Жителите на Бостън се оказали изправени пред странен нов свят

Жителите на Бостън се оказали изправени пред чудноват нов свят при започване на 1930-те години. Валеше сняг — което не беше изненада — само че това, което накара хората да се вгледат деликатно, беше фактът, че снегът беше червен, написа.

1930-те бяха нещастната ера на „ Праховата купа “ ( Dust Bowl) — противен интервал в историята на Америка, през който неприятното ръководство на Големите равнини докара до пагубни условия, при които прахообразният горен пласт на почвата се издигна във въздуха. На локално равнище това докара до опустошителни прахови стихии, само че най-сериозните от тях имаха далечни последствия, покривайки Нова Англия с червен сняг.

Днес имаме солидно схващане за последствията от неприятното ръководство на земята. Начинът, по който обработваме почвата посредством оран и поддържане на локални растителни типове като треви, въздейства върху здравето на земята.

Това, което научихме по време на „ Праховата купа “, е, че в случай че се прекали с орането и премахването на тревите преди тежка суша, се изправяме пред пейзаж, затрупан с тънък, прахообразен горен пласт на почвата. Когато тревите, които държат почвата на място, изчезнат, мощните ветрове повдигат фините частици във въздуха, които се носят на километри — от време на време хиляди — нанасяйки опустошаване на близките региони.

Понякога дистанцията било задоволително, с цел да се смеси прахът от Големите равнини със снежните стихии в Нова Англия. Червеникаво-кафявият прахуляк оцветявал снега в алено, само че на други места резултатите от „ Праховата купа “ били още по-сериозни.

Ню Йорк бил потопен в сумрак, напомнящ отчасти слънчево затъмнение , а на други места фермерите към този момент търпели загуби поради сушата. Хора от разнообразни елементи на Съединени американски щати съобщавали за признаци като неспокойствие в очите и гърлото.

По време на една от най-тежките стихии, която ще остане в историята като „ Черната неделя “, редакторът на вести в Канзас Сити за Асошиейтед прес, Едуард Стенли, разказва изискванията по този начин:
„ Окръг Спиърмън и Хансфорд безусловно бяха в облак от прахуляк през миналата седмица. От петък насам не е минал ден, в който окръгът да не е бил атакуван от пориви на вятър и прахуляк. В редки случаи, когато вятърът утихваше за няколко часа, въздухът беше толкоз кондензиран с прахуляк, че градът изглеждаше като обгърнат в мъгла. Поради тази продължителна офанзива на прахуляк и обстоятелството, че всяка постройка беше цялостна с него, въздухът стана зноен за дишане и доста хора развиха възпалени гърла и прахови настинки. “

Червеният сняг бил единствено най-малкият, теракотово обагрен връх на айсберга, защото изискванията по време на годините на „ Праховата купа “ довели до изселването на милиони американци и влошили към този момент тежките условия на живот по време на Голямата меланхолия. Това провокирало реакция от страна на държавното управление, като Съединените щати нараснали присъединяване си в ръководството на земята и опазването на почвата, а президентът Франклин Рузвелт стартирал стратегии за възобновяване на екологичното равновесие на страната, заявявайки:
„ Нацията, която унищожава своята почва, унищожава себе си. “