Жените не бива да се занимават с различни дейности. Не

Жените не трябва да се занимават с разнообразни действия. Не би трябвало да тъкат, да шият, да плетат, с цел да е крепко домочадието. Това сподели в изявление за Агенция „ Фокус “ етнологът Иглика Мишкова във връзка 15 август – Голяма Богородица. „ В някои райони, с цел да не влизат заболяванията у дома под прага са слагали бял бодил. В храмовете се носят сладки плодове, грозде, дини. Раздават се обредни хлябове за „ Бог да прости” умрелите, за здраве и благоденствие на живите. На този ден към иконите на Пресвета Богородица са струпани голям брой блага от дами, които чакат бебе. За добра годишна продукция нормално се сее жито, което се пресипва през главата на убита змия. В някои райони това става към самия празник, а в други е сред Голяма и Малка Богородица “, изясни Мишкова. По думите й тъй като Голяма Богородица е извънредно значим празник в нашата традиция, до този празник хората е трябвало да приключат с вършитбата.
„ В нашата традиция има позната сентенция, която споделя: „ До Богородица сламата е жито, а след Богородица житото към този момент става слама”. Самите обредни хлябове за този ден се подготвят от новото смляно жито. И като на всеки един празник се вършат и прогнози за бъдещата годишна продукция. Вярва се, че годината ще бъде плодородна, в случай че на този ден вали дъжд. На идващият ден също се гледа какво ще бъде времето и каквото е то, се има вяра, че такова ще е през цялата есен “, добави тя.
Етнологът добави, че в предишното в преобладаващата част от домовете наложително се е давал курбан за деня на Голяма Богородица. „ Колели са агнета по същия метод, както на Гергьовден. Обикновено свещениците са освещавали най-малко по една торба сол, с цел да могат хората да я употребяват, с цел да посолят агнето, което ще пекат, с цел да може да бъде осветено и то. Не е имало опция да се обиколи в безусловно всички къщи. Хората вървят на църкви, палят наложително свещи пред иконата. Прикадява се трапезата. На нея наложително участва, както постоянно хлябът “, уточни Мишкова. Тя изясни, че няма празник в нашата традиция, в който да отсъства обредният самун. „ Чак откакто всичко е осветено се разчупва хлябът и хората към този момент могат да седнат да честват. За деня на Успение Богородично хората приготвят голям брой специфични хлябове, Богородичните пити, които се раздават за здраве, излекуване и да се измоли покровителството на Божията майка “, сподели още Иглика Мишкова.