Жителите на окупираните от Русия райони край Харков цели 6

Жителите на окупираните от Русия региони край Харков цели 6 месеца са били изложени на изтезания, апетит и насила за съдействие. Дъждовни води беседва с две дами от Балаклия и разгласява техните прекарвания по този начин, както ги чу.

Марина, жителка на Балаклия, прекарала 9 дни в съветски плен:

Балаклия бе високомерен от руснаците съвсем незабавно. Със брачна половинка ми постоянно сме били за, само че взехме решение да останем поради татко ми, който беше неподвижен след инсулта. Много от украинците приветстваха и даже му спомагаха. Имаше доста доноси – против всички, които бяха настроени проукраински. Атмосферата беше като през 30-те години на предишния век.

След всяка промяна на руснаците имаше грабежи. Пред очите ни те нахлуха в един магазин и ограбиха работилница, където наред с други неща се продаваха военни униформи и съоръжение. Имаше и случаи, в които колите на хората им бяха отнемани посред улицата. На съседите ни бяха откраднати мотоциклетите.

" Животът стана нетърпим "

Когато през юли животът под окупация стана безусловно нетърпим, със брачна половинка ми взехме решение да избягаме през Русия. Предупредихме всички, че на другия ден отпътуваме и таман си говорехме със съседите на открито, когато група от шест-седем маскирани мъже с картечници се приближи до къщата. Претърсиха всяко чекмедже, взеха компютъра, телефоните, документите. Заведоха ни в локалния полицейски сектор, сложиха чували на главите ни и ни водиха в разнообразни килии.

Мазе в полицията на Балаклия, където са били изтезавани украински поданици

Извикаха ме на разпит чак на седмия ден. Двама маскирани мъже незабавно започнаха да ме сплашват и да ми оказват психически напън. Попитаха ме какво мисля за украинската войска. с електрошокове - първо по краката, след това с по-голяма мощ и по ръцете. Питаха ме къде желаеме да отидем.
Редакцията предлага
Когато отговорих, че отивам в Руската федерация, единият стартира да крещи, че " ние не костваме и колкото дребния пръст на Русия ". След това смениха тактиката и започнаха да ме убеждават, че никой повече няма да ме нарани. Два дни по-късно влезе различен от защитата и ми сподели да изляза. Получихме всичките си движимости и бяхме освободени.

Оказа се, че сестра ми ни е откупила със злато. Не разбрахме какво тъкмо желаеха от нас. Не знам дали задържането не беше поради отхвърли ми да работя в културния център при окупаторите. Но аз нямаше по какъв начин да работя там – белким е допустимо да приказвам на децата, че към този момент не трябва да обичат Украйна, а друга страна? Вкъщи след това по този начин и не успяхме да дойдем на себе си. Страхувахме се да приказваме на всеослушание, тъй като мислехме, че може да ни подслушват. Дълго време се колебаехме дали да заминем през Русия. Накрая, две седмици след освобождението ни, избягахме, без даже да кажем на околните си. От един месец сме в Ирландия и към момента не мога да се възстановя. По време на окупацията отслабнах коренно. Имам и проблеми със сърцето.

Людмила, жителка на Балаклия, избягала при започване на юли:

Когато руснаците влязоха в града, всички се опасяваха да излизат на открито. Все отново имаше доста хора, които подкрепяха Русия и имаха вяра, че тя е тук за положително. Имаше обаче и такива, които чакаха Украйна и мразеха съветските бойци за това, че са пристигнали на наша земя. От началото на окупацията със фамилията ми се преместихме в къщата на познати. През първия месец и половина се местехме непрекъснато от къщата в мазето и се хранехме с тестени произведения и самун, опечен от нас самите. Страхувахме се да бягаме, тъй като пътят към Харков беше непрекъснато под обстрел. Когато за пръв път излязохме, бях изумена от това какъв брой доста къщи бяха изоставени. Беше като в Чернобил. Счупени прозорци и веещи се от вятъра пердета. Приличаше на липсващ, изцяло унищожен град.

Първоначално магазините не работеха. След това започнаха да внасят артикули от Купянск – съветски, само че и създадени в по този начин наречената Луганска национална република. Цените се покачиха към два или три пъти. Веднъж месечно раздаваха " филантропична помощ ". За тази цел те желаеха да има началници, които да събират персоналните данни на хората и по-късно да раздават храна по лист. Много хора не желаеха да бъдат началници, тъй като се опасяваха от следствията от сходно съдействие, само че без тях нямаше да получим въобще никаква храна.

Разрушен и разграбен от окупаторите магазин в Балаклия

Някои хора, които имаха вяра на руснаците, написаха заявки за приемане на съветска пенсия, тъй като просто нямаха различен излаз. Пенсии обаче по този начин и не бяха раздадени. Само през август на хората с увреждания, на държавните чиновници и на пенсионерите бяха изплатени по 10 хиляди рубли еднократно.

" Нито има с какво, нито има кой да лекува "

В аптеките и в лечебните заведения не се намираха всички медикаменти. Един ден на една стара жена ѝ прилоша на опашката и колата за спешна помощ отхвърли да я закара в болница, тъй като " нито имало с какво да я лекуват, нито кой да я лекува ". Липсата на лекарства беше една от аргументите, които ни накараха да напуснем, тъй като трябваше да одобрявам хормонални препарати, които не бяха налични.

Работех като инспектор в електроснабдяването на Харковска област. През май към момента пращахме данните на Киев, само че тогава началникът беше извикан в комендантството и беше заставен да работи за окупаторите. Ръководителят тогава ни сподели сами да решаваме дали да останем. Повече не отидох на работа и отпътувах за Запорожие. Сега се прибирам у дома, само че доста се тормозя, че руснаците още веднъж ще стартират да ни атакуват. Не желая да се връщат.