Дервишки танц завихри ашурето в Пловдив СНИМКИ
Женска ръка насипа в кръгове върху котел с ашуре шам фъстък, сушен касис, орехи, смокини, кайсии, стафиди, бадеми и кокос. За да се смесят даровете на природата в сладкия усет, който хората могат да усетят единствено, когато и те са всички дружно.
Единственият дервиш у нас Васко Тосев придвижи концентричните кръгове от гозбата на изобилието в своя танц сема - с цел да ги завихри с над 600 завъртания, до момента в който божествената сила се разпръсне до всички, които пристигнаха на Деня Ашуре край Джумая джамия през днешния ден.
Празникът, който насочва обръщение за мир, взаимност, съгласие, съчувствие и приемливост, се отбелязва от разнообразни общности и религии. По мюсюлманския календар той е на 10-ия ден от месец Мухарем по ислямското летоброене, когато е дадена амнистия за прегрешението на Адам. Този ден библейските истории свързват с края на Потопа и акостирането на Ноевия ковчег. Денят Ашуре в еврейската общественост пък се празнува във връзка със спасяването на евреите от Египет. Тогава те нямат какво да ядат и получават заръка от Всевишния всеки да събере, каквото откри, и от това да създадат манджа. Така в нея се омешват фасул, нахут, захар, жито, мляко.
Днес е известна като ашуре. Приготвянето й лишава през целия ден, а правилото е единствено едно – от всичко по доста, изясни Цветелина Христова от сладкарница „ Джумая “, поръсвайки богато със сушени плодове и ядки.
Традицията на мюсюлманите повелява на днешния ден да варят ашуре и да раздават на съседите си, без значение дали са християни или мюсюлмани, което го трансформира в празник на всички религии.
За да спазят традицията, Районното мюфтийство и Мюсюлманското настоятелство с поддръжката на Турското консулство под тепетата и Община Пловдив поканиха пловдивчани от всички общности на ашуре в центъра на града. И без това сме другари, ще караме без протокол и официалности, направи спогодба ръководителят на Мюсюлманското настоятелство Ахмед Пехливан.
Председателят на Висшия ислямски съвет Ведат Ахмед получил три предложения за днешния ден, само че избрал Пловдив. Като означи, че празникът датира още от 600 година в Медина и се уважава и от християни и евреи, той назова сладкото ашуре да е знак на единението на хората към една цел, което придава усет на живота. Нека сме дружно, с цел да възцарим положителното по целия свят, пожела Ведат Ахмед.
Към неговите думи се причисли и генералният консул на Турция под тепетата Корхан Кюнгерю. И добави, че всеки, който черпи с ашуре, по този начин измолва благодат за дома си. За четирите месеца, откогато е под тепетата, дипломатът почувствал, че Пловдив е културен и артистичен град, в който разликите се смесват като в гозбата на изобилието.
„ Било е до момента да сме дружно в съгласие, да останем един до различен, взаимно потребни “, назова и районният мюфтия Танер Вели. Той заръча на хората на опашката край казана дружно с ашурето да отнесат вкъщи благодатта и прошката. Да имат сладостен, само че здравословен живот.
Заедно с тях тримата, четвърти черпак сграбчи регионалният шеф Ангел Стоев – с цел да разбъркат дружно съставките, преди да бъдат раздадени над 1000 порции от ашурето. „ Всевишният да дава благодат и любов сред хората “, отекна пред Джумая джамия простичката им молитва.
Като втора промяна застъпиха приятелите им от другите общности – Светлозар Калев от еврейската, Давиде Криситано от италианската, Асен Колев – от ромската.
54-годишната Надежда обаче не дочака да получи една от купичките. Работи в Оперативна програма „ Чистота “ и застана на опашката, до момента в който отдъхне за минутка. Хубаво е човек да слуша по какъв начин приказват, обаче би трябвало и да се работи, сподели дамата, и пое с метлата към своя регион. Без ашуре обаче няма да остане. Вече е приготвила своето вкъщи, след това ще раздаде на съседите и ще се почерпят с околните. Мъжът й умрял, живее с двамата сина и трите внучета в „ Столипиново “. Трудни години са, няма чак за манджа на изобилието, само че хубавото на ашурето му е, че се поставя, каквото има из къщи, изясни Надежда.
Петя пък прочела във Facebook за празненството за Деня Ашуре и пристигна с двегодишната си внучка Пресиана – само че повече, с цел да види за първи път онлайн дервишки танц.
Единственият дервиш у нас: Трябва да убием в себе си омразата и експанзията
Над 600 завъртания с разперените бели поли на обичайна одежда и вдигнати молитвено ръце към небето, извърши единственият у нас дервиш Васко Тосев. Той е суфистите, почитатели на Мевляна Руми.
Всичко почнало през 2007 година, когато на националния празник на Турция в Драматичния спектакъл под тепетата имало културна стратегия с осъществявания на танца сема от дервиши. Когато ти видях, усетих, че ще потегли по техния път, споделя пловдивчанинът.
Още на идващия ден обиколил книжарниците и си купил всичко, което намерил, за Мевляна. После ориста го срещнала с правнучката на суфиста от 22. потомство на неговите наследници – Есин Челеби. По нейна покана и благодарение на фондация Васко Тосев отишъл за първи път на огромния празник на дервишите в Коня. Българинът останал там 10 дни и всред всички точно той бил определен да бъде отдаден в суфизма – първо от преподаватели в Селджукския университет, а след това и от дервиши в Коня.
И до момента не е сигурен за какво избрали него, откакто всички искащи описали своя път и вярванията си. Преди това бил преподавател по йога и от своя учител слушал доста за учението на Руми. Философията на йогата и на суфизма са едно и също нещо, споделя дервишът. В основата е любовта, само че не към нещо съответно, а към всичко и всички. За да се пробуди тя, би трябвало да умрат омразата, антагонизмът, експанзията, споделя Васко Тосев. Твърди, че йогата и суфизмът имат единствено разнообразни ритуали – дихателните техники и танца сема, с цел да изразят едни и същи неща.
Дали е мъчно човек да се научи да танцува в транс, въртейки се стотици пъти? Който го може, постоянно го е умеел, само че още не е знаел, дава отговор с усмивка Васко. Често го питат какво е чувството, до момента в който извършва сема. „ Все едно си птица, която с години е била затворена в клетка. Когато я пуснеш, получава независимост и се издига към небесата. Вече няма аз и ти, слива се с Бога и света “, разказва той.
Такава смяна в живота не става изведнъж, прави спогодба обаче дервишът. Това е път, който всеки ден прави човек по-добър и по-съвършен. Това, което Васко разкрил за себе си посредством суфизма, е смирението. „ Много хора се тупат в гърдите какъв брой са учени или съумели. А в действителност човек е кръгла нула. Той е една глава лук, която белиш слой след слой, до момента в който най-после не остане нищо. А за празнината няма какво да се приказва “, отново се усмихва Васко Тосев.
И други пловдивчани желаят да бъдат отдадени, само че би трябвало да се появи шейх, преподавател, разяснява дервишът. Докато това стане, оказва помощ като популяризира философията. Поддържа връзка със своите учители в Турция. Пандемията обаче доста лимитирала контактите. Миналата година за първи път нямаше празник в Коня, дервишите се въртяха на затворени порти, без аудитория. А то се прави, с цел да се разпръсне посредством танца силата до всички хора, изяснява Васко Тосев.
Снимки: Наташа Манева
Единственият дервиш у нас Васко Тосев придвижи концентричните кръгове от гозбата на изобилието в своя танц сема - с цел да ги завихри с над 600 завъртания, до момента в който божествената сила се разпръсне до всички, които пристигнаха на Деня Ашуре край Джумая джамия през днешния ден.
Празникът, който насочва обръщение за мир, взаимност, съгласие, съчувствие и приемливост, се отбелязва от разнообразни общности и религии. По мюсюлманския календар той е на 10-ия ден от месец Мухарем по ислямското летоброене, когато е дадена амнистия за прегрешението на Адам. Този ден библейските истории свързват с края на Потопа и акостирането на Ноевия ковчег. Денят Ашуре в еврейската общественост пък се празнува във връзка със спасяването на евреите от Египет. Тогава те нямат какво да ядат и получават заръка от Всевишния всеки да събере, каквото откри, и от това да създадат манджа. Така в нея се омешват фасул, нахут, захар, жито, мляко.
Днес е известна като ашуре. Приготвянето й лишава през целия ден, а правилото е единствено едно – от всичко по доста, изясни Цветелина Христова от сладкарница „ Джумая “, поръсвайки богато със сушени плодове и ядки.
Традицията на мюсюлманите повелява на днешния ден да варят ашуре и да раздават на съседите си, без значение дали са християни или мюсюлмани, което го трансформира в празник на всички религии.
За да спазят традицията, Районното мюфтийство и Мюсюлманското настоятелство с поддръжката на Турското консулство под тепетата и Община Пловдив поканиха пловдивчани от всички общности на ашуре в центъра на града. И без това сме другари, ще караме без протокол и официалности, направи спогодба ръководителят на Мюсюлманското настоятелство Ахмед Пехливан.
Председателят на Висшия ислямски съвет Ведат Ахмед получил три предложения за днешния ден, само че избрал Пловдив. Като означи, че празникът датира още от 600 година в Медина и се уважава и от християни и евреи, той назова сладкото ашуре да е знак на единението на хората към една цел, което придава усет на живота. Нека сме дружно, с цел да възцарим положителното по целия свят, пожела Ведат Ахмед.
Към неговите думи се причисли и генералният консул на Турция под тепетата Корхан Кюнгерю. И добави, че всеки, който черпи с ашуре, по този начин измолва благодат за дома си. За четирите месеца, откогато е под тепетата, дипломатът почувствал, че Пловдив е културен и артистичен град, в който разликите се смесват като в гозбата на изобилието.
„ Било е до момента да сме дружно в съгласие, да останем един до различен, взаимно потребни “, назова и районният мюфтия Танер Вели. Той заръча на хората на опашката край казана дружно с ашурето да отнесат вкъщи благодатта и прошката. Да имат сладостен, само че здравословен живот.
Заедно с тях тримата, четвърти черпак сграбчи регионалният шеф Ангел Стоев – с цел да разбъркат дружно съставките, преди да бъдат раздадени над 1000 порции от ашурето. „ Всевишният да дава благодат и любов сред хората “, отекна пред Джумая джамия простичката им молитва.
Като втора промяна застъпиха приятелите им от другите общности – Светлозар Калев от еврейската, Давиде Криситано от италианската, Асен Колев – от ромската.
54-годишната Надежда обаче не дочака да получи една от купичките. Работи в Оперативна програма „ Чистота “ и застана на опашката, до момента в който отдъхне за минутка. Хубаво е човек да слуша по какъв начин приказват, обаче би трябвало и да се работи, сподели дамата, и пое с метлата към своя регион. Без ашуре обаче няма да остане. Вече е приготвила своето вкъщи, след това ще раздаде на съседите и ще се почерпят с околните. Мъжът й умрял, живее с двамата сина и трите внучета в „ Столипиново “. Трудни години са, няма чак за манджа на изобилието, само че хубавото на ашурето му е, че се поставя, каквото има из къщи, изясни Надежда.
Петя пък прочела във Facebook за празненството за Деня Ашуре и пристигна с двегодишната си внучка Пресиана – само че повече, с цел да види за първи път онлайн дервишки танц.
Единственият дервиш у нас: Трябва да убием в себе си омразата и експанзията
Над 600 завъртания с разперените бели поли на обичайна одежда и вдигнати молитвено ръце към небето, извърши единственият у нас дервиш Васко Тосев. Той е суфистите, почитатели на Мевляна Руми.
Всичко почнало през 2007 година, когато на националния празник на Турция в Драматичния спектакъл под тепетата имало културна стратегия с осъществявания на танца сема от дервиши. Когато ти видях, усетих, че ще потегли по техния път, споделя пловдивчанинът.
Още на идващия ден обиколил книжарниците и си купил всичко, което намерил, за Мевляна. После ориста го срещнала с правнучката на суфиста от 22. потомство на неговите наследници – Есин Челеби. По нейна покана и благодарение на фондация Васко Тосев отишъл за първи път на огромния празник на дервишите в Коня. Българинът останал там 10 дни и всред всички точно той бил определен да бъде отдаден в суфизма – първо от преподаватели в Селджукския университет, а след това и от дервиши в Коня.
И до момента не е сигурен за какво избрали него, откакто всички искащи описали своя път и вярванията си. Преди това бил преподавател по йога и от своя учител слушал доста за учението на Руми. Философията на йогата и на суфизма са едно и също нещо, споделя дервишът. В основата е любовта, само че не към нещо съответно, а към всичко и всички. За да се пробуди тя, би трябвало да умрат омразата, антагонизмът, експанзията, споделя Васко Тосев. Твърди, че йогата и суфизмът имат единствено разнообразни ритуали – дихателните техники и танца сема, с цел да изразят едни и същи неща.
Дали е мъчно човек да се научи да танцува в транс, въртейки се стотици пъти? Който го може, постоянно го е умеел, само че още не е знаел, дава отговор с усмивка Васко. Често го питат какво е чувството, до момента в който извършва сема. „ Все едно си птица, която с години е била затворена в клетка. Когато я пуснеш, получава независимост и се издига към небесата. Вече няма аз и ти, слива се с Бога и света “, разказва той.
Такава смяна в живота не става изведнъж, прави спогодба обаче дервишът. Това е път, който всеки ден прави човек по-добър и по-съвършен. Това, което Васко разкрил за себе си посредством суфизма, е смирението. „ Много хора се тупат в гърдите какъв брой са учени или съумели. А в действителност човек е кръгла нула. Той е една глава лук, която белиш слой след слой, до момента в който най-после не остане нищо. А за празнината няма какво да се приказва “, отново се усмихва Васко Тосев.
И други пловдивчани желаят да бъдат отдадени, само че би трябвало да се появи шейх, преподавател, разяснява дервишът. Докато това стане, оказва помощ като популяризира философията. Поддържа връзка със своите учители в Турция. Пандемията обаче доста лимитирала контактите. Миналата година за първи път нямаше празник в Коня, дервишите се въртяха на затворени порти, без аудитория. А то се прави, с цел да се разпръсне посредством танца силата до всички хора, изяснява Васко Тосев.
Снимки: Наташа Манева
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ