Вечните и златните: Позабравените жени в българската наука и обществен живот
" Жените основават историята, въпреки че историята помни единствено мъжките имена " - Хайнрих Хайне.
За да не се помнят единствено мъжките имена, на 8 март ще ви представим някои позабравени паметни дами в българската просвета и публичен живот.
Нека първо да се спрем на дамите в науката
Теодора Райкова е първата жена, преподавала в български университет, и първата жена – теоретичен служащ в България. По време на цялата си кариера в университета Райкова би трябвало да се бори с опити за преустановяване на контракта ѝ, защото е жена. Дори отличните мнения на немски професори за научната ѝ активност, която " надалеч надвишава границите на условията от един помощник ", както и възхищението им към забележителните научни писания, които биха “правили чест и на всякой професор по химия ", не ѝ оказват помощ да резервира асистентската позиция. След като е лишена от опцията да преподава, Райкова основава своя лаборатория за парфюмерия и козметика, където съвместява експериментаторска работа с практикуване на специалността.
Елисавета Карамихайлова завършва физика и математика във Виена през 1922 година и незабавно по-късно е поканена да стартира работа във Виенския институт за радиеви проучвания. След единадесет години несполучливи опити да бъде определена за позиция в Софийския университет (СУ), с цел да способства за науката в България, най-сетне през 1939 година става първата жена - хабилитирано лице в Софийския университет, първият професор по радиоактивност и нуклеарна спектроскопия и първата жена – професор по физика в България. Основателка е и на Катедрата по атомна физика в СУ и на Лабораторията по радиоактивност във Физическия институт на Българска академия на науките.
Вера Златарева е първата жена, защитила доктурантура в правния факултет на Софийския университет (през 1930 г.). Златарева дружно с други видни юристки години наред се бори за правото да упражнява специалността си. Това най-сетне се случва 15 години след дипломирането й, когато тя става първата жена с добита адвокатска дееспособност. Златарева е и една от първите 16 дами, определени за народни представители и е първата жена, изказала се от парламентарната естрада през декември 1945 година
Жените в литературата
Все още български публицист не е спечелил Нобелова премия за литература, само че наши създатели са били номинирани през годините, в това число и дами.
Най-голямата българска поетеса Елисавета Багряна е препоръчана за Нобелова премия през 1943, 1944 и 1945 година от проф. Стефан Младенов (Софийски университет). Тя е измежду номинираните и през 70-те години на XX век. Кандидатурата ѝ горещо поддържа огромният създател и другар на България Артур Лундквист (1906-1991), член на Нобеловия комитет за литература. Той предлага на няколко пъти Елисавета Багряна, само че безуспешно - може би тъй като кандидатурата не получава утвърждението на тогавашната власт.
Блага Димитрова е най-близо до високите условия на учените от всички български кандидатури за Нобелова премия. През 60-те години тя е коренен миролюбец и сходно на Стайнбек ходи във Виетнам; през осемдесетте става дисидент; по-късно политик и общественик - вицепрезидент (1992-1993 г.) – тъкмо по логическата верига от изискуемите от Нобеловия комитет публични позиции. Въпреки всичко и тя е недооценена като доста създатели от тогавашния социалистически лагер, от който са наградени единствено четирима до 1989 година
Жени, ангажирани с социална активност
Като учителка, социална деятелка и писателка, Екатерина Каравелова е измежду първите и най-изявени персони, които дръзват да проправят път за одобряването на дамата като покровителка на българския народен дух. През 1901 година взе участие в учредяването на Българския женски съюз, първата обща женска организация, която работи за " умствено и нравствено покачване на дамата и подобрението нейното състояние във всяко отношение “. Тя е председателка на Българската секция към Международната женска лига за мир и независимост и е една от създателките на Комитет за отбрана на евреите, като и инициира подаването на петиция до цар Борис III, настоявайки, че България е длъжна да отбрани своите евреи.
Димитрана Иванова е една от най-изявените активистки за правата на дамите при започване на 20 век. По-късно става председателка на Българския женски съюз, който е учреден през 1901 година и за пръв път сплотява районните женски клубове за да усъвършенства положението на дамите в България. Води акция против опитите на държавното управление да сътвори обособени учебни заведения за девойки и се бори за правото на юристките да се явяват като адвокатки в съда. Под нейно управление българските суфражетки реализират непълен триумф през 1937 година, когато омъжени, разведени и овдовели дами над 21-годишна възраст получават изборни права.
Нека обърнем внимание на едно друго достижение. Райна Касабова е първата жена в света, взела участие в военен полет. По време на Балканската война (1912 – 1913 година) Райна Касабова е на 15 години и е доброволка в полевата болница край Одрин. На 30 октомври 1913 година тя взема присъединяване в военен полет със аероплан " Воазен ", с пълководец подпоручик Стефан Калинов.
За да не се помнят единствено мъжките имена, на 8 март ще ви представим някои позабравени паметни дами в българската просвета и публичен живот.
Нека първо да се спрем на дамите в науката
Теодора Райкова е първата жена, преподавала в български университет, и първата жена – теоретичен служащ в България. По време на цялата си кариера в университета Райкова би трябвало да се бори с опити за преустановяване на контракта ѝ, защото е жена. Дори отличните мнения на немски професори за научната ѝ активност, която " надалеч надвишава границите на условията от един помощник ", както и възхищението им към забележителните научни писания, които биха “правили чест и на всякой професор по химия ", не ѝ оказват помощ да резервира асистентската позиция. След като е лишена от опцията да преподава, Райкова основава своя лаборатория за парфюмерия и козметика, където съвместява експериментаторска работа с практикуване на специалността.
Елисавета Карамихайлова завършва физика и математика във Виена през 1922 година и незабавно по-късно е поканена да стартира работа във Виенския институт за радиеви проучвания. След единадесет години несполучливи опити да бъде определена за позиция в Софийския университет (СУ), с цел да способства за науката в България, най-сетне през 1939 година става първата жена - хабилитирано лице в Софийския университет, първият професор по радиоактивност и нуклеарна спектроскопия и първата жена – професор по физика в България. Основателка е и на Катедрата по атомна физика в СУ и на Лабораторията по радиоактивност във Физическия институт на Българска академия на науките.
Вера Златарева е първата жена, защитила доктурантура в правния факултет на Софийския университет (през 1930 г.). Златарева дружно с други видни юристки години наред се бори за правото да упражнява специалността си. Това най-сетне се случва 15 години след дипломирането й, когато тя става първата жена с добита адвокатска дееспособност. Златарева е и една от първите 16 дами, определени за народни представители и е първата жена, изказала се от парламентарната естрада през декември 1945 година
Жените в литературата
Все още български публицист не е спечелил Нобелова премия за литература, само че наши създатели са били номинирани през годините, в това число и дами.
Най-голямата българска поетеса Елисавета Багряна е препоръчана за Нобелова премия през 1943, 1944 и 1945 година от проф. Стефан Младенов (Софийски университет). Тя е измежду номинираните и през 70-те години на XX век. Кандидатурата ѝ горещо поддържа огромният създател и другар на България Артур Лундквист (1906-1991), член на Нобеловия комитет за литература. Той предлага на няколко пъти Елисавета Багряна, само че безуспешно - може би тъй като кандидатурата не получава утвърждението на тогавашната власт.
Блага Димитрова е най-близо до високите условия на учените от всички български кандидатури за Нобелова премия. През 60-те години тя е коренен миролюбец и сходно на Стайнбек ходи във Виетнам; през осемдесетте става дисидент; по-късно политик и общественик - вицепрезидент (1992-1993 г.) – тъкмо по логическата верига от изискуемите от Нобеловия комитет публични позиции. Въпреки всичко и тя е недооценена като доста създатели от тогавашния социалистически лагер, от който са наградени единствено четирима до 1989 година
Жени, ангажирани с социална активност
Като учителка, социална деятелка и писателка, Екатерина Каравелова е измежду първите и най-изявени персони, които дръзват да проправят път за одобряването на дамата като покровителка на българския народен дух. През 1901 година взе участие в учредяването на Българския женски съюз, първата обща женска организация, която работи за " умствено и нравствено покачване на дамата и подобрението нейното състояние във всяко отношение “. Тя е председателка на Българската секция към Международната женска лига за мир и независимост и е една от създателките на Комитет за отбрана на евреите, като и инициира подаването на петиция до цар Борис III, настоявайки, че България е длъжна да отбрани своите евреи.
Димитрана Иванова е една от най-изявените активистки за правата на дамите при започване на 20 век. По-късно става председателка на Българския женски съюз, който е учреден през 1901 година и за пръв път сплотява районните женски клубове за да усъвършенства положението на дамите в България. Води акция против опитите на държавното управление да сътвори обособени учебни заведения за девойки и се бори за правото на юристките да се явяват като адвокатки в съда. Под нейно управление българските суфражетки реализират непълен триумф през 1937 година, когато омъжени, разведени и овдовели дами над 21-годишна възраст получават изборни права.
Нека обърнем внимание на едно друго достижение. Райна Касабова е първата жена в света, взела участие в военен полет. По време на Балканската война (1912 – 1913 година) Райна Касабова е на 15 години и е доброволка в полевата болница край Одрин. На 30 октомври 1913 година тя взема присъединяване в военен полет със аероплан " Воазен ", с пълководец подпоручик Стефан Калинов.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ