Неаполитански крадци на ролекси атакуват Европа
Жертвите са богати притежатели на първокласни часовници за десетки хиляди евро
Обирите се правят по прецизна скица
Седемдесет обирджии, профилирани в кражбите на паметните часовници “Ролекс ” от китките на техни притежатели, потеглят всяка седмица от Неапол към Европа - би паника полицейският началник от Неапол Алфредо Фаброчини.
Групирани в банди от 5-6 души, обирджиите нормално се насочвали към туристически божествен кътчета, където прескъпите часовници се носели много повърхностно. В Испания такива дестинации били Ибиса и другите Балеарски острови, в Гърция - остров Миконос, след това Френската Ривиера, Швейцария с нейните баровски зимни курорти.
Крадците правели нападения и в огромни столици като Виена, където през август двама 40-годишни неаполитанци наблюдавали бизнесмен от ресторант до дома му и преди той да влезе в него му отмъкнали часовник на стойност 120 000 евро.
При пътуванията си в чужбина крадците постоянно се дегизирали като туристи, пътували с подправени документи, като най-често се придвижвали с взети чартърен коли или с такива с подправени регистрационни номера. Обикновено главната група била предхождана от “сигналист ” със задача да разпознава задачата в комбина с локален “базов укривател ”. Другата значима фигура в набезите бил “постът ”, който в деня на обира направлявал от основни кръстовища трасето и територията на акцията. Накрая в нея се включвали “изпълнителите ” - минимум двама души, от време на време трима и по-рядко четирима. Те издебвали набелязаната жертва в миг, когато е сама, спирали я под някакъв претекст и задигали часовника от ръката, стремейки се да заобикалят насилието, само че единствено с цел да не повредят плячката.
След “удара ” групата се прибирала вкъщи, а откраднатата стока наложително тръгвала по собствен личен път. Тоест часовниците били поверявани на “мулета ” - постоянно дами, които си тръгвали от мястото на обира с добре прикрит пакет с часовник за десетки хиляди евро. Отнасяли го в един от трите неаполитански квартала с висока плътност на всевъзможни трафици, където предавали плячката на “свои ” търговци. В подмяна получавали парите за крадците и им ги отнасяли.
Обирите се правят по прецизна скица
Седемдесет обирджии, профилирани в кражбите на паметните часовници “Ролекс ” от китките на техни притежатели, потеглят всяка седмица от Неапол към Европа - би паника полицейският началник от Неапол Алфредо Фаброчини.
Групирани в банди от 5-6 души, обирджиите нормално се насочвали към туристически божествен кътчета, където прескъпите часовници се носели много повърхностно. В Испания такива дестинации били Ибиса и другите Балеарски острови, в Гърция - остров Миконос, след това Френската Ривиера, Швейцария с нейните баровски зимни курорти.
Крадците правели нападения и в огромни столици като Виена, където през август двама 40-годишни неаполитанци наблюдавали бизнесмен от ресторант до дома му и преди той да влезе в него му отмъкнали часовник на стойност 120 000 евро.
При пътуванията си в чужбина крадците постоянно се дегизирали като туристи, пътували с подправени документи, като най-често се придвижвали с взети чартърен коли или с такива с подправени регистрационни номера. Обикновено главната група била предхождана от “сигналист ” със задача да разпознава задачата в комбина с локален “базов укривател ”. Другата значима фигура в набезите бил “постът ”, който в деня на обира направлявал от основни кръстовища трасето и територията на акцията. Накрая в нея се включвали “изпълнителите ” - минимум двама души, от време на време трима и по-рядко четирима. Те издебвали набелязаната жертва в миг, когато е сама, спирали я под някакъв претекст и задигали часовника от ръката, стремейки се да заобикалят насилието, само че единствено с цел да не повредят плячката.
След “удара ” групата се прибирала вкъщи, а откраднатата стока наложително тръгвала по собствен личен път. Тоест часовниците били поверявани на “мулета ” - постоянно дами, които си тръгвали от мястото на обира с добре прикрит пакет с часовник за десетки хиляди евро. Отнасяли го в един от трите неаполитански квартала с висока плътност на всевъзможни трафици, където предавали плячката на “свои ” търговци. В подмяна получавали парите за крадците и им ги отнасяли.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ