Папата се учил на човечност от проститутки в Буенос Айрес
На 15 януари в целия свят излиза автобиографията му “Надявай се ”
Книгата е трябвало да бъде оповестена след гибелта му, само че излиза за “Светата година ”
Повествованието стартира от началото на XX век
Аз открих човечността измежду проститутките в махалата на Буенос Айрес “Флорес ”, където съм роден и отраснах, твърди главата на римокатолическата черква папа Франциск. Написал го е черно на бяло в автобиографията си със заглавие “Spera ” или в превод на български - “Надявай се ”, “Не губи вяра ”.
Томчето със мемоари на Хорхе Мария Бергольо, след това Франциск, ще бъде пуснато в продажба на 14 януари следващата година допълнително от 100 страни по едно и също време.
Според движимостите по делата на Ватикана кореспонденти на италианските медии това е първата автобиография или собственоръчно написано житие на глава на римокатолическата черква, откогато тя съществува.
Първоначално волята на папа Франциск била този извънреден авторски документ за живота му да види бял свят чак след неговата гибел. Но наскоро Светият отец трансформирал мнението си, с цел да може автобиографията да ознаменува началото на Юбилея или специфичната Свята година на католическата черква, за каквато е оповестена 2025 година и която се празнува наложително на всеки четвърт век. Великото тържество на римокатолиците в този момент е отдадено на вярата и на потребността от религия в по-добри дни, нужни на човечеството в тези наши смутни времена и точно за това творбата на Франциск зове: дано в никакъв случай не губим вяра в положителното!
Тя е писана през последните шест години и повествованието стартира някъде в самото начало на XX век, когато италианските предшественици на папата емигрират в Латинска Америка и се настаняват в Аржентина. След това се нижат безгрижното и палаво детство в многоликата махала “Флорес ”, където назовават арабите “турци ”, а евреите “руснаци ”, след това идва ред на ентусиазма и разстройствата на младостта в Университета на Буенос Айрес, на прощъпулника в суровия живот, на професионалния и нравствен избор, на зрелостта и най-после на съвсем дванайсетте години на престола на Свети Петър.
Разказвайки спомените си с интимна наративна мощ и без да подценява личните си пристрастености, съгласно италианските медии, Франциск преглежда също по този начин с искреност и знамение основни въпроси на понтификата си и на съвремието като войната и мирът, миграцията, екологичната рецесия, обществените неравенства, ситуацията на дамите, сексуалността, новите технологии, бъдещето на Църквата и религиите.
Колкото до проститутките и човечността, в оповестен от римския в. “Република ” фрагмент от “Spera ” папа Франциск споделя за жриците от неговата махала, които били обичани надали не от всички, защото не правели никому зло, били положителни християнки и се изповядвали постоянно.
Но най-красиви и най-тачени били две от тях - сестрите с прякори “Дъвката ” и “Палачинката ”, които въртели вземане-даване с телата си освен в Аржентина, само че и в Съединените щати, натрупвайки много положителни положения. Първата дала всичките си пари на бедните деца от “Флорес ”, с цел да могат да учат, а втората отворила със спестяванията си огромен дом за остарели хора, където къпела постоянно и персонално тези от тях, които били напълно самотни и никой не им ходел на рандеву.
Книгата е трябвало да бъде оповестена след гибелта му, само че излиза за “Светата година ”
Повествованието стартира от началото на XX век
Аз открих човечността измежду проститутките в махалата на Буенос Айрес “Флорес ”, където съм роден и отраснах, твърди главата на римокатолическата черква папа Франциск. Написал го е черно на бяло в автобиографията си със заглавие “Spera ” или в превод на български - “Надявай се ”, “Не губи вяра ”.
Томчето със мемоари на Хорхе Мария Бергольо, след това Франциск, ще бъде пуснато в продажба на 14 януари следващата година допълнително от 100 страни по едно и също време.
Според движимостите по делата на Ватикана кореспонденти на италианските медии това е първата автобиография или собственоръчно написано житие на глава на римокатолическата черква, откогато тя съществува.
Първоначално волята на папа Франциск била този извънреден авторски документ за живота му да види бял свят чак след неговата гибел. Но наскоро Светият отец трансформирал мнението си, с цел да може автобиографията да ознаменува началото на Юбилея или специфичната Свята година на католическата черква, за каквато е оповестена 2025 година и която се празнува наложително на всеки четвърт век. Великото тържество на римокатолиците в този момент е отдадено на вярата и на потребността от религия в по-добри дни, нужни на човечеството в тези наши смутни времена и точно за това творбата на Франциск зове: дано в никакъв случай не губим вяра в положителното!
Тя е писана през последните шест години и повествованието стартира някъде в самото начало на XX век, когато италианските предшественици на папата емигрират в Латинска Америка и се настаняват в Аржентина. След това се нижат безгрижното и палаво детство в многоликата махала “Флорес ”, където назовават арабите “турци ”, а евреите “руснаци ”, след това идва ред на ентусиазма и разстройствата на младостта в Университета на Буенос Айрес, на прощъпулника в суровия живот, на професионалния и нравствен избор, на зрелостта и най-после на съвсем дванайсетте години на престола на Свети Петър.
Разказвайки спомените си с интимна наративна мощ и без да подценява личните си пристрастености, съгласно италианските медии, Франциск преглежда също по този начин с искреност и знамение основни въпроси на понтификата си и на съвремието като войната и мирът, миграцията, екологичната рецесия, обществените неравенства, ситуацията на дамите, сексуалността, новите технологии, бъдещето на Църквата и религиите.
Колкото до проститутките и човечността, в оповестен от римския в. “Република ” фрагмент от “Spera ” папа Франциск споделя за жриците от неговата махала, които били обичани надали не от всички, защото не правели никому зло, били положителни християнки и се изповядвали постоянно.
Но най-красиви и най-тачени били две от тях - сестрите с прякори “Дъвката ” и “Палачинката ”, които въртели вземане-даване с телата си освен в Аржентина, само че и в Съединените щати, натрупвайки много положителни положения. Първата дала всичките си пари на бедните деца от “Флорес ”, с цел да могат да учат, а втората отворила със спестяванията си огромен дом за остарели хора, където къпела постоянно и персонално тези от тях, които били напълно самотни и никой не им ходел на рандеву.
Източник: trud.bg
![](/img/banner.png)
![Промоции](/data/promomall.png?5)
КОМЕНТАРИ