Какво се случва, когато една жена признае пред мъж, че го харесва...
Жената, ще се съгласите всички, е извор от неизчерпаеми хрумвания за това по какъв начин да скапеш контакта си с някой мъж.
Е, най-сигурният метод да го загубиш вечно е като му кажеш, че го харесваш.
Това е сигурният край. The end of story.
Тя ти е комфортната, аз съм ти любовната
За благополучие или страдание обаче има доста дами, които рано или късно се влюбват. Или просто изпитват по-силни страсти към някого и си мислят, че това е обич. Или пък не са се влюбвали в никакъв случай и когато изпитат нещо, по-силно от „ извозвам си добре с теб” са склонни да се оплетат в мрежата на злият паяк-Любов и да си признаят пред мъж, че го харесват.
Всъщност от по кое време да си признаеш истината е неприятно, даже и пагубно? Отговор: от както ти си дамата, а той мъжът.
За ненаучените уроци и двете страни на душата...
И въпреки всичко – случва се. В миг на уязвимост или в миг на замайване от любовния елексир, ти изричаш „ Харесвам те!”.
Може и да го изпишеш, което в действителност е по-лошият от разновидностите, защото не можеш да видиш отсрещната реакция и проверяваш нервно дали го е прочел и в случай че да, какво е написал.Защо не е писал? На линия ли е? (Пак и отново, и отново, и отново, и отново и...)
Вече е несъмнено. Прибързала си. Жена си. Сгрешила си.
Трябвало е да чакаш! Защо обаче времето не чака теб?
За еуфорията и всички осъзнали се
Защо от ден дневно чувстваш по какъв начин животът ти се изплъзва сред ръцете, а ти си сама и не могеш да го промениш? Е, промени го! Загуби и този късмет. Или пък не напълно?
Момичета, макар че шансът да получите позитивен отговор от другата страна е граничещ с температурите в Русия, в никакъв случай не спирайте вътрешния си глас.
Винаги правете това, което той ви приказва, без значение дали е за положително или за неприятно.
Голямата обич не е като в приказките, тя е твоята приказка, която ти самичък пишеш
Правим неточности, тъй като живеем за пръв път и дано това да е оправданието пред самите нас, за това, че сме решили да кажем на някого, че го желаеме в живота си.
Ако той си коства – вярвайте, че рано или късно, преди среднощ, той ще ви потърси. Ако ли не – продължете напред.
Любовта не е за всеки.
Автор: Фламена Иванова
Е, най-сигурният метод да го загубиш вечно е като му кажеш, че го харесваш.
Това е сигурният край. The end of story.
Тя ти е комфортната, аз съм ти любовната
За благополучие или страдание обаче има доста дами, които рано или късно се влюбват. Или просто изпитват по-силни страсти към някого и си мислят, че това е обич. Или пък не са се влюбвали в никакъв случай и когато изпитат нещо, по-силно от „ извозвам си добре с теб” са склонни да се оплетат в мрежата на злият паяк-Любов и да си признаят пред мъж, че го харесват.
Всъщност от по кое време да си признаеш истината е неприятно, даже и пагубно? Отговор: от както ти си дамата, а той мъжът.
За ненаучените уроци и двете страни на душата...
И въпреки всичко – случва се. В миг на уязвимост или в миг на замайване от любовния елексир, ти изричаш „ Харесвам те!”.
Може и да го изпишеш, което в действителност е по-лошият от разновидностите, защото не можеш да видиш отсрещната реакция и проверяваш нервно дали го е прочел и в случай че да, какво е написал.Защо не е писал? На линия ли е? (Пак и отново, и отново, и отново, и отново и...)
Вече е несъмнено. Прибързала си. Жена си. Сгрешила си.
Трябвало е да чакаш! Защо обаче времето не чака теб?
За еуфорията и всички осъзнали се
Защо от ден дневно чувстваш по какъв начин животът ти се изплъзва сред ръцете, а ти си сама и не могеш да го промениш? Е, промени го! Загуби и този късмет. Или пък не напълно?
Момичета, макар че шансът да получите позитивен отговор от другата страна е граничещ с температурите в Русия, в никакъв случай не спирайте вътрешния си глас.
Винаги правете това, което той ви приказва, без значение дали е за положително или за неприятно.
Голямата обич не е като в приказките, тя е твоята приказка, която ти самичък пишеш
Правим неточности, тъй като живеем за пръв път и дано това да е оправданието пред самите нас, за това, че сме решили да кажем на някого, че го желаеме в живота си.
Ако той си коства – вярвайте, че рано или късно, преди среднощ, той ще ви потърси. Ако ли не – продължете напред.
Любовта не е за всеки.
Автор: Фламена Иванова
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ