Св. мъченик Калистрат и дружината му
Житие и страдалчество на свети страдалец Калистрат и дружината му
Виждайки, че определеното Христово стадо от ден дневно се умножава, завистливият зложелател - дяволът, недоволен против него с огромна гняв, възнамерявайки да разпръсне и погуби всички словесни овце. Като оръдия за тази цел той избрал нечестивите римски императори Диоклетиан и Максимиан, които по своята свирепост се уподобили на безчовечните зверове. Той ги насъскал като хищни вълци против стадото Христово и посредством тях люто и без състрадание го разкъсал; тъй като вложил в сърцата им толкоз мощна гняв срещу християните, че тези царе, като отсрочили всички други грижи за царството си, използвали силите си единствено за това, да погубят до дъно всички християни.
Те си вменили това свое желание и дело за по-голяма и по-висша заслуга, в сравнение с всички други велики царски каузи, славни победи и тържества над враговете си. По тази причина те изпратили по всички краища на земята шефове и мъчители, равни на тях или даже превъзхождащи ги със своята завист, с цел да принуждават на всички места християните да правят жертвоприношения на идолите, а непокорните да мъчат, убиват и погубват с разнообразни смъртни санкции. Когато тази заповед почнала да се извършва, мнозина от правилните и предани на Христа от пялото си сърце, като се украсили с страдалчески венци, минали от войнстващата Църква в тържествуващата Църква, пеейки победна ария над враговете.
Между многото други такива християни се явил и доблестният Христов боец Калистрат; и не самичък, а дружно с многочислената си тайфа минал той славния път на мъченичеството и като потъпкал врага, се явил пред спечелилия на света Христос, носейки върху себе си получените поради Него рани и приемайки почит за подвизите си.
Отечеството на този мъченик Христов бил Картаген; оттова той бил взет за военна работа и бил присъединен към полка на военачалника Персентин; в този полк едничък Калистрат сияел с благочестието си като звезда в тъмна нощ, защото всичките му приятели по оръжие били помрачени от тъмнината на идолопоклонството. Едничък той бил образован със светлината на светата религия, на която се научил от своя татко, който бил християнин; а татко му бил теоретичен на вярата от дядо му Неокор, който по време на доброволните премеждия на нашия Господ Иисус Христос бил в Йерусалим при Пилат Понтийски, в цифрата на бойците.
Като видял всички станали по време на гибелта и възкресението на Господа чудеса, той повярвал в Него и като приел кръщение от апостолите, се върнал вкъщи си; тук той донесъл драгоценен бисер - вярата в Христа, с който обогатил своя наследник, бащата на Калистрат и всичките си домашни, предавайки им всичко, което видял с очите си и което чул от апостолите за Иисус Христос.
Като получил в завещание от дядо си и от татко си духовното благосъстояние на вярата, което не трябва да се прахосва, свети Калистрат обогатявал с него, който можел, като скрито учел човешките души на знание на истината и ги обръщал към Бога. По тази причина другарите му почнали да го подозират и деликатно го следили, с цел да се убедят, дали е християнин.
Когато той се намирал в Рим дружно с военачалника си, християнското му благочестие било разкрито по следния метод. Блаженият имал бит всяка нощ да става за молитва и дълго да се моли скрито. Веднъж, когато той станал съгласно обичая си и се молел, някои от спящите към него бойци, като се събудили, го забелязали; те чули, че той постоянно приканва името на Иисуса Христа и се убедили, че той е същински християнин. Като избрали подобаващ миг, те съобщили на военачалника Персентин. А военачалникът, като повикал Калистрат.
Военачалникът заповядал на свети Калистрат да принесе жертва на боговете и да им се поклони, а той отвърнал:
- Не съм се научил да придавам жертви на доста богове, а единствено на Единия същински и жив Бог, Който е извикал всичко от несъществуване към съществуване и е основал индивида от пръст; а почитаните от вас богове, които са сътворени от човешки ръце, аз назовавам не богове, а бесове, както съм разбрал това от Свещеното Писание, което споделя: „ всички богове на народите са идоли " и „ техните идоли са сребро и злато, дело на човешки ръце ". От Писанието съм се научил също да познавам живеещия на небесата Бог, да Му придавам жертва на хвала и да въздавам клетви на Всевишния. И по този начин, в това ли ме упрекват тези хора, че уважавам Единия същински Бог, а не многото лъжливи богове?
Те би трябвало да донесат за мен единствено при положение, че узнаят, че неприятно извършвам воинските си отговорности, че съм нерешителен и съм избягал от лицето на враговете; ето за такива действия те биха могли да приказват пред теб срещу мен и такива донесения би ти приличало да слушаш на теб, воеводо. След като знаеш, че в нищо сходно не съм отговорен, за какво слушаш клеветниците и ме водиш на съд единствено поради това, че учението на вярата, което последвам, не е според с вашето?
В отговор на тези думи военачалникът споделил с яд:
- Сега не е време за ораторско празнословие, а е време за тежки страдания и люти санкции, които ти скоро ще приемеш, в случай че не ми се покориш и не принесеш жертви на боговете, на които се покланя и самият император. Нима не знаеш какъв брой съм нечовечен и че имам мощ още преди мъченията да уплаша всекиго единствено с взор и с глас?
А свети Калистрат дал отговор:
- Дори и яростта ти, и скърцането ти със зъби да предизвикват боязън, този боязън е единствено краткотраен, само че има и безконечен боязън и скърцане със зъби, и най-вече от всичко се багра да не изпадна в него; даже и мисълта за него ме ужасява.
Като не бил в положение да сдържа яростта си, военачалникът заповядал да прострат светеца на земята и да го бият.Виждайки кръвта, която струяла като бързей от раните на мъченика, военачалникът заповядал да го освободят от тъгите и му споделил:
- Калистрате, това е единствено начало на наказванията за твоето непослушание; по тази причина ти давам един добър съвет: извърши заповедта ми, с цел да се избавиш от по-големи страдания. Ако не се покориш, заклевам се в боговете, ръцете на мъчителите ще раздерат тялото ти на части и кучета ще лижат кръвта ти, а лъвове ще изядат плътта ти; по този начин ти ще загинеш от страшна гибел.
Но мъжественият Калистрат дал отговор:
- Надявам се на мощния Бог, на живия Бог, че Той ще ме избави от устата на лъва и ще избави „ от псета самотната ми душа ", която едничка измежду всички тези бойци познава същинския Бог, от Когото чакам, че с изключение на моята душа Той ще вземе при Себе Си и доста други души, като ги удостои да познаят пресвятото Му име!
Още по-разгневен от тези думи, военачалникът заповядал да съблекат свети Калистрат гол и да го влачат по остри счупени керемиди, разхвърляни по земята, причинявайки с това още по-силна болежка на израненото му тяло.
След това, военачалникът незабавно заповядал да донесат един кожен чувал, да завържат в него мъченика и да го хвърлят в морските дълбини, а самият той се изправил на брега, желаейки да види гибелта на светеца. Но по Божия воля чувалът, в който се намирал свети Килистрат, молещ се като Йона в утробата на кита, бил отвеян от водното течение до един изострен морски камък и се раздрал, а два делфина поели свети Калистрат и безшумно го изнесли на брега. Mнозина от бойците се удивлявали и някои от тях паднали на колене пред нозете на светеца, молейки го да ги избави от бесовската сексапил и да ги заведе при своя Бог Христос.
Като видял станалото, военачалникът се удивил и споделил:
- Кълна се в пресветлото слънце, този човек има велика магьосническа мощ, тъй като излезе незасегнат от морето и според обещанието си прелъсти с магия моите бойци.
В същото време той споделил на светеца:
- Скоро ще унищожа твоето магьосничество, Калистрате, и ти ще узнаеш кой е Персентин, служителят на великите богове, и Кой е Разпнатият, Когото почиташ и на Когото на вятъра се уповаваш.
След това той седнал на съдийското място и заповядал мощно да бият всички повярвали в Христа бойци и да счупят ставите им.
А когато яростта на Персентин малко поутихнала, той наредил да прекратят изтезанията и да отведат мъчениците в тюрма, до момента в който измисли какво да прави с тях; тъй като значително го опечалило това, че отрядът му намалял на петнадесет бойци.
На идващия ден военачалникът, заобиколен от голям брой бойци, седнал на съдийското място, заповядал да доведат от тъмницата свети Калистрат и дружината му и се обърнал към него със следните думи:
- Кажи ми, Калистрате! Ще принесете ли жертва на боговете, с цел да се освободите от тежките страдания, или ще останете в предходното си твърдоглавие?
А свети Калистрат рекъл:
- За себе си давам отговор, че до гибелта си няма да отстъпя от моя Господ; а те дано сами да кажат за себе си; попитай ги и ще чуеш какво ще ти кажат.
Тогава военачалникът им споделил:
- Вие, прелъстените, какво ще кажете?
Те дали отговор:
- Ние сме християни, изповядваме Единия Бог, основал небето и земята, и имаме вяра в Него, в Единородния Му Син, Господ Иисус Христос, и в Светия Дух, както ни научи нашият добър преподавател Калистрат.
Когато светиите единогласно споделили това, военачалникът заповядал да ги бият грубо един по един. После наредил, откакто им вържат ръцете и нозете, да ги хвърлят във вира, който се намирал в близост.
А когато мъчениците били вързани и хвърлени във водата, връзките им незабавно се развързали и те стояли във водата със светли лица, радвайки се на своето кръщение. И в същото време се появил един прелестен венец, който се спуснал над тях от небето и бил чут глас, който споделил:
- Бъди неустрашим, Калистрате, със стадото си и иди да починеш с тях във безконечните обители.
Веднага след тези думи станало мощно земетресение, от което паднал и се разсипал на прахуляк стоящият в близост истукан на някакъв непристоен езически господ. Като видели това, 100 тридесет и пет други бойци, които чули пристигналия към свети Калистрат глас от небето, повярвали в нашия Господ. Боейки се от мълва и безредици в полка, военачалникът не им споделил нищо; а първите четиридесет и девет бойци дружно с него наредил още веднъж да бъдат хвърлени в тъмницата. Там свети Калистрат споделил на дружината си:
- Ето, братя, по Христовата берекет вие се сподобихте със свето Кръщение, за което би трябвало почтено да благодарите на Бога; и по този начин, да станем и да Му се помолим!
Когато всички станали и повдигнали ръце и очи към небето, светият се помолил със следните думи:
- Господи Боже, Който искаш да се спасят всички индивиди и да доближат до знание на истината и Който си изтръгнал това стадо от устата на лъва и Си го призовал към постоянно избавление! Сподоби ни да умрем в светата религия в Теб, нашия Бог и дай ни да се явим непорочни и чисти пред святото Ти лице и да се поклоним на Теб, благословения во веки.
Заедно със свети Калистрат се молели старателно и всички свети мъченици. Когато настъпила нощта, по заповед на мъчителя бойци с извадени мечове влезнали в тъмницата и ги посекли. Така свети Калистрат се подвизавал доблестно с дружината си, борейки се даже до кръв за своя Господ. Светите им мощи били събрани и заровени с респект от тези 100 тридесет и пет бойци, които повярвали в Христа; а по-късно от същите бойци била съградена и черква над светите им мощи. Така се сбъднали думите, които свети Калистрат споделил на Персентин: „ В центъра на този град ще издигна черква ", макар че тя била съградена не през време на живота му, а след мъченическата му смърт; и в нея се прославяло името на нашия Господ Бог и Спасител Иисус Христос, на Когото и от нас да бъде популярност във безконечни епохи. Амин.
Виждайки, че определеното Христово стадо от ден дневно се умножава, завистливият зложелател - дяволът, недоволен против него с огромна гняв, възнамерявайки да разпръсне и погуби всички словесни овце. Като оръдия за тази цел той избрал нечестивите римски императори Диоклетиан и Максимиан, които по своята свирепост се уподобили на безчовечните зверове. Той ги насъскал като хищни вълци против стадото Христово и посредством тях люто и без състрадание го разкъсал; тъй като вложил в сърцата им толкоз мощна гняв срещу християните, че тези царе, като отсрочили всички други грижи за царството си, използвали силите си единствено за това, да погубят до дъно всички християни.
Те си вменили това свое желание и дело за по-голяма и по-висша заслуга, в сравнение с всички други велики царски каузи, славни победи и тържества над враговете си. По тази причина те изпратили по всички краища на земята шефове и мъчители, равни на тях или даже превъзхождащи ги със своята завист, с цел да принуждават на всички места християните да правят жертвоприношения на идолите, а непокорните да мъчат, убиват и погубват с разнообразни смъртни санкции. Когато тази заповед почнала да се извършва, мнозина от правилните и предани на Христа от пялото си сърце, като се украсили с страдалчески венци, минали от войнстващата Църква в тържествуващата Църква, пеейки победна ария над враговете.
Между многото други такива християни се явил и доблестният Христов боец Калистрат; и не самичък, а дружно с многочислената си тайфа минал той славния път на мъченичеството и като потъпкал врага, се явил пред спечелилия на света Христос, носейки върху себе си получените поради Него рани и приемайки почит за подвизите си.
Отечеството на този мъченик Христов бил Картаген; оттова той бил взет за военна работа и бил присъединен към полка на военачалника Персентин; в този полк едничък Калистрат сияел с благочестието си като звезда в тъмна нощ, защото всичките му приятели по оръжие били помрачени от тъмнината на идолопоклонството. Едничък той бил образован със светлината на светата религия, на която се научил от своя татко, който бил християнин; а татко му бил теоретичен на вярата от дядо му Неокор, който по време на доброволните премеждия на нашия Господ Иисус Христос бил в Йерусалим при Пилат Понтийски, в цифрата на бойците.
Като видял всички станали по време на гибелта и възкресението на Господа чудеса, той повярвал в Него и като приел кръщение от апостолите, се върнал вкъщи си; тук той донесъл драгоценен бисер - вярата в Христа, с който обогатил своя наследник, бащата на Калистрат и всичките си домашни, предавайки им всичко, което видял с очите си и което чул от апостолите за Иисус Христос.
Като получил в завещание от дядо си и от татко си духовното благосъстояние на вярата, което не трябва да се прахосва, свети Калистрат обогатявал с него, който можел, като скрито учел човешките души на знание на истината и ги обръщал към Бога. По тази причина другарите му почнали да го подозират и деликатно го следили, с цел да се убедят, дали е християнин.
Когато той се намирал в Рим дружно с военачалника си, християнското му благочестие било разкрито по следния метод. Блаженият имал бит всяка нощ да става за молитва и дълго да се моли скрито. Веднъж, когато той станал съгласно обичая си и се молел, някои от спящите към него бойци, като се събудили, го забелязали; те чули, че той постоянно приканва името на Иисуса Христа и се убедили, че той е същински християнин. Като избрали подобаващ миг, те съобщили на военачалника Персентин. А военачалникът, като повикал Калистрат.
Военачалникът заповядал на свети Калистрат да принесе жертва на боговете и да им се поклони, а той отвърнал:
- Не съм се научил да придавам жертви на доста богове, а единствено на Единия същински и жив Бог, Който е извикал всичко от несъществуване към съществуване и е основал индивида от пръст; а почитаните от вас богове, които са сътворени от човешки ръце, аз назовавам не богове, а бесове, както съм разбрал това от Свещеното Писание, което споделя: „ всички богове на народите са идоли " и „ техните идоли са сребро и злато, дело на човешки ръце ". От Писанието съм се научил също да познавам живеещия на небесата Бог, да Му придавам жертва на хвала и да въздавам клетви на Всевишния. И по този начин, в това ли ме упрекват тези хора, че уважавам Единия същински Бог, а не многото лъжливи богове?
Те би трябвало да донесат за мен единствено при положение, че узнаят, че неприятно извършвам воинските си отговорности, че съм нерешителен и съм избягал от лицето на враговете; ето за такива действия те биха могли да приказват пред теб срещу мен и такива донесения би ти приличало да слушаш на теб, воеводо. След като знаеш, че в нищо сходно не съм отговорен, за какво слушаш клеветниците и ме водиш на съд единствено поради това, че учението на вярата, което последвам, не е според с вашето?
В отговор на тези думи военачалникът споделил с яд:
- Сега не е време за ораторско празнословие, а е време за тежки страдания и люти санкции, които ти скоро ще приемеш, в случай че не ми се покориш и не принесеш жертви на боговете, на които се покланя и самият император. Нима не знаеш какъв брой съм нечовечен и че имам мощ още преди мъченията да уплаша всекиго единствено с взор и с глас?
А свети Калистрат дал отговор:
- Дори и яростта ти, и скърцането ти със зъби да предизвикват боязън, този боязън е единствено краткотраен, само че има и безконечен боязън и скърцане със зъби, и най-вече от всичко се багра да не изпадна в него; даже и мисълта за него ме ужасява.
Като не бил в положение да сдържа яростта си, военачалникът заповядал да прострат светеца на земята и да го бият.Виждайки кръвта, която струяла като бързей от раните на мъченика, военачалникът заповядал да го освободят от тъгите и му споделил:
- Калистрате, това е единствено начало на наказванията за твоето непослушание; по тази причина ти давам един добър съвет: извърши заповедта ми, с цел да се избавиш от по-големи страдания. Ако не се покориш, заклевам се в боговете, ръцете на мъчителите ще раздерат тялото ти на части и кучета ще лижат кръвта ти, а лъвове ще изядат плътта ти; по този начин ти ще загинеш от страшна гибел.
Но мъжественият Калистрат дал отговор:
- Надявам се на мощния Бог, на живия Бог, че Той ще ме избави от устата на лъва и ще избави „ от псета самотната ми душа ", която едничка измежду всички тези бойци познава същинския Бог, от Когото чакам, че с изключение на моята душа Той ще вземе при Себе Си и доста други души, като ги удостои да познаят пресвятото Му име!
Още по-разгневен от тези думи, военачалникът заповядал да съблекат свети Калистрат гол и да го влачат по остри счупени керемиди, разхвърляни по земята, причинявайки с това още по-силна болежка на израненото му тяло.
След това, военачалникът незабавно заповядал да донесат един кожен чувал, да завържат в него мъченика и да го хвърлят в морските дълбини, а самият той се изправил на брега, желаейки да види гибелта на светеца. Но по Божия воля чувалът, в който се намирал свети Килистрат, молещ се като Йона в утробата на кита, бил отвеян от водното течение до един изострен морски камък и се раздрал, а два делфина поели свети Калистрат и безшумно го изнесли на брега. Mнозина от бойците се удивлявали и някои от тях паднали на колене пред нозете на светеца, молейки го да ги избави от бесовската сексапил и да ги заведе при своя Бог Христос.
Като видял станалото, военачалникът се удивил и споделил:
- Кълна се в пресветлото слънце, този човек има велика магьосническа мощ, тъй като излезе незасегнат от морето и според обещанието си прелъсти с магия моите бойци.
В същото време той споделил на светеца:
- Скоро ще унищожа твоето магьосничество, Калистрате, и ти ще узнаеш кой е Персентин, служителят на великите богове, и Кой е Разпнатият, Когото почиташ и на Когото на вятъра се уповаваш.
След това той седнал на съдийското място и заповядал мощно да бият всички повярвали в Христа бойци и да счупят ставите им.
А когато яростта на Персентин малко поутихнала, той наредил да прекратят изтезанията и да отведат мъчениците в тюрма, до момента в който измисли какво да прави с тях; тъй като значително го опечалило това, че отрядът му намалял на петнадесет бойци.
На идващия ден военачалникът, заобиколен от голям брой бойци, седнал на съдийското място, заповядал да доведат от тъмницата свети Калистрат и дружината му и се обърнал към него със следните думи:
- Кажи ми, Калистрате! Ще принесете ли жертва на боговете, с цел да се освободите от тежките страдания, или ще останете в предходното си твърдоглавие?
А свети Калистрат рекъл:
- За себе си давам отговор, че до гибелта си няма да отстъпя от моя Господ; а те дано сами да кажат за себе си; попитай ги и ще чуеш какво ще ти кажат.
Тогава военачалникът им споделил:
- Вие, прелъстените, какво ще кажете?
Те дали отговор:
- Ние сме християни, изповядваме Единия Бог, основал небето и земята, и имаме вяра в Него, в Единородния Му Син, Господ Иисус Христос, и в Светия Дух, както ни научи нашият добър преподавател Калистрат.
Когато светиите единогласно споделили това, военачалникът заповядал да ги бият грубо един по един. После наредил, откакто им вържат ръцете и нозете, да ги хвърлят във вира, който се намирал в близост.
А когато мъчениците били вързани и хвърлени във водата, връзките им незабавно се развързали и те стояли във водата със светли лица, радвайки се на своето кръщение. И в същото време се появил един прелестен венец, който се спуснал над тях от небето и бил чут глас, който споделил:
- Бъди неустрашим, Калистрате, със стадото си и иди да починеш с тях във безконечните обители.
Веднага след тези думи станало мощно земетресение, от което паднал и се разсипал на прахуляк стоящият в близост истукан на някакъв непристоен езически господ. Като видели това, 100 тридесет и пет други бойци, които чули пристигналия към свети Калистрат глас от небето, повярвали в нашия Господ. Боейки се от мълва и безредици в полка, военачалникът не им споделил нищо; а първите четиридесет и девет бойци дружно с него наредил още веднъж да бъдат хвърлени в тъмницата. Там свети Калистрат споделил на дружината си:
- Ето, братя, по Христовата берекет вие се сподобихте със свето Кръщение, за което би трябвало почтено да благодарите на Бога; и по този начин, да станем и да Му се помолим!
Когато всички станали и повдигнали ръце и очи към небето, светият се помолил със следните думи:
- Господи Боже, Който искаш да се спасят всички индивиди и да доближат до знание на истината и Който си изтръгнал това стадо от устата на лъва и Си го призовал към постоянно избавление! Сподоби ни да умрем в светата религия в Теб, нашия Бог и дай ни да се явим непорочни и чисти пред святото Ти лице и да се поклоним на Теб, благословения во веки.
Заедно със свети Калистрат се молели старателно и всички свети мъченици. Когато настъпила нощта, по заповед на мъчителя бойци с извадени мечове влезнали в тъмницата и ги посекли. Така свети Калистрат се подвизавал доблестно с дружината си, борейки се даже до кръв за своя Господ. Светите им мощи били събрани и заровени с респект от тези 100 тридесет и пет бойци, които повярвали в Христа; а по-късно от същите бойци била съградена и черква над светите им мощи. Така се сбъднали думите, които свети Калистрат споделил на Персентин: „ В центъра на този град ще издигна черква ", макар че тя била съградена не през време на живота му, а след мъченическата му смърт; и в нея се прославяло името на нашия Господ Бог и Спасител Иисус Христос, на Когото и от нас да бъде популярност във безконечни епохи. Амин.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ