4 княгини от Златната орда, живели и умрели в Русия
Жените от ръководещите родове в Златната орда най-често стават пленници в съветските земи.
Но една от тях съумява да стане съветска кралица.
Тази женитба е невероятна – през 1317 година московският княз Юрий Данилович се дами за родната сестра на хана на Златната орда Узбек хан. При това и двамата съпрузи сменят статута си – Кончака е покръстена в православието и става Агафия, а Юрий Данилович, съгласно законите на Ордата, получава купата гурхан – шурей на самия хан. Династическият брак евентуално цели да укрепи връзките сред Ордата и съветските князе, само че взаимният живот на Юрий и Агафия не трае дълго.
Тимур Алпатов/АМЕДИА, 2018
В същата тази 1317 година княз Юрий отпътува на поход в Тверската земя дружно с жена си. След като Юрий търпи проваляне в Бортеневската борба, Агафия е пленена от тверския княз Михаил Ярославич и скоро умира в плен в Твер. Има клюки, че тя е отровена.
Тимур Алпатов/АМЕДИА, 2018
Няма повече данни за живота ѝ, само че гибелта ѝ се трансформира в първата частица в цяла верига от огромни събития. В яростта си поради гибелта на сестра си хан Узбек вика Михаил Тверски в Ордата, съди го и в последна сметка го екзекутира, като в изтезанието вземат участие хората на московския княз Юрий. Тези събития разрушават Тверското княжество и скоро то предава позициите си на Москва. Излиза, че московските князе частично дължат издигането си на починалата татарска княгиня.
Михаил Ярославич Тверской при хан Узбек, рисунка на В. ВерешчагинСвободни източници
Сююмбике
Портрет на Сююмбике от 16 векСвободни източници
Иван Грозни завладява Казан за 7 дни и в чест на всеки от тях е издигната седеметажната кула „Сююмбике“ в Казанския кремъл. Именно от нея скача царевна Сююмбике, когато московският цар пожелава да се ожени за нея. Но кулата „Сююмбике“ е издигната чак при започване на XVIII в., а Грозни завладява Казан през XVI век. Всичко останало в тази история също е легенда.
Царевна Сююмбике от дребна е значима фигура в политическата игра сред Москва и Казанското ханство. Тя е праправнучка на създателя на Ногайската орда Едигей и щерка на ноганския държател Юсуф, който непрекъснато води война с Казан и Москва. На 12 години Сююмбике се омъжва за 16-годишния хан на Казан Джан-Али, само че бракът им е трагичен – мъжът не обръща внимание на Сююмбике и те нямат деца. През 1535 година ханът е погубен в прелом, а Сююмбике става жена на идващия хан – Сафа-Гирей. Тя му ражда няколко деца, в това число хан Утямиш, който наследява казанския трон на 2-годишна възраст след преждевременната гибел на татко си през 1549 година.
Пленената Сююмбике напуща Казан, 1870. Василий ХудяковУляновски живописен музей
Така Сююмбике става регент на Казанското ханство, само че през 1551 година, по време на казанския поход на Иван Грозни, казанците му я предават дружно с малолетния ѝ наследник и казанската съкровищница – жителите желаят на престола различен хан, Шах-Али (в Русия го назовават Шигалей). Сююмбике е отведена в Русия, синът ѝ Утямиш е покръстен в православието като Александър Сафакиреевич. През 1553 година тя принудително е омъжена за същия този хан Шигалей, откакто Иван Грозни го гони от Казан и причислява ханството към московските земи. Синът на Сююмбике служи във войската на Иван Грозни, а самата тя умира в гр. Касимов.
Кулата „Сююмбике“ и до през днешния ден е един от основните знаци на Казан.
Aleksey Shubin (CC BY-SA 4.0)
Кученей
Иван Грозни не съумява да се ожени за Сююмбике най-много, тъй като е женен – от 1547 година кралица е Анастасия Романовна, която през 1560 година умира скоропостижно. Изследванията на останките ѝ удостоверяват, че е била отровена. След гибелта ѝ Иван Василиевич изпада в тежка рецесия и не знае кого от благородниците да вини за отравянето на обичаната му жена. Но единствено седмица след гибелта на Анастасия царят стартира да си търси нова брачна половинка.
Павел Лунгин/Профит-Синема, 2009
Княгиня Кученей е щерка на кабардинския княз Темрюк, който не е непознат на московския двор – от 1557 година синът му и брат на Кученей, Салтанкул, служи на Иван Грозни, откакто приема кръщение под името Михаил Черкаски. След гибелта на Анастасия Иван праща сватове точно при княз Темрюк и те избират Кученей за жена на царя. През 1561 година княгинята идва в Москва, покръства се и и приема името Мария Темрюковна и става кралица. Цар Иван сервира на невестата богати блага, в това число трикилограмово ястие от чисто злато. Английският посланик Джеръм Горси написа: „Обредите и празненствата, съпровождащи тази сватба, бяха толкоз странни и езически, че беше мъчно да допускам, че всичко това се случваше в действителност“.
Masha Linnik (CC BY-SA 4.0)
За живота на Мария Темрюковна като кралица не се знае доста. Тя съпровожда Иван в честите му поклоннически пътувания и визити на манастири, а през 1563 година му ражда момче – царевич Василий, който живее единствено 5 седмици. Царската чета няма повече деца, а през 1569 година Мария Темрюковна умира скоропостижно. Царят счита, че тя също е била отровена. За отговорен е разгласен придворният Василий Хомутов, който е сварен жив в казан дружно със съучастниците си.
Фатима-Султан
В гр. Касимов, столицата на Касимовското ханство, от дълго време живее фамилията на търговците Алянчикови. Те описват, че семейството им произлиза от думата „алян“ – „инат“. Царица Фатима-Султан (?-1681) е последната владетелка на Касимов и има навика да обикаля града с колесница, теглена от хора. Веднъж един от селяните се възпротивява на тази процедура. „Какъв си алян“, му споделя царицата и от този момент престава да впряга хора.
Средата на 17 век от „Описание путешествия в Московию и через Московию в Персию и обратно“ от Адам ОлеарийСвободни източници
Фатима-Султан е от остарял благороден касимовски жанр и става кралица, откакто се омъжва за хан Арслан, внук на сибирския хан Кучум. Арслан от младеж живее в съветски плен и когато през 1614 година става касимовски цар, към този момент е зрял мъж. На хана е оказано съответстващо на статута му почитание – той три пъти пътува до Москва на банкет при цар Михаил Фьодорович, а жена му е призната от Евдокия. Впрочем ханът няма действителна власт – да вземем за пример за придворни му служат по-малко от 30 души (нищожно дребен брой съгласно тогавашните стандарти – московският болярин има стотици придворни). Хан Арслан умира през 1626 година, оставяйки за хан 2-годишния си наследник Сеид-Бурхан.
По начало фактическата управница е самата Фатима-Султан. Тя упорства синът ѝ да не бъде покръстван в православието като дете, а да му бъде дадена опция да направи съзнателен избор. Но още на 9 години Сеид-Бурхан е поканен в царския двор в Москва, наблягайки статута му на касимовски държател, а пет години по-късно той към този момент има собствен двор в Москва. През 1653 година към този момент порасналият Сеид-Бурхан приема православието като Василий Арсланович и скоро се дами за рускинята Мария Плешчеева. Въпреки това, в нарушаване на всички обичаи на Касимовското ханство, Василий остава негов властник, без да е мохамеданин. Както е известно от монахините от Казанския женски манастир в Касимов, Василий Арсланович и майка му поддържат манастира: „Игумените и сестрите бяха хранени и поени и даваха приходите си за облекла. А когато царевичът и царицата ги нямаше… не им даваха пари и за хляб“.
Текие (мавзолей) Афган-Мухаммед султан в КасимовВадим Агеев (CC BY-SA 3.0)
Фатима-Султан надживява сина си и умира през 1679 година. През последните две години от живота си тя ръководи Касимовското ханство, което е ликвидирано след гибелта ѝ през 1681 година с декрет на цар Петър Алексеевич.
създател: ГЕОРГИ МАНАЕВ
източник: bg.rbth.com
Но една от тях съумява да стане съветска кралица.
Тази женитба е невероятна – през 1317 година московският княз Юрий Данилович се дами за родната сестра на хана на Златната орда Узбек хан. При това и двамата съпрузи сменят статута си – Кончака е покръстена в православието и става Агафия, а Юрий Данилович, съгласно законите на Ордата, получава купата гурхан – шурей на самия хан. Династическият брак евентуално цели да укрепи връзките сред Ордата и съветските князе, само че взаимният живот на Юрий и Агафия не трае дълго.
Тимур Алпатов/АМЕДИА, 2018 В същата тази 1317 година княз Юрий отпътува на поход в Тверската земя дружно с жена си. След като Юрий търпи проваляне в Бортеневската борба, Агафия е пленена от тверския княз Михаил Ярославич и скоро умира в плен в Твер. Има клюки, че тя е отровена.
Тимур Алпатов/АМЕДИА, 2018 Няма повече данни за живота ѝ, само че гибелта ѝ се трансформира в първата частица в цяла верига от огромни събития. В яростта си поради гибелта на сестра си хан Узбек вика Михаил Тверски в Ордата, съди го и в последна сметка го екзекутира, като в изтезанието вземат участие хората на московския княз Юрий. Тези събития разрушават Тверското княжество и скоро то предава позициите си на Москва. Излиза, че московските князе частично дължат издигането си на починалата татарска княгиня.
Михаил Ярославич Тверской при хан Узбек, рисунка на В. ВерешчагинСвободни източници
Сююмбике
Портрет на Сююмбике от 16 векСвободни източници
Иван Грозни завладява Казан за 7 дни и в чест на всеки от тях е издигната седеметажната кула „Сююмбике“ в Казанския кремъл. Именно от нея скача царевна Сююмбике, когато московският цар пожелава да се ожени за нея. Но кулата „Сююмбике“ е издигната чак при започване на XVIII в., а Грозни завладява Казан през XVI век. Всичко останало в тази история също е легенда.
Царевна Сююмбике от дребна е значима фигура в политическата игра сред Москва и Казанското ханство. Тя е праправнучка на създателя на Ногайската орда Едигей и щерка на ноганския държател Юсуф, който непрекъснато води война с Казан и Москва. На 12 години Сююмбике се омъжва за 16-годишния хан на Казан Джан-Али, само че бракът им е трагичен – мъжът не обръща внимание на Сююмбике и те нямат деца. През 1535 година ханът е погубен в прелом, а Сююмбике става жена на идващия хан – Сафа-Гирей. Тя му ражда няколко деца, в това число хан Утямиш, който наследява казанския трон на 2-годишна възраст след преждевременната гибел на татко си през 1549 година.
Пленената Сююмбике напуща Казан, 1870. Василий ХудяковУляновски живописен музей
Така Сююмбике става регент на Казанското ханство, само че през 1551 година, по време на казанския поход на Иван Грозни, казанците му я предават дружно с малолетния ѝ наследник и казанската съкровищница – жителите желаят на престола различен хан, Шах-Али (в Русия го назовават Шигалей). Сююмбике е отведена в Русия, синът ѝ Утямиш е покръстен в православието като Александър Сафакиреевич. През 1553 година тя принудително е омъжена за същия този хан Шигалей, откакто Иван Грозни го гони от Казан и причислява ханството към московските земи. Синът на Сююмбике служи във войската на Иван Грозни, а самата тя умира в гр. Касимов.
Кулата „Сююмбике“ и до през днешния ден е един от основните знаци на Казан.
Aleksey Shubin (CC BY-SA 4.0) Кученей
Иван Грозни не съумява да се ожени за Сююмбике най-много, тъй като е женен – от 1547 година кралица е Анастасия Романовна, която през 1560 година умира скоропостижно. Изследванията на останките ѝ удостоверяват, че е била отровена. След гибелта ѝ Иван Василиевич изпада в тежка рецесия и не знае кого от благородниците да вини за отравянето на обичаната му жена. Но единствено седмица след гибелта на Анастасия царят стартира да си търси нова брачна половинка.
Павел Лунгин/Профит-Синема, 2009 Княгиня Кученей е щерка на кабардинския княз Темрюк, който не е непознат на московския двор – от 1557 година синът му и брат на Кученей, Салтанкул, служи на Иван Грозни, откакто приема кръщение под името Михаил Черкаски. След гибелта на Анастасия Иван праща сватове точно при княз Темрюк и те избират Кученей за жена на царя. През 1561 година княгинята идва в Москва, покръства се и и приема името Мария Темрюковна и става кралица. Цар Иван сервира на невестата богати блага, в това число трикилограмово ястие от чисто злато. Английският посланик Джеръм Горси написа: „Обредите и празненствата, съпровождащи тази сватба, бяха толкоз странни и езически, че беше мъчно да допускам, че всичко това се случваше в действителност“.
Masha Linnik (CC BY-SA 4.0) За живота на Мария Темрюковна като кралица не се знае доста. Тя съпровожда Иван в честите му поклоннически пътувания и визити на манастири, а през 1563 година му ражда момче – царевич Василий, който живее единствено 5 седмици. Царската чета няма повече деца, а през 1569 година Мария Темрюковна умира скоропостижно. Царят счита, че тя също е била отровена. За отговорен е разгласен придворният Василий Хомутов, който е сварен жив в казан дружно със съучастниците си.
Фатима-Султан
В гр. Касимов, столицата на Касимовското ханство, от дълго време живее фамилията на търговците Алянчикови. Те описват, че семейството им произлиза от думата „алян“ – „инат“. Царица Фатима-Султан (?-1681) е последната владетелка на Касимов и има навика да обикаля града с колесница, теглена от хора. Веднъж един от селяните се възпротивява на тази процедура. „Какъв си алян“, му споделя царицата и от този момент престава да впряга хора.
Средата на 17 век от „Описание путешествия в Московию и через Московию в Персию и обратно“ от Адам ОлеарийСвободни източници
Фатима-Султан е от остарял благороден касимовски жанр и става кралица, откакто се омъжва за хан Арслан, внук на сибирския хан Кучум. Арслан от младеж живее в съветски плен и когато през 1614 година става касимовски цар, към този момент е зрял мъж. На хана е оказано съответстващо на статута му почитание – той три пъти пътува до Москва на банкет при цар Михаил Фьодорович, а жена му е призната от Евдокия. Впрочем ханът няма действителна власт – да вземем за пример за придворни му служат по-малко от 30 души (нищожно дребен брой съгласно тогавашните стандарти – московският болярин има стотици придворни). Хан Арслан умира през 1626 година, оставяйки за хан 2-годишния си наследник Сеид-Бурхан.
По начало фактическата управница е самата Фатима-Султан. Тя упорства синът ѝ да не бъде покръстван в православието като дете, а да му бъде дадена опция да направи съзнателен избор. Но още на 9 години Сеид-Бурхан е поканен в царския двор в Москва, наблягайки статута му на касимовски държател, а пет години по-късно той към този момент има собствен двор в Москва. През 1653 година към този момент порасналият Сеид-Бурхан приема православието като Василий Арсланович и скоро се дами за рускинята Мария Плешчеева. Въпреки това, в нарушаване на всички обичаи на Касимовското ханство, Василий остава негов властник, без да е мохамеданин. Както е известно от монахините от Казанския женски манастир в Касимов, Василий Арсланович и майка му поддържат манастира: „Игумените и сестрите бяха хранени и поени и даваха приходите си за облекла. А когато царевичът и царицата ги нямаше… не им даваха пари и за хляб“.
Текие (мавзолей) Афган-Мухаммед султан в КасимовВадим Агеев (CC BY-SA 3.0)
Фатима-Султан надживява сина си и умира през 1679 година. През последните две години от живота си тя ръководи Касимовското ханство, което е ликвидирано след гибелта ѝ през 1681 година с декрет на цар Петър Алексеевич.
създател: ГЕОРГИ МАНАЕВ
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ