великана Лий, императорът пожалил неговата младост и го запитал:
- Как смееш да отидеш против тоя герой, който е прочут в целия свят?
Нестор дал отговор:
- Велика и непобедима е силата на моя Христос!
Като чул името Христово, императорът се разгневил и му заповядал да отиде на битка с Лий.
Момъкът се прекръстил, впуснал се в битка с Лий и го победил. От високия подиум го хвърлил върху копията долу, както той по-рано хвърлял другите и изключително почтените християни.
Разярил се императорът. Веднага издал заповед: Нестор да бъде обезглавен. Изложени били две учредения: Нестор е християнин. Нестор е умъртвил Лий, любимеца на императора.
Житие на св. Димитрий Басарбовски
Преподобни Димитрий Басарбовски се родил в село Басарбово, което се намира на 8-9 километра от град Русе. Преподобни Паисий Хилендарски в своята " Славянобългарска история " сочи 1685 година вероятно като година на гибелта му.
Според св. Паисий той бил цивилно лице. Живеел просто. Имал няколко овци. Засадил си малко лозе до една река. Там си направил дребна барака. Прекарал целия си живот самичък. Със светия си живот угодил на Бога. На същото място починал и там бил заровен. По-късно Бог разкрил на някои индивиди неговите мощи. Последните били пренесени в село Басарбово, Русенско. Край тях ставали изцеления. Така с елементарното си житие св. Димитрий просиял измежду българския народ. Бог го популяризирал посмъртно с доста чудеса.
Според румънския синаксар той бил селски овчар на животни. Бил с сензитивна съвест. Имал боязън Божи. Веднъж, като изкарвал животните на полето, от нехайство стъпкал едно птиче гнездо с птиченцата. Този случай по този начин му подействувал, че за наказване три години ни зиме, ни лете не обул отговорния крайник.
Друго поверие приказва, че бил женен, само че без деца. Подир гибелта на жена си постъпил в пещерния манастир до родното си село. Там бил постриган за духовник. Подвизавал се старателно. Възпитал в себе си всички възвишени добродетели на същински духовник. Предвидил гибелта си. Излязъл от манастира, лежащ сред два камъка на брега на близката река Лом и там предал на Господа душата си.
Подир някое време паднал проливен дъжд. Водата свлякла тия два камъка дружно със светите мощи на преподобния в реката.
Мощите лежали известно време във водата. Преподобни Димитрий се явил на една бесновата девственица от село Басарбово и й споделил, че ще я излекува от заболяването й, веднага като извади мощите му от реката. Мощите били извадени и положени в селската черква. Бесноватата девственица била излекувана. Такова плодородно излекуване получавали и доста други заболели от разнообразни заболявания.
Две боголюбиви сестри от близкото село Червена вода благоговейно почитали преподобния. Поискали скрито да си откраднат от мощите му парченце за новопостроения от тях храм. Но колата им не могла да тръгне, до момента в който не се разкаяли и не върнали откраднатата парченце.
Търновският митрополит Никифор пристигнал да се поклони на мощите с група духовници. В тая група бил и духовник Лаврентий. Той се опитал като целува мощите, да си отхапе парченце. Но устата му останала отворена досега, докато със сълзи на очи се покаял.
Преславският свещеник Йоаникий тежко болен. Поискал да го занесат при преподобни Димитрий. Положили го при ковчега му. След като била отслужена божествена Литургия, той излекуван изцяло.
Турчин решил една нощ да ограби църквата на преподобния. Докоснал се до сребърните кандила. Нозете му се схванали. Сутринта богомолци го изнесли на ръце из църквата. Този човек до края на живота си пълзял по улиците на град Русе и просел лепта.
Угро-влахийски воевода поискал да има мощите на преподобни Димитрий в своята домашна черква. С такава задача изпратил в Басарбово боляри и свещеници. Но светецът не разрешил да пренесат мощите му през Дунава. Удивени, пратениците решили да схванат волята на Божия ласкател. Поставили мощите в кола с невпрягани до тогава юнци. Оставили животните свободни. Юнците отишли с колата напряко в Басарбово и спрели пред църквата.
В 1774 година, когато бушувала една от руско-турските войни, съветският военачалник Петър Салтиков наредил мощите на преподобни Димитрий да бъдат отнесени в Русия. Букурещкият българин Димитър Поклонник, който служел за преводач при генерала, го помолил да ги остави в Букурещ като обезщетение против загубите на румънския народ във войната. Генералът се съгласил. Оттогава тези свети мощи почиват в Букурещ, в църквата " Три светители ".
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ