Българското лозарство върви към ликвидация
Жестокото плячкосване на българското лозарство посредством ниските изкупни цени откри отражение в разпродажба на лозята. От 2.4 млн. дка през 80-те година на XX в. през днешния ден, по данни на агростатистиката за 2020 година, насажденията са едвам 300 хиляди дка с икономическо значение и със мощно влошена възрастова конструкция - 70% от лозовите площи са над 30 години и едвам 3% до 5 години. Това пишат в част от писмо до МЗХГ от новосформираното Национално съдружие на българските лозари.
Вече всички аграрни кооперации си унищожиха лозята. Хиляди фамилии се отхвърлят заради изгубване на всякаква рентабилност от лозарството, а то дава най-вече и нескончаем занаят през годината - 320 дни. Няма друга земеделска просвета с такава претовареност. За сведение - зеленчуците дават претовареност 150 дни, само че са на дребни площи, овощните - 120 дни, само че със мощно нарушени пропорции във видовото многообразие и създаващи мощно напрежение при реализацията.
В лозята намираха занаят главно селското население и млади бизнесмени, приключили аграрни учебни заведения. Добрата рентабилност осигуряваше почтено битие и изравняваше качеството на живот на село с този на градовете. През последните 3-4 години загубите надвишиха 400 лева на дка - на всеки гроздобер се изгребват оборотните средства на лозарите посредством манипулиране на цената на гроздето под предлог, че в прилежащите страни цената е 50 ст./ кг, само че не споделят, че на всеки декар продадено грозде държавните управления им начисляват дотация за оборотни средства на лозарите още по 500-1000 лева./дка.
Днес по съпоставими цени от 90-те година на ХХ в. на ресурсите за произвеждане на грозде изкупната цена би трябвало да е 1,5 лева./кг, с цел да се покрият непрестанно и обективно увеличаващите се разноски. Винарските мазета създават при същите стопански условия и както нашето, по този начин и тяхното грозде е с висока себестойност, идващо от бързото и годишно повишаване цената на труда - над четири пъти за последните 15 години, и през днешния ден надвишава 380 лева./дка. И това е за отблъскване завладяването на трудовите ни запаси от Европейски Съюз. Ръстът на материалните разноски също е справедлив развой в съпоставяне със съседите и други лозарски страни, които се явяват много по-голям пазар. Общите разноски нахвърлят 850 лева./дка, а изкупните цени покриват едвам 40% от индустриалните разноски.
Макар че сигнализираме от много време за задълбочаващите проблеми в лозарството, зависимостите не дават опция страната да внесе корекции в законодателството, касаещо подкрепяне на хората, посветили се на лозата като занаят и по завещание, пишат още в писмото си от Националното съдружие на българските лозари.
Вече всички аграрни кооперации си унищожиха лозята. Хиляди фамилии се отхвърлят заради изгубване на всякаква рентабилност от лозарството, а то дава най-вече и нескончаем занаят през годината - 320 дни. Няма друга земеделска просвета с такава претовареност. За сведение - зеленчуците дават претовареност 150 дни, само че са на дребни площи, овощните - 120 дни, само че със мощно нарушени пропорции във видовото многообразие и създаващи мощно напрежение при реализацията.
В лозята намираха занаят главно селското население и млади бизнесмени, приключили аграрни учебни заведения. Добрата рентабилност осигуряваше почтено битие и изравняваше качеството на живот на село с този на градовете. През последните 3-4 години загубите надвишиха 400 лева на дка - на всеки гроздобер се изгребват оборотните средства на лозарите посредством манипулиране на цената на гроздето под предлог, че в прилежащите страни цената е 50 ст./ кг, само че не споделят, че на всеки декар продадено грозде държавните управления им начисляват дотация за оборотни средства на лозарите още по 500-1000 лева./дка.
Днес по съпоставими цени от 90-те година на ХХ в. на ресурсите за произвеждане на грозде изкупната цена би трябвало да е 1,5 лева./кг, с цел да се покрият непрестанно и обективно увеличаващите се разноски. Винарските мазета създават при същите стопански условия и както нашето, по този начин и тяхното грозде е с висока себестойност, идващо от бързото и годишно повишаване цената на труда - над четири пъти за последните 15 години, и през днешния ден надвишава 380 лева./дка. И това е за отблъскване завладяването на трудовите ни запаси от Европейски Съюз. Ръстът на материалните разноски също е справедлив развой в съпоставяне със съседите и други лозарски страни, които се явяват много по-голям пазар. Общите разноски нахвърлят 850 лева./дка, а изкупните цени покриват едвам 40% от индустриалните разноски.
Макар че сигнализираме от много време за задълбочаващите проблеми в лозарството, зависимостите не дават опция страната да внесе корекции в законодателството, касаещо подкрепяне на хората, посветили се на лозата като занаят и по завещание, пишат още в писмото си от Националното съдружие на българските лозари.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ