Проф. Красимир Петров: Изчакайте с купуването на жилище. Въпрос на време е ценовият балон да се спука |
Жилищата в България са наднецени по доста индикатори и e въпрос на време балонът да се спука. Съветът ми към купувачите е: изчакайте, жилищата в България няма да свършат. Винаги в историята е имало и ще има предложение. Не скачайте с главата надолу без да знаете какъв брой е надълбоко.
Това съобщи проф. Красимир Петров, лекар на икономическите науки от Ohio State University, в изявление за BloombergTV и добави, че рационалното решение сега е да се заплаща наем, тъй като рискът при покупка е доста огромен.
По думите му знаци като цена по отношение на наем, цена по отношение на приход и наем по отношение на ипотечна вноска демонстрират, че жилищата в България са надценени трикратно, като към това може да си прибави и бързият растеж на жилищното кредитиране в последно време, който изпреварва растежа на брутния вътрешен артикул.
Привържениците на тезата, че в София няма заможен балон, дават образец с нарастването на междинната заплата, което в последните 7 години изпреварва повишаването на парцелите. По данни на Национален статистически институт от 2015 година до момента междинната заплата в столицата се е нараснала с 80% (от 1150 на 2073 лева.), а цените за същия интервал са нарастнали с 57% за новото строителство и с 66% за съществуващите жилища.
„ Аргументът е отчасти годен. Той демонстрира, че жилищата през 2016 година са били 3 пъти надценени, а в този момент са, примерно, 2,8 пъти. Още тогава сме били в зоната на балона. Дори да приемем, че в България има 20-30% сива стопанска система и че действителните приходи са по-големи от формалните данни, това няма да промени радикално изводите ", изясни проф. Красимир Петров.
България постоянно се дава за образец като страна с ниско равнище на задлъжнялост. Общият размер на жилищните заеми в страната по данни на Българска народна банка е 13,7 милиарда лева към края на октомври т.г., което съставлява малко над 10,5% от Брутният вътрешен продукт. За съпоставяне, в страни като Чехия този индикатор е към 25%, в Германия – над 40%, в Съединени американски щати, Англия и скандинавските страни - сред 50 и 100%.
„ Самият факт, че западняците са задлъжнели „ до козирката “, не значи, че и ние би трябвало да вършим това. В България нещата наподобяват по този начин – ипотеките са съсредоточени в младите, на възраст от 25 до 40 години, които са свръхзадлъжнели. От друга страна са хората на 50-60-70 години, при които задлъжнялостта е доста ниска ", сподели проф. Петров.
Той дефинира предизвестията на Българска народна банка по отношение на бързия растеж на жилищния заем като „ след дъжд – качулка “:
" Централната банка не би трябвало да приказва, а да работи. Българска народна банка от дълго време трябваше да предприеме ограничения, да вдигне наложителните минимални запаси и по този начин да затегне жилищното кредитиране и да спре надуването на имотния балон. "
Това съобщи проф. Красимир Петров, лекар на икономическите науки от Ohio State University, в изявление за BloombergTV и добави, че рационалното решение сега е да се заплаща наем, тъй като рискът при покупка е доста огромен.
По думите му знаци като цена по отношение на наем, цена по отношение на приход и наем по отношение на ипотечна вноска демонстрират, че жилищата в България са надценени трикратно, като към това може да си прибави и бързият растеж на жилищното кредитиране в последно време, който изпреварва растежа на брутния вътрешен артикул.
Привържениците на тезата, че в София няма заможен балон, дават образец с нарастването на междинната заплата, което в последните 7 години изпреварва повишаването на парцелите. По данни на Национален статистически институт от 2015 година до момента междинната заплата в столицата се е нараснала с 80% (от 1150 на 2073 лева.), а цените за същия интервал са нарастнали с 57% за новото строителство и с 66% за съществуващите жилища.
„ Аргументът е отчасти годен. Той демонстрира, че жилищата през 2016 година са били 3 пъти надценени, а в този момент са, примерно, 2,8 пъти. Още тогава сме били в зоната на балона. Дори да приемем, че в България има 20-30% сива стопанска система и че действителните приходи са по-големи от формалните данни, това няма да промени радикално изводите ", изясни проф. Красимир Петров.
България постоянно се дава за образец като страна с ниско равнище на задлъжнялост. Общият размер на жилищните заеми в страната по данни на Българска народна банка е 13,7 милиарда лева към края на октомври т.г., което съставлява малко над 10,5% от Брутният вътрешен продукт. За съпоставяне, в страни като Чехия този индикатор е към 25%, в Германия – над 40%, в Съединени американски щати, Англия и скандинавските страни - сред 50 и 100%.
„ Самият факт, че западняците са задлъжнели „ до козирката “, не значи, че и ние би трябвало да вършим това. В България нещата наподобяват по този начин – ипотеките са съсредоточени в младите, на възраст от 25 до 40 години, които са свръхзадлъжнели. От друга страна са хората на 50-60-70 години, при които задлъжнялостта е доста ниска ", сподели проф. Петров.
Той дефинира предизвестията на Българска народна банка по отношение на бързия растеж на жилищния заем като „ след дъжд – качулка “:
" Централната банка не би трябвало да приказва, а да работи. Българска народна банка от дълго време трябваше да предприеме ограничения, да вдигне наложителните минимални запаси и по този начин да затегне жилищното кредитиране и да спре надуването на имотния балон. "
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ