Жени войници. Променя ли войната в Украйна половите стереотипи
Жените са жертви на войната и би трябвало да бъдат защитавани, а мъжете са тези, които се бият с оръжие в ръка, гласи стандартът. В момента обаче 20% от бойците на фронта в Украйна са дами и от ден на ден украинки минават военно образование. Може ли това да промени остарялата картина, която войната извиква?
„ Радвам се, че съм жена “, ми споделя Тамара Лукашева, украинска джаз-певица, която живее в Кьолн.
„ Радвам се, тъй като мога да отида в Украйна и свободно да се движа из страната, без да се опасявам, че ще бъда мобилизирана на фронта. Това е голяма разлика. Покрай новогодишните празници бях в Украйна, пътувах сред Одеса, Лвов и Киев, имах концерти. Навсякъде мъжете са проверявани и в случай че нямат съществено опрощение, че не могат да водят война, отиват на фронта. Пътувах с двама другари с нощен трен от Одеса и изобщо не можах да дремя, тъй като те бяха толкоз неспокойни, дишането им, силата им… Можех да усетя страха им. Това беше ново за мен. Аз нямам този боязън. Никога не съм го преживявала. “
Жените и войната е огромна, сложна тематика, незадоволително изследвана или изследвана през половите стандарти на времето. Олга Никонина от Държавния Университет в Челябинск назовава тематиката „ огромното безмълвие “. На белоруската писателка Светлана Алексиевич , носителкa на Нобелова премия за литература за 2015 година, изискуем доста за пробиването на мълчанието. През 1983 година книгата ѝ „ Войната не е с лице на жена “ обръща внимание на тези непрочетени страници.
Над 1 милион дами водят война на фронтовете на Великата отечествена война в руската войска, в партизанските отряди, в незаконната опозиция. Те са на възраст сред 15 и 30 години и са освен милосърдни сестри и лекарки, а също по този начин - летци, танкистки, автоматчици, снайперистки. Жените освен избавят. Жените убиват.
Именно това последно изречение провокира спорни усеща до през днешния ден.
Втората международна война и дамите надзирателки
Германската историчка Симоне Ерпелс счита, че войната и военните дейности усилват половата подчиненост. За доста хора остава неприемлива или непозната визията, че една жена може да носи оръжие и да убива както мъжете.
Ерпел изследва съответно присъединяване на дамите по времето на националсоциализма в Германия. Концентрационният лагер Равенсбрюк и до през днешния ден е знак за женското присъединяване във войната. По време на националсоциализма точно тук се образова женският личен състав на надзирателките, на междинна възраст сред 25 до 35 години.
Възмущението се дължи на стереотипната визия, че насилието не може да е част от женския облик
Това са дами с обикновено приблизително обучение. По-голямата част работнички във заводи. Когато се водят първите процеси против надзирателките в концентрационните лагери, огромното отвращение се дължи на стереотипната визия, че насилието не може да е част от женския облик, че единствено „ перверзни “ дами могат да правят принуждение.
Тези жени-надзирателки биват демонизирани, за разлика от другите дами, дейни поддръжнички на нацисткия режим в ролята на медицински сестри и машинописки в немската войска - Вермахта. Над половин милион дами вземат участие и подкрепят военните дейности на Вермахта.
Интересът към надзирателките през 50-те години е краткотраен. Истинската работа по преправянето на историята стартира през 80-те години на предишния век. Дотогава е публикувано мнението, че дамите са жертва на националсоциализма и са лишени от права.
Какво прави дамата по време на война?
„ Жените вършат доста сега. Те би трябвало да се грижат за доста повече неща отпреди, тъй като мъжете са на фронта. Но войната демонстрира просто, че има неща, които единствено мъжете могат за свършат, това е просто тежък труд “, споделя Тамара Лукашева.
Леля ми непринудено отиде на фронта. Иначе е детска учителка
„ В моето семейство, да вземем за пример, вуйна ми непринудено отиде на фронта. Беше го решила още преди войната да стартира. Иначе е детска учителка. Тя е от две години на фронта. Тя не е с оръжие в ръка, по-скоро готви и се грижи за лагера и всичко да е наред. Но все пак е на фронтовата линия. И е ужасно “, споделя Лукашева.
Войната сама по себе си затвърждава старите стандарти на разделянето мъже-жени. Жените като директни причинители на военни дейности продължава да бъде по-скоро непозната визия. За да се трансформират стандартите и с цел да може армията да дава отговор на променената социална обстановка и промененото схващане за половете – е нужна полемика, само че и повече диференцирано историческо знание за ролята на дамите в предишното.
В Германия, да вземем за пример, революционната културна смяна се случва през 2000 година Тогава 23-годишната специалистка по електроника Таня Крайл от Хановер съумява да завоюва пред Европейският съд в Люксембург правото да работи в немската войска. Дотогава дами се позволяват на работа в армията единствено в музикалния състав или като санитарки и медицински сестри.
Година по-късно немската конституция е изменена. В момента близо 12% от професионалната немска войска са дами, по данни на Бундесвера.
„ Темата е доста комплицирана “, споделя украинката Тамара Лукашева, която още е под влияние на последното си пътешестване в родината си.
„ Много мъже умират. Много млади мъже. Гробищата са цялостни с тела на млади мъже. Това е извънредно. Ужасно тъжно. “
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
„ Радвам се, че съм жена “, ми споделя Тамара Лукашева, украинска джаз-певица, която живее в Кьолн.
„ Радвам се, тъй като мога да отида в Украйна и свободно да се движа из страната, без да се опасявам, че ще бъда мобилизирана на фронта. Това е голяма разлика. Покрай новогодишните празници бях в Украйна, пътувах сред Одеса, Лвов и Киев, имах концерти. Навсякъде мъжете са проверявани и в случай че нямат съществено опрощение, че не могат да водят война, отиват на фронта. Пътувах с двама другари с нощен трен от Одеса и изобщо не можах да дремя, тъй като те бяха толкоз неспокойни, дишането им, силата им… Можех да усетя страха им. Това беше ново за мен. Аз нямам този боязън. Никога не съм го преживявала. “
Жените и войната е огромна, сложна тематика, незадоволително изследвана или изследвана през половите стандарти на времето. Олга Никонина от Държавния Университет в Челябинск назовава тематиката „ огромното безмълвие “. На белоруската писателка Светлана Алексиевич , носителкa на Нобелова премия за литература за 2015 година, изискуем доста за пробиването на мълчанието. През 1983 година книгата ѝ „ Войната не е с лице на жена “ обръща внимание на тези непрочетени страници.
Над 1 милион дами водят война на фронтовете на Великата отечествена война в руската войска, в партизанските отряди, в незаконната опозиция. Те са на възраст сред 15 и 30 години и са освен милосърдни сестри и лекарки, а също по този начин - летци, танкистки, автоматчици, снайперистки. Жените освен избавят. Жените убиват.
Именно това последно изречение провокира спорни усеща до през днешния ден.
Втората международна война и дамите надзирателки
Германската историчка Симоне Ерпелс счита, че войната и военните дейности усилват половата подчиненост. За доста хора остава неприемлива или непозната визията, че една жена може да носи оръжие и да убива както мъжете.
Ерпел изследва съответно присъединяване на дамите по времето на националсоциализма в Германия. Концентрационният лагер Равенсбрюк и до през днешния ден е знак за женското присъединяване във войната. По време на националсоциализма точно тук се образова женският личен състав на надзирателките, на междинна възраст сред 25 до 35 години.
Възмущението се дължи на стереотипната визия, че насилието не може да е част от женския облик
Това са дами с обикновено приблизително обучение. По-голямата част работнички във заводи. Когато се водят първите процеси против надзирателките в концентрационните лагери, огромното отвращение се дължи на стереотипната визия, че насилието не може да е част от женския облик, че единствено „ перверзни “ дами могат да правят принуждение.
Тези жени-надзирателки биват демонизирани, за разлика от другите дами, дейни поддръжнички на нацисткия режим в ролята на медицински сестри и машинописки в немската войска - Вермахта. Над половин милион дами вземат участие и подкрепят военните дейности на Вермахта.
Интересът към надзирателките през 50-те години е краткотраен. Истинската работа по преправянето на историята стартира през 80-те години на предишния век. Дотогава е публикувано мнението, че дамите са жертва на националсоциализма и са лишени от права.
Какво прави дамата по време на война?
„ Жените вършат доста сега. Те би трябвало да се грижат за доста повече неща отпреди, тъй като мъжете са на фронта. Но войната демонстрира просто, че има неща, които единствено мъжете могат за свършат, това е просто тежък труд “, споделя Тамара Лукашева.
Леля ми непринудено отиде на фронта. Иначе е детска учителка
„ В моето семейство, да вземем за пример, вуйна ми непринудено отиде на фронта. Беше го решила още преди войната да стартира. Иначе е детска учителка. Тя е от две години на фронта. Тя не е с оръжие в ръка, по-скоро готви и се грижи за лагера и всичко да е наред. Но все пак е на фронтовата линия. И е ужасно “, споделя Лукашева.
Войната сама по себе си затвърждава старите стандарти на разделянето мъже-жени. Жените като директни причинители на военни дейности продължава да бъде по-скоро непозната визия. За да се трансформират стандартите и с цел да може армията да дава отговор на променената социална обстановка и промененото схващане за половете – е нужна полемика, само че и повече диференцирано историческо знание за ролята на дамите в предишното.
В Германия, да вземем за пример, революционната културна смяна се случва през 2000 година Тогава 23-годишната специалистка по електроника Таня Крайл от Хановер съумява да завоюва пред Европейският съд в Люксембург правото да работи в немската войска. Дотогава дами се позволяват на работа в армията единствено в музикалния състав или като санитарки и медицински сестри.
Година по-късно немската конституция е изменена. В момента близо 12% от професионалната немска войска са дами, по данни на Бундесвера.
„ Темата е доста комплицирана “, споделя украинката Тамара Лукашева, която още е под влияние на последното си пътешестване в родината си.
„ Много мъже умират. Много млади мъже. Гробищата са цялостни с тела на млади мъже. Това е извънредно. Ужасно тъжно. “
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ