Господи, кого да погреба? Изюм разпознава телата на убитите в мобилна ДНК лаборатория
Жителите на Изюм - един от украинските градове, които бяха най-тежко изумени от съветските бомбардировки, в този момент претърпяват нов смут. Масово вършат ДНК проби, с цел да разпознават убитите си близки, откакто стотици тела бяха открити заровени.
През септември украинската войска освободи цялата Харковска област, в това число Изюм. Непосредствено след деокупацията край града беше открит всеобщ гроб на починали при ракетни удари и убити от съветската войска. Ексхумирани бяха 447 тела , 425 от които на цивилни жители, в това число 5 деца, и 22 на украински военнослужещи.
" Повечето от тях са със следи от насилствена гибел, а 30 - със следи от изтезания. Има тела с въжета към вратовете, с вързани ръце, със счупени крака и огнестрелни рани ", заяви регионалният шеф на Харков Олег Синегубов .
Той добави и още една детайлност - че на няколко мъже са ампутирани гениталиите.
" Всичко това е доказателство за ужасните мъчения, на които окупаторите са подложили жителите на Изюм ", сподели още Синегубов.
Москва отрeчe, че нейни сили са виновни за убийствата и упреква Киев, че е изфабрикувал всеобщи гробове в отвоюваните територии.
Въпреки че от този момент минаха няколко седмици, доста локални хора към момента не знаят дали техните изчезнали родственици са били в всеобщия гроб, тъй като не всички могат да бъдат разпознати с различаване. От няколко дни обаче Изюм към този момент разполага с мобилна ДНК лаборатория, която беше дарена на Украйна от Франция. В нея околните на жертвите могат да създадат ДНК тест.
Това постоянно е единственият метод за идентифициране на останките на заровените хора или тези, чиито тела са открити под руините на града. Затова пред лабораторията всеки ден от рано сутринта се извива опашка. Всички хора, които чакат, имат своя трагична история, споделя репортаж на.
Две тела с едно име
Бащата на Надежда Иванова получава сърдечен удар, когато съветските войски щурмуват града. Мъжът е откаран в болница, която обаче малко по-късно е бомбардирана.
" Дойде кола за спешна помощ и го закара в болничното заведение. Когато влязоха танковете, ние тръгнахме да извеждаме детето от града, а той остана там. Но е паднал или снаряд, или бомба. Всичко беше разрушено, не е ясно кой къде е ", споделя дамата, която се надява, че посредством ДНК тест тялото на татко й ще бъде разпознато, с цел да може да го погребе.
Инна Куприянова също търси тялото на татко си - той е погубен по време на бомбардировката и е заровен в двора. След деокупацията тялото е ексхумирано и надписано " Анатолий Матюшко ". Но по-късно в същия двор е открито друго тяло, което е изпратено в моргата под същото име - Анатолий Матюшко.
" Господи, кого да погреба? Кое е нашето тяло? Не знаем какво да вършим. Дойдох тук, с цел да създадем ДНК тест и да знам ", споделя тя.
Анатолий Дегтярев пък търси изчезналия си наследник Андрей. За финален път той си е вкъщи на 8 март. В началото на пълномащабното навлизане на Русия Андрей Дегтярев се включва в армията, с цел да отбрани града си. Какво се е случило с него по-късно, татко му не знае.
" Все още не мога да намеря никаква диря къде е той. Жив ли е или мъртъв? Приятелите му споделят, че е мъртъв ", споделя Анатолий.
Много от убитите в Изюм са заровени в горите отвън града, най-вероятно синът му също е заровен там.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard
No media source currently available
Кръстницата на Катерина също умира, а тялото ѝ към момента е в неопределеност след въздушната бомбардировка над къща, в която се крие с други дами.
" Когато ексхумацията на телата стартира, ни споделиха да търсим тялото с вярата да го открием. Намерих няколко души в тази къща, които приличаха на кръстницата ми. Но нямаше никакво удостоверение, че това е тя. След въздушния удар е мъчно да наречеш тялото тяло, виждаш просто овъглена купчина, по която няма нищо, всичко е разтопено. Просто е ужасно ", споделя Катерина.
Тя става очевидец на още нещо: оказва помощ на своя другарка да погребат майка й, само че след погребението ДНК тест открива, че няма съвпадане с роднините. И по този начин излиза наяве, че е заровено неверно тяло.
" Наистина не знам по какъв начин мога да поддържа приятелката си. Познавам и майка ѝ - доста положителни приятелки сме отдавна. Вярвам, че тя е жива. Вярвам, уповавам се. Не я виждам измежду мъртвите. Наистина имам такава вяра ", споделя Катерина.
" Плачехме, псувахме ". Болницата в Изюм, която не е серпантина да работи от началото на войната Докато скърби за загубата на собствен погубен сътрудник, личният състав на болничното заведение в окупирания от съветските сили за над 5 месеца украински град Изюм реалокира интервенциите си в мазето, с цел да се приготви за суровата зима.
През септември украинската войска освободи цялата Харковска област, в това число Изюм. Непосредствено след деокупацията край града беше открит всеобщ гроб на починали при ракетни удари и убити от съветската войска. Ексхумирани бяха 447 тела , 425 от които на цивилни жители, в това число 5 деца, и 22 на украински военнослужещи.
" Повечето от тях са със следи от насилствена гибел, а 30 - със следи от изтезания. Има тела с въжета към вратовете, с вързани ръце, със счупени крака и огнестрелни рани ", заяви регионалният шеф на Харков Олег Синегубов .
Той добави и още една детайлност - че на няколко мъже са ампутирани гениталиите.
" Всичко това е доказателство за ужасните мъчения, на които окупаторите са подложили жителите на Изюм ", сподели още Синегубов.
Москва отрeчe, че нейни сили са виновни за убийствата и упреква Киев, че е изфабрикувал всеобщи гробове в отвоюваните територии.
Въпреки че от този момент минаха няколко седмици, доста локални хора към момента не знаят дали техните изчезнали родственици са били в всеобщия гроб, тъй като не всички могат да бъдат разпознати с различаване. От няколко дни обаче Изюм към този момент разполага с мобилна ДНК лаборатория, която беше дарена на Украйна от Франция. В нея околните на жертвите могат да създадат ДНК тест.
Това постоянно е единственият метод за идентифициране на останките на заровените хора или тези, чиито тела са открити под руините на града. Затова пред лабораторията всеки ден от рано сутринта се извива опашка. Всички хора, които чакат, имат своя трагична история, споделя репортаж на.
Две тела с едно име
Бащата на Надежда Иванова получава сърдечен удар, когато съветските войски щурмуват града. Мъжът е откаран в болница, която обаче малко по-късно е бомбардирана.
" Дойде кола за спешна помощ и го закара в болничното заведение. Когато влязоха танковете, ние тръгнахме да извеждаме детето от града, а той остана там. Но е паднал или снаряд, или бомба. Всичко беше разрушено, не е ясно кой къде е ", споделя дамата, която се надява, че посредством ДНК тест тялото на татко й ще бъде разпознато, с цел да може да го погребе.
Инна Куприянова също търси тялото на татко си - той е погубен по време на бомбардировката и е заровен в двора. След деокупацията тялото е ексхумирано и надписано " Анатолий Матюшко ". Но по-късно в същия двор е открито друго тяло, което е изпратено в моргата под същото име - Анатолий Матюшко.
" Господи, кого да погреба? Кое е нашето тяло? Не знаем какво да вършим. Дойдох тук, с цел да създадем ДНК тест и да знам ", споделя тя.
Анатолий Дегтярев пък търси изчезналия си наследник Андрей. За финален път той си е вкъщи на 8 март. В началото на пълномащабното навлизане на Русия Андрей Дегтярев се включва в армията, с цел да отбрани града си. Какво се е случило с него по-късно, татко му не знае.
" Все още не мога да намеря никаква диря къде е той. Жив ли е или мъртъв? Приятелите му споделят, че е мъртъв ", споделя Анатолий.
Много от убитите в Изюм са заровени в горите отвън града, най-вероятно синът му също е заровен там.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard No media source currently available
Кръстницата на Катерина също умира, а тялото ѝ към момента е в неопределеност след въздушната бомбардировка над къща, в която се крие с други дами.
" Когато ексхумацията на телата стартира, ни споделиха да търсим тялото с вярата да го открием. Намерих няколко души в тази къща, които приличаха на кръстницата ми. Но нямаше никакво удостоверение, че това е тя. След въздушния удар е мъчно да наречеш тялото тяло, виждаш просто овъглена купчина, по която няма нищо, всичко е разтопено. Просто е ужасно ", споделя Катерина.
Тя става очевидец на още нещо: оказва помощ на своя другарка да погребат майка й, само че след погребението ДНК тест открива, че няма съвпадане с роднините. И по този начин излиза наяве, че е заровено неверно тяло.
" Наистина не знам по какъв начин мога да поддържа приятелката си. Познавам и майка ѝ - доста положителни приятелки сме отдавна. Вярвам, че тя е жива. Вярвам, уповавам се. Не я виждам измежду мъртвите. Наистина имам такава вяра ", споделя Катерина.
" Плачехме, псувахме ". Болницата в Изюм, която не е серпантина да работи от началото на войната Докато скърби за загубата на собствен погубен сътрудник, личният състав на болничното заведение в окупирания от съветските сили за над 5 месеца украински град Изюм реалокира интервенциите си в мазето, с цел да се приготви за суровата зима.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ