Бях на 17, когато милиционер ме изнасили: Мариела Нордел
Жестока персонална драма от предишното не дава мира на известната кулинарка Мариела Нордел и до през днешния ден. И макар че са минали години, при всеки подобен жесток случай с друга жена, Нордел връща лентата на спомените обратно, а детайлностите там са брутални.
Оказва се, че колоритната дама е изгубила девствеността си вследствие на обезчестяване. Когато била на 17 години, Мариела била обезчестена от полицай, който я заплашил с револвер в главата.
Случката се разиграла през далечната 1986 година в региона на българо-гръцката граница, в околност на десетина километра източно от Рупите. В безлюдния край, където през днешния ден избуяват лозовите масиви на предприемача Емил Хърсев, тогава имало единствено гола пръст. В региона след Сандански се стигало с открит лист и единствено гранични войски обикаляли към високата телена мрежа и граничарските вишки.
Тогава Мариела е едва 17-годишна ученичка от елитна гимназия. Била в пролетна почивка и нейна другарка имала гадже от Дрезден. Идеята била да се срещнат с още една тяхна съученичка в центъра на Сандански и оттова всички дружно да отидат в Мелник за няколко дни, с цел да покажат на госта красивата България.
" Бяхме възпитаници и нямахме пари за хотел. Затова потърсихме услугите на " Квартирно бюро ". Там попаднахме на един доста лоен човек, който сподели, че е нещо като шеф на " Балкантурист " в Мелник. Направи ни забележка, че не е хубаво да пътуваме на стоп сами девойки. Обясни, че има другар полицай от границата. Щял да му се обади и да ни закара от най-малкия град в България до Сандански, с цел да вземем другите от компанията и след това да ни върне до Мелник. Така и стана. След няколко часа на уреденото място пристигна полицаят. Караше една зелена военна джипка, съветски модел. Мъжете споделиха, че ще е тясно за всички, та по-добре да отидем с две коли и да пристигна също индивидът от " Балкантурист " с неговата лада, написа " Уикенд ".
В Сандански се разделихме с приятелката ми тя отиде да чака пред пощата, а аз придружих новия ми страж - полицая, до гранд-хотел " Сандански ", където имал среща и ме помоли да му превеждам от британски. Към 8 вечерта отидохме до площада, където ни беше срещата с приятелите от Германия и моята съученичка трябваше да ги чака. Мазният предложи преди да ни върнат в Мелник, само че преди този момент да ни почерпят вечеря в ханчето на Роженския манастир. Само бях чувала за манастира и за ханчето, което се посещаваше най-вече от гръцки туристи.
Докато вечеряхме, полицаят ме попита желая ли да ме запознае с Ванга. Бил й непосредствен и не било проблем да ми уреди среща. " Ама по какъв начин по този начин, аз нямам открит лист, не мога да отида до Петрич ", репликирах аз. " Не ти би трябвало, аз предвождам тук! Никой няма да ти желае даже и паспорт. Искаш ли още в този момент да идем до самата граница? Оттам се виждат светлините на Гърция. На Кулата има безмитна зона с доста хубави магазини, заведения за хранене, напълно различен свят е ", успокояваше ме униформеният.
Гледах го с възхитени очи, говореше ми за моята фантазия – да зърна, въпреки и от 200 метра, родината на моята баба, за която толкоз ми е разправяла за Гърция. Настоях първо да се настаним и след това да обикаляме. Заведоха ни при някаква вуйна в Мелник и ние си оставихме багажа в една от стаите на къщата й – среща се до реката, в този момент е механа.
Приятелката ми се качи при мазния, а аз при полицая, имах му цялостно доверие. Скоро стигнахме първата преграда и я минахме без никакъв проблем, даже не му желаеха пропуск, нито питаха за мен. Почти бяхме стигнали контролно-пропусквателен пункт " Кулата ", когато ненадейно колата зави по един черен път. Така попаднах в ничията земя, на границата сред Гърция и България. Спря и аз усетих, че ще стане нещо неприятно. Наоколо беше мрачно, пусто и ужасно. Една голяма ограда се издигаше, докъдето взор ти стигне. След оградата следваше линия пуста земя – даже нямаше храсти, единствено гола земя, а няколкостотин метра по-надолу, където свършваше пръстта, още веднъж се издигаше висока телена мрежа.
Изскочих бързо и почнах да се оглеждам за камък или дърво, тел – търсех някакво оръжие, с цел да се боря. Бях крепко и тренирано момиче, спортистка, и без крепък пердах нямаше да се предам, нищо че пред себе си имах един мощен, добре подготвен 56-годишен. Казваше се Георги Геренски, името му няма да не помни в никакъв случай!
Гласът му от бащински нежен стана стоманено мразовит, извади револвера си и ми просъска: " Моето момиче, в случай че мислиш да ми се съпротивляваш, непосредствено ще те гръмна и ще разглася, че си направила опит да минеш незаконно границата. Организирали сте се с германчето ". Тогава доста българи и германци от източната част се опитваха незаконно да избягат в Гърция. Всяка година по стотина души безследно изчезваха по границата.
Бях сигурна, че ще ме убие, четеше се в очите му, че няма да му е за първи път да убива... Свърши си 3-минутната работа... До този миг бях девствена. Аз гледах и прехвърлях благоприятни условия за възмездие ", споделя още Нордел.
След това полицаят й предложил да я заведе до безмитния магазин на Кулата. Работел непрекъснато и желал да й купи златни бижута. Обезчестената Мариела му отказала с извинението, че не си пада по джунджурии. Замисляла какви доказателства й трябват и по какъв начин да го съобщи на милицията в София. Притеснявала се, че може да я упрекна в проституция или най-малкото да се оправдае, че му е гадже и всичко е било непринудено. Настояла да я върне в квартирата й. Била единствено на 17 години, само че усещала, че тази нощ от дете се е трансформирала във възрастен, мислите й не били към този момент по детски наивни, а като на загрубял нарушител, и почнала да крои проект за възмездие.
По пътя на връщане към Мелник той се хвалел с връзки и познанства. Бил в приповдигнато въодушевление, тъй като схванал, че Мариела е девствена. Изнасилването изцяло трансформирало живота на днешната кулинарка. Мариела имала гадже, с което се обичали. Пазела се девствена, тъй като желала да приключи гимназията със златен орден, по-късно да запише висше " Журналистика " и чак тогава да го удари на живот.
" Бях сигурна, че ще реализира тези си фантазии, само че 56-годишният безсрамник Георги Геренски ги открадна. Когато се прибрах в София, незабавно отидох при кварталния полицай, с цел да подам тъжба. Той непосредствено ме посъветва да си мълча, тъй като Геренски бил много мощна фигура. Реших да завърша гимназия и след това да отпътува за Куба при татко ми, който е командос. Пропуснах следването и през 1988 година открих метод да стигна до Хавана. Но татко ми беше в недружелюбност пред другарите комунисти, нямаше право да напуща острова и не можеше да ми помогне по никакъв метод ", споделя още Мариела в профила си.
9 години от живота си тя посвещава на това по какъв начин да отмъсти на Георги Геренски. Започва да търси другарството на мутри и компания на асове от подземния свят. Станала другарка с Живко Фашиста, след това - гадже на един от огромните шефове на ВИС... Следяла компактно Георги Геренски до 1995 година и възнамерявала жестокото си възмездие. Месец преди да се разплати с насилника си, другарка я завела на гледачка в Стара Загора. Жената метнала бобени зърна и се ужасила от видяното. Посъветвала никога да не отмъщава, тъй като мъжът щял да си получи заслуженото – имал грехове и към други дами.
Месеци по-късно Георги умрял от скоропостижен рак в жестоки страдания. Днес Мариела Нордел е безапелационна, че дамите, потърпевши от принуждение, би трябвало да приказват самоуверено в общественото пространство, с цел да може насилниците да си получат заслуженото. Тя застава твърдо на измъчваната заралийка Дебора и приканва всички майки да бдят над дъщерите си.
създател: СЛАВА
...
Оказва се, че колоритната дама е изгубила девствеността си вследствие на обезчестяване. Когато била на 17 години, Мариела била обезчестена от полицай, който я заплашил с револвер в главата.
Случката се разиграла през далечната 1986 година в региона на българо-гръцката граница, в околност на десетина километра източно от Рупите. В безлюдния край, където през днешния ден избуяват лозовите масиви на предприемача Емил Хърсев, тогава имало единствено гола пръст. В региона след Сандански се стигало с открит лист и единствено гранични войски обикаляли към високата телена мрежа и граничарските вишки.
Тогава Мариела е едва 17-годишна ученичка от елитна гимназия. Била в пролетна почивка и нейна другарка имала гадже от Дрезден. Идеята била да се срещнат с още една тяхна съученичка в центъра на Сандански и оттова всички дружно да отидат в Мелник за няколко дни, с цел да покажат на госта красивата България.
" Бяхме възпитаници и нямахме пари за хотел. Затова потърсихме услугите на " Квартирно бюро ". Там попаднахме на един доста лоен човек, който сподели, че е нещо като шеф на " Балкантурист " в Мелник. Направи ни забележка, че не е хубаво да пътуваме на стоп сами девойки. Обясни, че има другар полицай от границата. Щял да му се обади и да ни закара от най-малкия град в България до Сандански, с цел да вземем другите от компанията и след това да ни върне до Мелник. Така и стана. След няколко часа на уреденото място пристигна полицаят. Караше една зелена военна джипка, съветски модел. Мъжете споделиха, че ще е тясно за всички, та по-добре да отидем с две коли и да пристигна също индивидът от " Балкантурист " с неговата лада, написа " Уикенд ".
В Сандански се разделихме с приятелката ми тя отиде да чака пред пощата, а аз придружих новия ми страж - полицая, до гранд-хотел " Сандански ", където имал среща и ме помоли да му превеждам от британски. Към 8 вечерта отидохме до площада, където ни беше срещата с приятелите от Германия и моята съученичка трябваше да ги чака. Мазният предложи преди да ни върнат в Мелник, само че преди този момент да ни почерпят вечеря в ханчето на Роженския манастир. Само бях чувала за манастира и за ханчето, което се посещаваше най-вече от гръцки туристи.
Докато вечеряхме, полицаят ме попита желая ли да ме запознае с Ванга. Бил й непосредствен и не било проблем да ми уреди среща. " Ама по какъв начин по този начин, аз нямам открит лист, не мога да отида до Петрич ", репликирах аз. " Не ти би трябвало, аз предвождам тук! Никой няма да ти желае даже и паспорт. Искаш ли още в този момент да идем до самата граница? Оттам се виждат светлините на Гърция. На Кулата има безмитна зона с доста хубави магазини, заведения за хранене, напълно различен свят е ", успокояваше ме униформеният.
Гледах го с възхитени очи, говореше ми за моята фантазия – да зърна, въпреки и от 200 метра, родината на моята баба, за която толкоз ми е разправяла за Гърция. Настоях първо да се настаним и след това да обикаляме. Заведоха ни при някаква вуйна в Мелник и ние си оставихме багажа в една от стаите на къщата й – среща се до реката, в този момент е механа.
Приятелката ми се качи при мазния, а аз при полицая, имах му цялостно доверие. Скоро стигнахме първата преграда и я минахме без никакъв проблем, даже не му желаеха пропуск, нито питаха за мен. Почти бяхме стигнали контролно-пропусквателен пункт " Кулата ", когато ненадейно колата зави по един черен път. Така попаднах в ничията земя, на границата сред Гърция и България. Спря и аз усетих, че ще стане нещо неприятно. Наоколо беше мрачно, пусто и ужасно. Една голяма ограда се издигаше, докъдето взор ти стигне. След оградата следваше линия пуста земя – даже нямаше храсти, единствено гола земя, а няколкостотин метра по-надолу, където свършваше пръстта, още веднъж се издигаше висока телена мрежа.
Изскочих бързо и почнах да се оглеждам за камък или дърво, тел – търсех някакво оръжие, с цел да се боря. Бях крепко и тренирано момиче, спортистка, и без крепък пердах нямаше да се предам, нищо че пред себе си имах един мощен, добре подготвен 56-годишен. Казваше се Георги Геренски, името му няма да не помни в никакъв случай!
Гласът му от бащински нежен стана стоманено мразовит, извади револвера си и ми просъска: " Моето момиче, в случай че мислиш да ми се съпротивляваш, непосредствено ще те гръмна и ще разглася, че си направила опит да минеш незаконно границата. Организирали сте се с германчето ". Тогава доста българи и германци от източната част се опитваха незаконно да избягат в Гърция. Всяка година по стотина души безследно изчезваха по границата.
Бях сигурна, че ще ме убие, четеше се в очите му, че няма да му е за първи път да убива... Свърши си 3-минутната работа... До този миг бях девствена. Аз гледах и прехвърлях благоприятни условия за възмездие ", споделя още Нордел.
След това полицаят й предложил да я заведе до безмитния магазин на Кулата. Работел непрекъснато и желал да й купи златни бижута. Обезчестената Мариела му отказала с извинението, че не си пада по джунджурии. Замисляла какви доказателства й трябват и по какъв начин да го съобщи на милицията в София. Притеснявала се, че може да я упрекна в проституция или най-малкото да се оправдае, че му е гадже и всичко е било непринудено. Настояла да я върне в квартирата й. Била единствено на 17 години, само че усещала, че тази нощ от дете се е трансформирала във възрастен, мислите й не били към този момент по детски наивни, а като на загрубял нарушител, и почнала да крои проект за възмездие.
По пътя на връщане към Мелник той се хвалел с връзки и познанства. Бил в приповдигнато въодушевление, тъй като схванал, че Мариела е девствена. Изнасилването изцяло трансформирало живота на днешната кулинарка. Мариела имала гадже, с което се обичали. Пазела се девствена, тъй като желала да приключи гимназията със златен орден, по-късно да запише висше " Журналистика " и чак тогава да го удари на живот.
" Бях сигурна, че ще реализира тези си фантазии, само че 56-годишният безсрамник Георги Геренски ги открадна. Когато се прибрах в София, незабавно отидох при кварталния полицай, с цел да подам тъжба. Той непосредствено ме посъветва да си мълча, тъй като Геренски бил много мощна фигура. Реших да завърша гимназия и след това да отпътува за Куба при татко ми, който е командос. Пропуснах следването и през 1988 година открих метод да стигна до Хавана. Но татко ми беше в недружелюбност пред другарите комунисти, нямаше право да напуща острова и не можеше да ми помогне по никакъв метод ", споделя още Мариела в профила си.
9 години от живота си тя посвещава на това по какъв начин да отмъсти на Георги Геренски. Започва да търси другарството на мутри и компания на асове от подземния свят. Станала другарка с Живко Фашиста, след това - гадже на един от огромните шефове на ВИС... Следяла компактно Георги Геренски до 1995 година и възнамерявала жестокото си възмездие. Месец преди да се разплати с насилника си, другарка я завела на гледачка в Стара Загора. Жената метнала бобени зърна и се ужасила от видяното. Посъветвала никога да не отмъщава, тъй като мъжът щял да си получи заслуженото – имал грехове и към други дами.
Месеци по-късно Георги умрял от скоропостижен рак в жестоки страдания. Днес Мариела Нордел е безапелационна, че дамите, потърпевши от принуждение, би трябвало да приказват самоуверено в общественото пространство, с цел да може насилниците да си получат заслуженото. Тя застава твърдо на измъчваната заралийка Дебора и приканва всички майки да бдят над дъщерите си.
създател: СЛАВА
...
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ