Сексоргия завърши с куршуми в тила на бизнесмен
Жертвата била забъркана в интернационален наркотрафик
В фотоси и видеа на Тихомир Трифонов театралничили и две млади полицайки
Три девойки станали очевидци на разстрела
На 8 февруари 2003 година в баровския кв. „ Изток “ нищо не подсказва, че след минути ще се извърши едно от най-дръзките убийства. В дипломатическия блок 73 един предприемач се забавлява с три млади девойки и не знае, че времето му изтича. 31-годишният Тихомир Трифонов постоянно устройва сексоргии в дома си, които дори снима с камера. Девойките не са срещу и на драго сърце театралничат.
Младият мъж постоянно записва в бележник какъв брой дами са минали през леглото му. Цифрата е към 300, само че Трифонов не счита да стопира на нея. Той обаче още не знае, че извън до блока го дебне убиец, прикрит под шапка и качулка, тъй като на някогашния блок на Бюро за обслужване на дипломатическия корпус има камери. Убиецът е толерантен, той знае, че откакто свърши сексоргията, групичката ще се юрне, както нормално, към нови занимания по питейни заведения и клубове.
Малко преди 1,00 ч през нощта предприемачът дружно с девойките, които са от кв. „ Надежда “, излиза на улицата. Четиримата влизат в първокласния състезателен „ Мерцедес “ двувратка на Тихомир, паркиран пред блока. Групичката е с приповдигнато въодушевление в очакване на продължение на купона. Никой от тях не вижда, по какъв начин към автомобила се доближава мъж, облечен в тъмни облекла. Секунда по-късно прозвучават изстрелите. Килърът стреля от упор в тила на Трифонов и изчезва в студената февруарска нощ. Трите девойки са в потрес и в първите секунди дори не могат да осъзнаят какво тъкмо се е случило. Най-стресираното е едното от тях, което седи до жертвата. Когато идват на себе си, трите вземат решение, че не би трябвало да викат полиция и ще избягат от мястото. Час по-късно простреляният мъртвец на предприемача е забелязан от окъснял минувач.
Когато на мястото идват криминалистите, още в първите минути им излиза наяве, че в мерцедеса е имало и други хора. Предната седалка на двувратката е бутната напред, с цел да излязат пасажерите, возещи се откъм гърба. Първата версия е, че незнайните спътници на Тихомир са убийците, на тя отпада още по време на огледа. В жилището на убития е открит видеозаписът от бурната полова нощ, на който са трите девойки, избягали след изтезанието на предприемача. Още на идващия ден те са открити и разпитани. При оглед на дома на жертвата обаче излиза наяве, че тези млади дами не са единствените снимани на видео или фотографирани в дома на Трифонов. В жилището, което младият мъж населява от няколко години чартърен, е открит голям брой видеозаписи, домашно порно, както и стотици фотоси с девойки в предизвикателни пози.
Голяма изненада била за служителите на реда обаче когато открили, че на няколко от фотосите са две техни колежки - полицайка от Четвърто РПУ и служителка от бранш „ Наркотици “ на ГДБОП - и двете млади и красиви. Дознателката от столичното районно била облечена, само че в разнообразни предизвикателни пози, а антимафиотката била снимана на плажа по монокини. Става ясно, че полицайката от софийското районно е Радост Караиванова, която била гадже с Трифонов, до момента в който още е курсантка в Академията на Министерство на вътрешните работи, само че в никакъв случай не е взела участие в груповите му сексоргии. Оперативната работничка от ГДБОП пък била фамилна другарка с убития Тихомир, а въпросната гола фотография е направена, когато тя, мъжът ѝ и Трифонов били дружно на море. Тя е привикана напряко в кабинета на министър Георги Петканов. Две години по-късно тя ще напусне ГДБОП поради абсурда, макар, че е една от най-хубавите служителки. Преките ѝ началници се пробват още тогава да я накарат да си подаде заявката, само че полицайката отхвърля, тъй като не е направила нищо неправилно. Тя към момента не знае, че Трифонов е забъркан в интернационален наркотрафик, за това няма данни в Министерство на вътрешните работи. До убийството му той има остаряло дело за обир от 1996 година и престъпна регистрация за междинна телесна щета. Това са обаче минали неща.
Едва откакто наемник убива 31-годишния мъж, излиза наяве, че той е обвързван с интернационална незаконна активност. В първите часове след разстрела проверяващите афишират, че убитият е с тежки престъпни прояви и има данни, че се занимавал със сводничество и трафик на девойки. Малко по-късно в следствието обаче излиза наяве, че Тихомир няма нищо общо с платената обич, а в действителност е бил забъркан в трансгранични канали за трафик на дрога. Става ясно още, че тъкмо по отношение на тази незаконна активност той доста постоянно пътувал в чужбина. Две от дестинациите на Тихомир били Венецуела, която е измежду първенците по произвеждане на кокаин в света, и Малайзия, която пък е директно обвързвана с хероиновия трафик. Разследващи са безапелационни, че най-вероятно нови играчи на интернационалния наркопазар са поръчали убийството му, с цел да се наместят други играчи. Втората догадка, която не е доказана, е, че излъган брачен партньор на някоя от многото интимни приятелки на Трифонов е поръчал убийството му, само че това се счита за по-малко евентуално. Това ликвидиране, както и доста други поръчкови разстрели, остана неразкрито.
Още двама умират от ръката на палач
Подозират Земунския клан за покушението
Месеци след разстрела на Трифонов, на 4 юни 2003 година в София е погубен хърватинът Роберт Шкарица. Наемници го причакали още веднъж пред дома му и го умъртвили с два патрона в тила. Официално той е търговец на цитрусови плодове, само че в действителност има функционалността на координатор на следените от сърбите канали през българска територия. Шкарица работи за Сурчинския и Воеводинския клан.
След тези две убийства стартират да изскачат оперативни данни, че както Шкарица, по този начин и Тихомир са били свързани с разнообразни мафиотски структури от западната ни съседка, които са се намесили на интернационално равнище в трафика на опиати за Европа. Година по-късно, през лятото на 2004 година, когато в България бе задържан Ненад Миленкович, оперативна информация гласи, че негови хора, свързани със Земунския клан, са организирали убийствата на Трифонов, Шкарица и различен българин, погубен при започване на 2003 година - Румен Яневски. Преки доказателства за подготовката на изтезанията от сръбски убийци по този начин и не са открити.
В фотоси и видеа на Тихомир Трифонов театралничили и две млади полицайки
Три девойки станали очевидци на разстрела
На 8 февруари 2003 година в баровския кв. „ Изток “ нищо не подсказва, че след минути ще се извърши едно от най-дръзките убийства. В дипломатическия блок 73 един предприемач се забавлява с три млади девойки и не знае, че времето му изтича. 31-годишният Тихомир Трифонов постоянно устройва сексоргии в дома си, които дори снима с камера. Девойките не са срещу и на драго сърце театралничат.
Младият мъж постоянно записва в бележник какъв брой дами са минали през леглото му. Цифрата е към 300, само че Трифонов не счита да стопира на нея. Той обаче още не знае, че извън до блока го дебне убиец, прикрит под шапка и качулка, тъй като на някогашния блок на Бюро за обслужване на дипломатическия корпус има камери. Убиецът е толерантен, той знае, че откакто свърши сексоргията, групичката ще се юрне, както нормално, към нови занимания по питейни заведения и клубове.
Малко преди 1,00 ч през нощта предприемачът дружно с девойките, които са от кв. „ Надежда “, излиза на улицата. Четиримата влизат в първокласния състезателен „ Мерцедес “ двувратка на Тихомир, паркиран пред блока. Групичката е с приповдигнато въодушевление в очакване на продължение на купона. Никой от тях не вижда, по какъв начин към автомобила се доближава мъж, облечен в тъмни облекла. Секунда по-късно прозвучават изстрелите. Килърът стреля от упор в тила на Трифонов и изчезва в студената февруарска нощ. Трите девойки са в потрес и в първите секунди дори не могат да осъзнаят какво тъкмо се е случило. Най-стресираното е едното от тях, което седи до жертвата. Когато идват на себе си, трите вземат решение, че не би трябвало да викат полиция и ще избягат от мястото. Час по-късно простреляният мъртвец на предприемача е забелязан от окъснял минувач.
Когато на мястото идват криминалистите, още в първите минути им излиза наяве, че в мерцедеса е имало и други хора. Предната седалка на двувратката е бутната напред, с цел да излязат пасажерите, возещи се откъм гърба. Първата версия е, че незнайните спътници на Тихомир са убийците, на тя отпада още по време на огледа. В жилището на убития е открит видеозаписът от бурната полова нощ, на който са трите девойки, избягали след изтезанието на предприемача. Още на идващия ден те са открити и разпитани. При оглед на дома на жертвата обаче излиза наяве, че тези млади дами не са единствените снимани на видео или фотографирани в дома на Трифонов. В жилището, което младият мъж населява от няколко години чартърен, е открит голям брой видеозаписи, домашно порно, както и стотици фотоси с девойки в предизвикателни пози.
Голяма изненада била за служителите на реда обаче когато открили, че на няколко от фотосите са две техни колежки - полицайка от Четвърто РПУ и служителка от бранш „ Наркотици “ на ГДБОП - и двете млади и красиви. Дознателката от столичното районно била облечена, само че в разнообразни предизвикателни пози, а антимафиотката била снимана на плажа по монокини. Става ясно, че полицайката от софийското районно е Радост Караиванова, която била гадже с Трифонов, до момента в който още е курсантка в Академията на Министерство на вътрешните работи, само че в никакъв случай не е взела участие в груповите му сексоргии. Оперативната работничка от ГДБОП пък била фамилна другарка с убития Тихомир, а въпросната гола фотография е направена, когато тя, мъжът ѝ и Трифонов били дружно на море. Тя е привикана напряко в кабинета на министър Георги Петканов. Две години по-късно тя ще напусне ГДБОП поради абсурда, макар, че е една от най-хубавите служителки. Преките ѝ началници се пробват още тогава да я накарат да си подаде заявката, само че полицайката отхвърля, тъй като не е направила нищо неправилно. Тя към момента не знае, че Трифонов е забъркан в интернационален наркотрафик, за това няма данни в Министерство на вътрешните работи. До убийството му той има остаряло дело за обир от 1996 година и престъпна регистрация за междинна телесна щета. Това са обаче минали неща.
Едва откакто наемник убива 31-годишния мъж, излиза наяве, че той е обвързван с интернационална незаконна активност. В първите часове след разстрела проверяващите афишират, че убитият е с тежки престъпни прояви и има данни, че се занимавал със сводничество и трафик на девойки. Малко по-късно в следствието обаче излиза наяве, че Тихомир няма нищо общо с платената обич, а в действителност е бил забъркан в трансгранични канали за трафик на дрога. Става ясно още, че тъкмо по отношение на тази незаконна активност той доста постоянно пътувал в чужбина. Две от дестинациите на Тихомир били Венецуела, която е измежду първенците по произвеждане на кокаин в света, и Малайзия, която пък е директно обвързвана с хероиновия трафик. Разследващи са безапелационни, че най-вероятно нови играчи на интернационалния наркопазар са поръчали убийството му, с цел да се наместят други играчи. Втората догадка, която не е доказана, е, че излъган брачен партньор на някоя от многото интимни приятелки на Трифонов е поръчал убийството му, само че това се счита за по-малко евентуално. Това ликвидиране, както и доста други поръчкови разстрели, остана неразкрито.
Още двама умират от ръката на палач
Подозират Земунския клан за покушението
Месеци след разстрела на Трифонов, на 4 юни 2003 година в София е погубен хърватинът Роберт Шкарица. Наемници го причакали още веднъж пред дома му и го умъртвили с два патрона в тила. Официално той е търговец на цитрусови плодове, само че в действителност има функционалността на координатор на следените от сърбите канали през българска територия. Шкарица работи за Сурчинския и Воеводинския клан.
След тези две убийства стартират да изскачат оперативни данни, че както Шкарица, по този начин и Тихомир са били свързани с разнообразни мафиотски структури от западната ни съседка, които са се намесили на интернационално равнище в трафика на опиати за Европа. Година по-късно, през лятото на 2004 година, когато в България бе задържан Ненад Миленкович, оперативна информация гласи, че негови хора, свързани със Земунския клан, са организирали убийствата на Трифонов, Шкарица и различен българин, погубен при започване на 2003 година - Румен Яневски. Преки доказателства за подготовката на изтезанията от сръбски убийци по този начин и не са открити.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ