Жената понякога е усмивка, въздишка, мечта. Тя може да бъде

Жената от време на време е усмивка, въздишка, фантазия. Тя може да бъде мощна, само че не постоянно го желае. Жената от време на време се оставя да бъде слаба и точно в слабостта си е най-силна и най-красива.

Днешните стихове потвърждават тъкмо това:

***

Да знаеш, не заемам доста място.
(Навярно и в прегръдка се групирам.)
Пространството ми цялото е благополучие.
И единствено във въздишка го побирам…
Не желая доста. Нищичко не взимам.
Но давам всичко. Даже и в задатък.
Превръщам във лета безкрайни зими…
А сложностите? Просто нямат късмет.
Съвсем елементарна съм, признавам.
Светулка, момент, звезда, сълза и копче.
До края на вселените оставам
вярата във дребното ти джобче…
Такава съм. Недей да ме пресмяташ.
(Дори не можеш да броиш до толкоз.)
Ти знаеш – не заемам доста място.
Но с мирис церя всичката ти болка…
И още ли се чудиш напук –
къде да инсталираш тишината ми?
Не ми е необходим целият ти свят.
Едно късче – стая. Във душата ти.

Мира Дойчинова - irini

***