За главата на един чиновник
Жената се споделя... чакайте да погледна, с цел да не сбъркам... Таня Найденова и заема този пост от два месеца, откакто е била назначена на него от предходното (редовно) държавно управление на Кирил Петков, което пък падна след избор на съмнение в Парламента. Сега връщат предходната директорка, която на собствен ред е била изхвърлена, с цел да може Найденова да заеме мястото ѝ.
Помня, че няколко дни по-рано ми се мерна и някакъв социалист от някогашния екип на Корнелия Нинова, който също пищеше от „ реваншизма “ на служебното държавно управление по какъв начин уволнявало хора, дето те са назначили. А пък във връзка уволнението на зам.-директора на НКЖИ – Гергана Алексова – Георги Свиленски сподели, че служебното държавно управление стартира с „ чистки “.
Аз оставам глух и покъртен, когато човешкото безсрамие се прояви в такива размери. Значи когато преди половин година те са уволнявали наред – нищо. Сега обаче, когато уволняват техните хора, настанени на мястото на изританите предходни – олеле, майко, реваншизъм и чистка! То и мнението им за предварителните избори е същото: когато би трябвало да дойдат на власт, предварителните избори са единственият излаз: „ да изчегъртаме мафията, пък след това каквото сабя покаже “; когато обаче те ще падат от власт с предварителни избори: „ да не хвърляме страната в безпорядък, тъй като няма да има пари за пенсионерите и младите фамилии “. Наглеци, сър...
И за какво ни занимават с назначението и уволняването на някакви шефове и зам.-директори на безпределно скучни предприятия? Чак конференции дават. Ако на следващия ден уволнят лелката, дето къса билетчетата в зоологическата градина, и за нея ли ще има конференция? И тя ли ще тръгне по утринните блокове на малките екрани? Отговорът е диалектически безсърдечен – да! Ще има конференция, стига лелката от зоологическата градина да е представител на някоя партийна номенклатура и да е получила (респективно загубила) мястото в резултат на политическите метли, които съпътстват всяка промяна на властта.
Политическите метли са една от най-ярките отличителни черти на българската парламентарна народна власт след 1989. През 1999 (ако не ме лъже паметта) Марио Тагарински – министър на държавната администрация при Иван Костов – прокара специфичен закон за държавния чиновник, съгласно който наемането на такива хора на работа става по малко по-различни правила и те биват уволнявани малко по-трудно. Само и единствено да се избегне досадната процедура таман някой опознае работното си място, разбере защо става дума и стартира да прави някаква работа, и – хоп! – сменя се властта и го изхвърлят.
Разбира се, Законът за държавния чиновник не плаши изключително политическите метачи, те са му намерили цаката. Когато изискат да махнат някого, те не го уволняват, а просто закриват щатната численост, която заема и той отпада от единствено себе си. После още веднъж разкриват броя или някаква сходна на нея с лека смяна в заглавието и назначават към този момент който си изискат. Ако пометеният чиновник въпреки всичко откри някакъв метод да осъди работодателя си – огромен праз! Нали компенсацията ще се заплати с държавни пари от бюджета? На кого му пука?
Става дума за хиляди и за десетки хиляди хора. Това не са министрите и депутатите, дето са попаднали непредпазливо в лъча на прожектора, с цел да се гаврят с тях фейсбук учените. Държавата се ръководи точно от тази голяма войска безименни междинни и дребни номенклатурчици, които идват и си отиват с всяка последваща власт, без значение какъв брой дълъг мандат съумее да изкара тя. Това е плашещо, дами и господа! Излиза, че ни ръководят хора, които дават отговор на две наложителни условия: партийна преданост и професионална неефективност. И тези хора към този момент стартират да се трансформират от обществена каста в обособен биологичен тип.
Защо „ партийна преданост “? Защото се оказва, че с цел да попаднеш в номенклатурата, не е толкоз значимо дали си образован, не е значимо дали си честен, никой не гледа нито общата ти просвета, нито професионалната подготовка. За да попаднеш в номенклатурата, би трябвало да си „ наш човек “ (в смисъл на човек, който притежаваме, който е подвластен от нас), би трябвало да нямаш лични идеали, би трябвало да си взел участие и да участваш в предизборните мероприятия на партията и така нататък Ето да вземем за пример въпросната жена, с която започнахме... чакайте отново да видя... – Таня Найденова. За нея се разбра (и в случай че не беше се напъвала да дава конференции, в никакъв случай нямаше да се разбере), че е деен член на Българска социалистическа партия, че към този момент е била началник на ведомството, от което в този момент е уволнена, и това е било при държавното управление на Орешарски, била е общински консултант на Българска социалистическа партия, претендент за народен представител на Българска социалистическа партия, ръководител на женската организация на Българска социалистическа партия и близка персонална другарка на Корнелия Нинова.
Но по малкия екран въпросната жена сподели за себе си, че не била „ калинка “, а необичаен и изключително скъп „ специалист “, кадър, от който се лишаваме поради разюздания реваншизъм на следващото Румен-Радево служебно държавно управление. Смешно. Със сигурност всички такива като нея са дали своят вот за Румен Радев, пропагандирали са за него, били са част от силата, която го направи президент. А в този момент – кукиш!
А за какво „ професионална неефективност “? По две аргументи. Първо, както казахме, геният, интелектът и професионалната подготовка надалеч не са определящите качества при попълване на номенклатурата. Послушанието, предвидимостта, зависимостта са тези, които дефинират избора. И второ, даже и да имат професионални качества, номенклатурчиците ги демонстрират единствено в доста краен случай. Техен принцип е: „ за какво да го върша, щом мога да не го върша? “ и най-много: „ съответни дейности по осъществяването на дадена работа би трябвало да се подхващат едвам тогава, когато е назряла окончателната нужда от това, тъй като всяко деяние крие заплаха от неточност и наказване “. Затова (с огромно огорчение би трябвало да го кажем) доста от хората, които ни ръководят, са подли и некадърни. Не единствено че не могат да свършат работа, само че и не желаят. Те мислят единствено за кариерите си и за рейтинга в очите на партийните кадровици, с цел да имат вяра, че при идната метла, когато тяхната партия пристигна (или се върне) на власт, още веднъж ще има местенце за тях. Тук ще помоля да ми простят всички положителни експерти в администрацията, само че те знаят, че около сухото гори и суровото и че нямам поради тях. Те по-добре от мен знаят кого имам поради.
Що за страна е тази, която се ръководи от такива хора! Какво очаквате от каста, целеустремено селектирана по този начин, че да е лоялна не към страната, не към обществото, а към партийната централ
Помня, че няколко дни по-рано ми се мерна и някакъв социалист от някогашния екип на Корнелия Нинова, който също пищеше от „ реваншизма “ на служебното държавно управление по какъв начин уволнявало хора, дето те са назначили. А пък във връзка уволнението на зам.-директора на НКЖИ – Гергана Алексова – Георги Свиленски сподели, че служебното държавно управление стартира с „ чистки “.
Аз оставам глух и покъртен, когато човешкото безсрамие се прояви в такива размери. Значи когато преди половин година те са уволнявали наред – нищо. Сега обаче, когато уволняват техните хора, настанени на мястото на изританите предходни – олеле, майко, реваншизъм и чистка! То и мнението им за предварителните избори е същото: когато би трябвало да дойдат на власт, предварителните избори са единственият излаз: „ да изчегъртаме мафията, пък след това каквото сабя покаже “; когато обаче те ще падат от власт с предварителни избори: „ да не хвърляме страната в безпорядък, тъй като няма да има пари за пенсионерите и младите фамилии “. Наглеци, сър...
И за какво ни занимават с назначението и уволняването на някакви шефове и зам.-директори на безпределно скучни предприятия? Чак конференции дават. Ако на следващия ден уволнят лелката, дето къса билетчетата в зоологическата градина, и за нея ли ще има конференция? И тя ли ще тръгне по утринните блокове на малките екрани? Отговорът е диалектически безсърдечен – да! Ще има конференция, стига лелката от зоологическата градина да е представител на някоя партийна номенклатура и да е получила (респективно загубила) мястото в резултат на политическите метли, които съпътстват всяка промяна на властта.
Политическите метли са една от най-ярките отличителни черти на българската парламентарна народна власт след 1989. През 1999 (ако не ме лъже паметта) Марио Тагарински – министър на държавната администрация при Иван Костов – прокара специфичен закон за държавния чиновник, съгласно който наемането на такива хора на работа става по малко по-различни правила и те биват уволнявани малко по-трудно. Само и единствено да се избегне досадната процедура таман някой опознае работното си място, разбере защо става дума и стартира да прави някаква работа, и – хоп! – сменя се властта и го изхвърлят.
Разбира се, Законът за държавния чиновник не плаши изключително политическите метачи, те са му намерили цаката. Когато изискат да махнат някого, те не го уволняват, а просто закриват щатната численост, която заема и той отпада от единствено себе си. После още веднъж разкриват броя или някаква сходна на нея с лека смяна в заглавието и назначават към този момент който си изискат. Ако пометеният чиновник въпреки всичко откри някакъв метод да осъди работодателя си – огромен праз! Нали компенсацията ще се заплати с държавни пари от бюджета? На кого му пука?
Става дума за хиляди и за десетки хиляди хора. Това не са министрите и депутатите, дето са попаднали непредпазливо в лъча на прожектора, с цел да се гаврят с тях фейсбук учените. Държавата се ръководи точно от тази голяма войска безименни междинни и дребни номенклатурчици, които идват и си отиват с всяка последваща власт, без значение какъв брой дълъг мандат съумее да изкара тя. Това е плашещо, дами и господа! Излиза, че ни ръководят хора, които дават отговор на две наложителни условия: партийна преданост и професионална неефективност. И тези хора към този момент стартират да се трансформират от обществена каста в обособен биологичен тип.
Защо „ партийна преданост “? Защото се оказва, че с цел да попаднеш в номенклатурата, не е толкоз значимо дали си образован, не е значимо дали си честен, никой не гледа нито общата ти просвета, нито професионалната подготовка. За да попаднеш в номенклатурата, би трябвало да си „ наш човек “ (в смисъл на човек, който притежаваме, който е подвластен от нас), би трябвало да нямаш лични идеали, би трябвало да си взел участие и да участваш в предизборните мероприятия на партията и така нататък Ето да вземем за пример въпросната жена, с която започнахме... чакайте отново да видя... – Таня Найденова. За нея се разбра (и в случай че не беше се напъвала да дава конференции, в никакъв случай нямаше да се разбере), че е деен член на Българска социалистическа партия, че към този момент е била началник на ведомството, от което в този момент е уволнена, и това е било при държавното управление на Орешарски, била е общински консултант на Българска социалистическа партия, претендент за народен представител на Българска социалистическа партия, ръководител на женската организация на Българска социалистическа партия и близка персонална другарка на Корнелия Нинова.
Но по малкия екран въпросната жена сподели за себе си, че не била „ калинка “, а необичаен и изключително скъп „ специалист “, кадър, от който се лишаваме поради разюздания реваншизъм на следващото Румен-Радево служебно държавно управление. Смешно. Със сигурност всички такива като нея са дали своят вот за Румен Радев, пропагандирали са за него, били са част от силата, която го направи президент. А в този момент – кукиш!
А за какво „ професионална неефективност “? По две аргументи. Първо, както казахме, геният, интелектът и професионалната подготовка надалеч не са определящите качества при попълване на номенклатурата. Послушанието, предвидимостта, зависимостта са тези, които дефинират избора. И второ, даже и да имат професионални качества, номенклатурчиците ги демонстрират единствено в доста краен случай. Техен принцип е: „ за какво да го върша, щом мога да не го върша? “ и най-много: „ съответни дейности по осъществяването на дадена работа би трябвало да се подхващат едвам тогава, когато е назряла окончателната нужда от това, тъй като всяко деяние крие заплаха от неточност и наказване “. Затова (с огромно огорчение би трябвало да го кажем) доста от хората, които ни ръководят, са подли и некадърни. Не единствено че не могат да свършат работа, само че и не желаят. Те мислят единствено за кариерите си и за рейтинга в очите на партийните кадровици, с цел да имат вяра, че при идната метла, когато тяхната партия пристигна (или се върне) на власт, още веднъж ще има местенце за тях. Тук ще помоля да ми простят всички положителни експерти в администрацията, само че те знаят, че около сухото гори и суровото и че нямам поради тях. Те по-добре от мен знаят кого имам поради.
Що за страна е тази, която се ръководи от такива хора! Какво очаквате от каста, целеустремено селектирана по този начин, че да е лоялна не към страната, не към обществото, а към партийната централ
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ