Живот на режим: Безводието вече е част от ежедневието в десетки с...
Жителите, които към този момент разчитат на преносими цистерни и лимитирани количества бутилирана вода от дребното магазини в региона, се намират в сериозно състояние. В село Горна Студена, където популацията е спаднало от 2000 на към 250 души, водата въпреки всичко не доближава. Основният тръбопровод там е положен още през 1938 година и е ремонтиран единствено при повреди.
„ Проблемът е неглижиран с години. Водата не стига даже и за дребното хора, които са останали тук “, разяснява кметът на селото Пламен Иванов, цитира го Българска национална телевизия.
Кметът на Свищов Генчо Генчев изясни, че ниското равнище на кладенците е главната причина за водната рецесия, а загубите във водопреносната мрежа в Горна Студена доближават до 70%.
Общината е изпратила сигнал до Министерския съвет и до Държавния запас с искане за незабавна доставка на минерална вода за засегнатите села.
Дългосрочното решение обаче изисква създаване на водопроводни връзки със прилежащи селища и цялостна замяна на мрежата, за която са нужни над 1,5 млн. лв..
Водната рецесия – капка безнаказаност в море от забравени села
Безводието в селата на община Свищов е единствено част от народен проблем, трансфорат в локална покруса. Трайното засушаване е действителност, само че неналичието на вложения, дългогодишната институционална бездейност и неналичието на визия за поддръжка на съществена инфраструктура я трансформират в злополучие.
Водата не е разкош, тя е право и потребност. Когато в 21 век села в Дунавската низина разчитат на цистерни и бутилки, това е неуспех – освен на локалната администрация, само че и на страната. Проблемът в Горна Студена е на повече от 80 години. Ремонтите по повреди са " кръпки върху изсъхнал бунар ".
Вместо систематични решения – като свързване със прилежащи водоизточници, стабилно ръководство на ресурса и замяна на мрежите – жителите получават краткотрайни облекчения и дългогодишно забвение.
Случаят в Плевен
Плевен постоянно се показва като индикативен образец за водна рецесия, тъй като съчетава всички съществени аргументи, които заплашват водната сигурност в България. Като огромен регионален град, Плевен сподели, че даже урбанизирани и добре развити територии не са предпазени от безводие. Причините бяха сложни: остаряла и амортизирана водопреносна мрежа с големи загуби, трайно засушаване и спад на водните равнища в източниците, както и липса на навременна и съответна институционална реакция.
В края на 2024 година и началото на 2025 година град Плевен и близките обитаеми места претърпяха тежка водна рецесия, която засегна десетки хиляди души. През октомври и ноември предходната година беше въведен непоколебим воден режим – прекъсване на водата сред 10:00 и 18:00 ч., както и през нощта сред 22:00 и 6:00 ч. По оценки в медиите над 60 000 до 90 000 души останаха без достъп до постоянно водоснабдяване, а по публични данни от януари 2025 година броят на засегнатите е бил 115 723 души – към 2,6% от цялото обслужвано население в района.
Кризата оказа съществено влияние върху всекидневието – лечебни заведения, детски градини и учебни заведения не можеха да поддържат хигиенични условия, а в доста търговски обекти даже тоалетните бяха неизползваеми. Причините бяха сложни: от една страна – трайното засушаване и спадналото водно равнище в кладенците и водоизточниците, а от друга – сериозно остарялата и амортизирана водопреносна мрежа, построена десетилетия по-рано и губеща до 70% от водата.
Въпреки публичното напрежение, институциите реагираха постепенно – режимът продължи седмици наред, обсъждано беше даже оповестяване на бедствено състояние. Впоследствие бяха въведени частични облекчения и задействани краткотрайни системи, само че проблемите останаха нерешени в дълбочина.
Плевенската рецесия подсети какъв брой уязвима е водната сигурност в доста райони на страната, изключително при липса на вложения, климатична акомодация и превантивно ръководство.
„ Проблемът е неглижиран с години. Водата не стига даже и за дребното хора, които са останали тук “, разяснява кметът на селото Пламен Иванов, цитира го Българска национална телевизия.
Кметът на Свищов Генчо Генчев изясни, че ниското равнище на кладенците е главната причина за водната рецесия, а загубите във водопреносната мрежа в Горна Студена доближават до 70%.
Общината е изпратила сигнал до Министерския съвет и до Държавния запас с искане за незабавна доставка на минерална вода за засегнатите села.
Дългосрочното решение обаче изисква създаване на водопроводни връзки със прилежащи селища и цялостна замяна на мрежата, за която са нужни над 1,5 млн. лв..
Водната рецесия – капка безнаказаност в море от забравени села
Безводието в селата на община Свищов е единствено част от народен проблем, трансфорат в локална покруса. Трайното засушаване е действителност, само че неналичието на вложения, дългогодишната институционална бездейност и неналичието на визия за поддръжка на съществена инфраструктура я трансформират в злополучие.
Водата не е разкош, тя е право и потребност. Когато в 21 век села в Дунавската низина разчитат на цистерни и бутилки, това е неуспех – освен на локалната администрация, само че и на страната. Проблемът в Горна Студена е на повече от 80 години. Ремонтите по повреди са " кръпки върху изсъхнал бунар ".
Вместо систематични решения – като свързване със прилежащи водоизточници, стабилно ръководство на ресурса и замяна на мрежите – жителите получават краткотрайни облекчения и дългогодишно забвение.
Случаят в Плевен
Плевен постоянно се показва като индикативен образец за водна рецесия, тъй като съчетава всички съществени аргументи, които заплашват водната сигурност в България. Като огромен регионален град, Плевен сподели, че даже урбанизирани и добре развити територии не са предпазени от безводие. Причините бяха сложни: остаряла и амортизирана водопреносна мрежа с големи загуби, трайно засушаване и спад на водните равнища в източниците, както и липса на навременна и съответна институционална реакция.
В края на 2024 година и началото на 2025 година град Плевен и близките обитаеми места претърпяха тежка водна рецесия, която засегна десетки хиляди души. През октомври и ноември предходната година беше въведен непоколебим воден режим – прекъсване на водата сред 10:00 и 18:00 ч., както и през нощта сред 22:00 и 6:00 ч. По оценки в медиите над 60 000 до 90 000 души останаха без достъп до постоянно водоснабдяване, а по публични данни от януари 2025 година броят на засегнатите е бил 115 723 души – към 2,6% от цялото обслужвано население в района.
Кризата оказа съществено влияние върху всекидневието – лечебни заведения, детски градини и учебни заведения не можеха да поддържат хигиенични условия, а в доста търговски обекти даже тоалетните бяха неизползваеми. Причините бяха сложни: от една страна – трайното засушаване и спадналото водно равнище в кладенците и водоизточниците, а от друга – сериозно остарялата и амортизирана водопреносна мрежа, построена десетилетия по-рано и губеща до 70% от водата.
Въпреки публичното напрежение, институциите реагираха постепенно – режимът продължи седмици наред, обсъждано беше даже оповестяване на бедствено състояние. Впоследствие бяха въведени частични облекчения и задействани краткотрайни системи, само че проблемите останаха нерешени в дълбочина.
Плевенската рецесия подсети какъв брой уязвима е водната сигурност в доста райони на страната, изключително при липса на вложения, климатична акомодация и превантивно ръководство.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ