Как и за какво даряват хората в България
Жител на огромните градове, сред 30 и 65 години, с висше обучение и по-добри материални и обществени благоприятни условия. Такъв все още е профилът на самостоятелния донор в България съгласно данни от национално представително социологическо изследване на организация " Алфа Рисърч ", направено по поръчка на Българския дарителски конгрес и регистриращо настройките измежду хората към дарителството през миналата 2024 година Данните бяха показани във вторник в границите на полемика на тематика " Дарителството през погледа на социологията и медиите ", проведена от Българския дарителски конгрес (БДФ).
По данни от изследването през 2024 година малко под 48% от българите са дарявали, близо 53% – не. Проучването записва лек отлив в % на дарявалите през последните 12 месеца. Така обстановката с самостоятелното дарителство се връща към нивото от 2020 – 2021 година
Като генерална наклонност за последните 5 години обаче има лек подтик на интензивността в дарителството, изключително в годините, когато има естествени или филантропични рецесии. По думите на Геновева Петрова " Бавно и бавно дарителството в България минава от спонтанна реакция на състрадание и съпричастност към по-осъзната интензивност ".
В поддръжка на тази теза е растежът в регулярността на даренията. Макар практиката за ежемесечни дарения да се употребява от относително дребна част от дарилите, дарявалите повече от един път в границите на годината нараства с три пункта. Наблюдава се и растеж в дарените суми – като основна позитивна наклонност (особено на фона на охладената дарителска активност) се обрисува растежът на отделилите над 100 лева за дарения – от 20% до 33%. Сред позитивните трендове са откроява повишение броят на получилите противоположна връзка донори, както и повишаване на онлайн даренията.
Хората към момента избират да подаряват пари, на второ място идват даренията под формата на движимости, храни, артикули, на трето място остават даренията под формата на доброволчески труд.
Използваните способи за даряване са сходни с предходни години: желани са дарения в кутия и/или посредством SMS. Най-позната и с най-високо доверие измежду дарителските платформи остава DMS.
Основен претекст за донорите остават солидарността и съчувствието – желанието да се оказва помощ, персонално отношение към даден проблем, блян към поддръжка на съответен човек.
Важността на идеята за обществото се изкачва измежду водещите претекстове за даряване.
Здравните и обществените дела остават най-важни за донорите, наред с дарения, свързани с превъзмогване на последици от бедствия и повреди .
Хората не престават да подаряват непосредствено на други хора в потребност.
Изключително невисок продължава да бъде делът на заявилите даренията си за данъчни облекчения. Сред главните бариери пред дарителството остават терзанията от финансовото положение на хората, въпреки и този фактор да бележи спад от съвсем 10 пункта. За разлика от него обаче, значително нарастват фактори като подозрения от злоупотреби, отвращение да се подарява, убеждението, че тази активност е ангажимент на институциите.
Топ 3 на източниците, от които хората черпят информация за дела и потребности са информацията от близки, обществените мрежи, малкия екран.
В рамките на полемиката Пейо Георгиев от организация Perceptica показа и медиен разбор за това по какъв начин медиите " приказват “ за тематиките " дарителството " и " корпоративната обществена отговорност ". Според разбора онлайн медиите са водещ източник на вести, свързани с тематиките, тонът на изявленията е преобладаващо положителен . Медийният интерес преди всичко е върху частните донори (56% от публикациите), следвани от фондации (18%), компании (14%) и институции (11%.). Най-сериозен обект на медиен интерес са областите, свързани със обществената сфера, следвани от " опазване на здравето " и " околна среда ".
Според Ирина Недева от Асоциацията на европейските публицисти (АЕЖ) в общественото говорене има сериозен недостиг на тематики, свързани с човешки права, народна власт, самостоятелни медии.
Във време на геополитически и информационни рецесии и неприятелски разказ към гражданския бранш от ден на ден ще ни е нужна дейна, сериозна и задълбочена публицистика, както и организации, които ясно нареждат себе си и своите цели и дела – към това се сплотиха присъстващите на полемиката.
По данни от изследването през 2024 година малко под 48% от българите са дарявали, близо 53% – не. Проучването записва лек отлив в % на дарявалите през последните 12 месеца. Така обстановката с самостоятелното дарителство се връща към нивото от 2020 – 2021 година
Като генерална наклонност за последните 5 години обаче има лек подтик на интензивността в дарителството, изключително в годините, когато има естествени или филантропични рецесии. По думите на Геновева Петрова " Бавно и бавно дарителството в България минава от спонтанна реакция на състрадание и съпричастност към по-осъзната интензивност ".
В поддръжка на тази теза е растежът в регулярността на даренията. Макар практиката за ежемесечни дарения да се употребява от относително дребна част от дарилите, дарявалите повече от един път в границите на годината нараства с три пункта. Наблюдава се и растеж в дарените суми – като основна позитивна наклонност (особено на фона на охладената дарителска активност) се обрисува растежът на отделилите над 100 лева за дарения – от 20% до 33%. Сред позитивните трендове са откроява повишение броят на получилите противоположна връзка донори, както и повишаване на онлайн даренията.
Хората към момента избират да подаряват пари, на второ място идват даренията под формата на движимости, храни, артикули, на трето място остават даренията под формата на доброволчески труд.
Използваните способи за даряване са сходни с предходни години: желани са дарения в кутия и/или посредством SMS. Най-позната и с най-високо доверие измежду дарителските платформи остава DMS.
Основен претекст за донорите остават солидарността и съчувствието – желанието да се оказва помощ, персонално отношение към даден проблем, блян към поддръжка на съответен човек.
Важността на идеята за обществото се изкачва измежду водещите претекстове за даряване.
Здравните и обществените дела остават най-важни за донорите, наред с дарения, свързани с превъзмогване на последици от бедствия и повреди .
Хората не престават да подаряват непосредствено на други хора в потребност.
Изключително невисок продължава да бъде делът на заявилите даренията си за данъчни облекчения. Сред главните бариери пред дарителството остават терзанията от финансовото положение на хората, въпреки и този фактор да бележи спад от съвсем 10 пункта. За разлика от него обаче, значително нарастват фактори като подозрения от злоупотреби, отвращение да се подарява, убеждението, че тази активност е ангажимент на институциите.
Топ 3 на източниците, от които хората черпят информация за дела и потребности са информацията от близки, обществените мрежи, малкия екран.
В рамките на полемиката Пейо Георгиев от организация Perceptica показа и медиен разбор за това по какъв начин медиите " приказват “ за тематиките " дарителството " и " корпоративната обществена отговорност ". Според разбора онлайн медиите са водещ източник на вести, свързани с тематиките, тонът на изявленията е преобладаващо положителен . Медийният интерес преди всичко е върху частните донори (56% от публикациите), следвани от фондации (18%), компании (14%) и институции (11%.). Най-сериозен обект на медиен интерес са областите, свързани със обществената сфера, следвани от " опазване на здравето " и " околна среда ".
Според Ирина Недева от Асоциацията на европейските публицисти (АЕЖ) в общественото говорене има сериозен недостиг на тематики, свързани с човешки права, народна власт, самостоятелни медии.
Във време на геополитически и информационни рецесии и неприятелски разказ към гражданския бранш от ден на ден ще ни е нужна дейна, сериозна и задълбочена публицистика, както и организации, които ясно нареждат себе си и своите цели и дела – към това се сплотиха присъстващите на полемиката.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ