Реабилитацията на Велзевула
Жената на Петко Каравелов моли Стамболов да заведе мъжа й на баня, нямал табиет да се къпе
Извинете, само че какъв стихотворец е Стефан Стамболов или що за политик е Захари Стоянов при цялата му литературна талантливост?
Велзевул са наричали Григор Начович /1845-1920 г./ съвременниците му. Което ще значи лицемерен, демонски подъл. Как ли пък не! Все тази неестественост и игра – посочваме едногоз във времето, с цел да скрием себе си и други ближни. Да, бе, Велзевул измежду ята от политически и финансови ангели от времето сред 1879 година и 1906 година – годините на наличието на Начович във властта. Ангелите Стефан Стамболов, Драган Цанков, Рачо Петров и други
Но да пощадя читателя преди напълно да съм го объркал. Поводът да напиша този текст е късното ми запознанство с издадената в 1999 година от Университетско издателство “Св. Климент Охридски ” книга “Из дневниците ” на Гр. Начович. Тъй като това е асортимент от по-голям размер, уповавам се той да е безкористен, внушителен и некриещ други забавни страници. Бележките си Гр. Начович е водил в интервала 1884-1898 година Макар елементи от тях да са редактирани от него по-късно, явно дневниците са автентичен и безвъзмезден документ. И не са писани за разхубавяване на създателя им пред потомците. Той не се нуждае от това – така или инак е влезнал в редицата строители на нова България.
Като момче учи в цариградски лицей, а единствено на 17 години приключва влиятелно комерсиално учебно заведение в Париж. До Освобождението се занимава с комерсиална дейност; сътрудничи на сп. “Летоструй ”, орган на БКД /днес БАН/, неуморно работи за българската идея във Виена, Белград и Букурещ. Пристига вечно в родината си с десанта на съветските войски при Свищов в 1877 година И от края на войната до 1906 година строи България. От позициите на представител на висшата власт. Той е там естествено при оскъдицата от образовани и кадърни хора – поради обучение, потвърдени национализъм и умения на икономист и бизнесмен, интелигентно писане в разнообразни области. Бил е министър на финансите /още в 1879 г./, на търговията и земеделието, на вътрешните работи, на външните работи и изповеданията – общо към 11 години. Има 7 години като наш дипломатически представител в Букурещ, Виена и Цариград. Постоянен народен представител е, а няма смисъл да посочвам по-незначителните му административни длъжности. Бил е редактор и помощник на в. “Марица ”, в. “Свободно слово ” и др.; автентичен член е на БКД от 1884 година Автор е на книги по земеделие и тютюнева индустрия. Оставил е голям скъп списък от над 1 милион страници, към момента необработен задоволително.
Гр. Начович не е единственият с разностранни ползи в следосвобожденското ни възобновление. Но множеството такива хора единствено търсят себе си или по какъв начин да са си потребни. И въпреки да се появяват тук и там и да наподобяват енциклопедични, те не са енциклопедисти. Извинете, само че какъв стихотворец е Стефан Стамболов или що за политик е Захари Стоянов при цялата му литературна талантливост. Без да върша цялостен лист на многостранно надарените, ще посоча единствено Ив. Шишманов, Ал. Константинов, Конст. Величков и Гр. Начович. И въпреки Алеко да се задява с последните двама, те са най-подобни нему от тези времена. Заради начетеност – колежи и университети; поради генезис – от одобрени и заможни с труда си родове, с притежаван, евентуално и завещан аристократизъм; поради поклонението и служенето на интелекта. Разделя ги това, което прави Алеко талантлив – безстрашната му безкомпромисност, равна на самопожертвувателност. Но ще разберем от дневниците, че и Гр. Начович може да доближава до безпощадно проницателни систематизирания за време, елити, персони, нрави, социална система.
Близо 30 години той е във висшата политическа и икономическа власт. Участник и наблюдаващ е на всичко протичащо се там: и на вземането на решения – официалността на властта; и на всекидневното и на компаньонското другарство сред представителите й – неофициалното изразително нейно лице; и на задкулисието й – същинските подбуди за държавнически и управнически планове. Притежава изключителна осведоменост, която в комбиниране с изчерпателен разум и просвета вършат тайните му откровения и изводи важен документ и диагностика. Впрочем, с цел да добиете повече визия за политическите му възгледи, ще припомня, че Гр. Начович е съперник на социалистическите хрумвания, на Русия, на славянофилството, на балканските обединявания. Но не просто така, а тъй като се счита родолюбец, някъде и краен за днешното ни благоприличие; чака и желае неговият народ да благоденства и има високи мостри във всичко. Тъжното е, че написаното от него преди 120-130 години звучи настоящо и през днешния ден. И в случай че се сменят имена и декори, сякаш е писано в този момент.
Башибозук – документална фотография от времето на Руско-турската война 1877 – 78 година
Из дневниците на Григор Начович
67 стр.
Екатерина, брачната половинка на Петко Каравелов молила Стамболов да заведе мъжа й на баня.
20 март. Стамболов разказваше в Министерския съвет, че госпожа Каравелова го молила да взема и мъжа й, когато отива на баня, тъй като другояче той в никакъв случай не се къпел. Въобще не можел да търпи вода и сапун. Преди сърбо-турската война от 1876 пътувах с него по Дунава от Гюргево за Белград. Бяхме на трапезата, на която имаше и други хора. Наш Петко си побара рошавата коса, от която атакува камара пърхут и ми сподели, че има към този момент петнадесет дни, откак не се е благ, тъй като бил все бил на път.
22 март. Захария Стоянов ми изповяда, че печатницата на Кушлева е купена с пари от безотчетния фонд на външното министерство за да се печата в нея в. “Търновска конституция ”.
28 март. Капитан Балтаджиев (1 бел. ред.) ми описа, че всичките офицери, които бяха взели присъединяване в свалянето на Батенберга и които по настояването на Силите се пуснаха от пандиза, отпътували за Русия. Руското агентство дало по 100 наполеона за пътни разходи на всеки един от тях. Всички взели тия пари, с изключение на той, Балтаджиев и Златарски. Те отговорили на счетоводителя на агентството, че имали пари за път. На тая сцена присъствувал и военачалник Каулбарс (2), който се прекръстил. Той прибавил: “Сега за първи път виждам българин да се откаже от парите,и го му оферират. ”
А дали е допустимо да се откри подобен русин?
115-116 стр.
Захарий Стоянов – огромен публицист, само че слаб политик.
22 януари. Главният секретар на външното министерство Панайотов ми чете един доклад от Минчовича (3) в Белград. В тоя доклад се приказва за усещането, което Захарий Стоянов създал в Белград. Дипломатите били уверени, че Захария е бил изпратен от княза, с цел да свърже контракт със Сърбия за взаимно военно деяние срещу Австрия. Други уверявали, че той бил изпратен от Стамболова, с цел да завоюва сръбския крал Милан за лична уния сред Сърбия и България. Захария се показал на Милана и приказвал за Балканската конфедерация и след това разказал по кафенетата тоя си диалог с краля. Милан го изслушал снизходително и не му дал отговор нищо.
Истина е, че Захария след затварянето на събранието, вместо да мръзне с файтон до Русе, предпочел да пътува по-приятно с железницата през Сърбия и Румъния до Гюргево. Същото създали и още няколко други депутати. Но тъй като в този момент е властник, Захария се ползувал от случая да даде и някои упътвания по политиката на Милана и на сръбските министри.
144-145 стр.
В последния Министерски съвет Стамболов разказваше, че когато бил болен в София през една сесия на Народното събрание (1884 – 1885), княз Александър ходил да го посети в хотела и апропо му споделил: “Може да си утеснен финансиално; в случай че приемеш, мога да ти проводя 5000 лв.. ” Стамболов му дал отговор, че го благодари, че има пари да живее и да го погребат при положение, че почине. От това Стамболов заключи, че Александър ще е давал пари на тогоз, на оногоз.
Истината обаче е, че Александър нямаше тоя бит и че в случай че е направил на Стамболова такова предложение, повода ще е, че го е съжалил, като го е видял болен и ще е желал да му помогне да живее по-добре, с цел да се изцери.
149 стр.
Стефан Стамболов е български общественик, бунтовник, публицист и стихотворец. С Григор Начов са политически врагове.
5 юли. В същото съвещание Стамболов разказваше, че през съветската война Домонтович (4), търновският губернатор, го направил писар и му плащал 12 наполеона на месец. Стамболов бил обаче в Румъния дописник на “Новое время, и един ден получил внезапно 80 наполеона за дописките си. Щом приел парите, той си дал оставката и се прокламирал за сътрудник. Домонтович му дал удостоверение. Тръгнал за Плевена, само че се научил, че към Ловеч Христо челник събирал тайфа, с цел да действува пред съветските постове. Имало няколко стотини нехранимайковци, въоръжени по всякакъв начин и които се готвили да атакуват турските села. Една троянска чета обаче ги била изпреварила, тя била излязла преди тях на грабеж и от турското село Летница била взела освен доста пари, мебелировка, бакъри, само че и 6 кадънчета. Стамболовата чета нападнала “троянчани ”, борбата траяла няколко часа, само че успеха останала у Христа челник, който взел от троянчани освен ограбените движимости, само че и кадънчетата. Направили Филипа Симидова (5), настоящия учебен контрольор, основен евнух, вардач на робините, с които преди всичко Стамболов имал непрекъснато работа. Тия благородни занимания били причина, че една турска рота се явила и разпръснала без борба всичките герои, които се разбягали отгдето пристигнали. Когато Стамболов се доближил до съветските аванпости, казаците не го повярвали, че е сътрудник – толкова той бил опърпан, оръфан и по тази причина го изпратили у Търново под ескорт. Знам, че тоя жанр чети се допускаха от русите по рекомендация на Бобрикова (6), който вярваше в храбростта и безинтересността на самозваните войводи.
153-154 стр.
23 юли. Негово Височество телеграфирал на Муткурова (7), че би трябвало да станат тая година по-големи маневри на войската. Муткуров дал отговор посредством следующата депеша: “Бургас, №169. Секретна: София, военно министерство. 1183. Нашите офицери не са задоволително подготвени, с цел да командуват по-големи тактически единици; Пловдивският полк не може да бъде дигнат от Пловдив, тъй като половината бойци са болни, а другата половина едвам доближава за караула; Търновският полк също не трябва да се смесва с другите, до момента в който не го прегледам, тъй като и там е развъртян очиболът, който елементарно се предава; всичките съвсем елементи са голи и ще се изпоразболеят; подрядчиците ще се откажат да доволствуват полковете, тъй като не им се заплаща редовно; пари няма отгде да се вземат, изключително в случай че бъдат свикани резервистите. Вследствие на това на мнение съм огромни маневри да не се създават.
И тъй; ето какво е направил Муткуров от българската армия, героинята от Сливница!
162 стр.
11 октомври. В снощния Министерски съвет споделих на Стамболова, че съм имал желание да изработя една стратегия за продигането икономическото положение на страната, само че че съм бил доста претоварен с работа тая година. Той ми отговори, че Confutius бил споделил, че чоляк би трябвало да записва огромните си проекти върху пепел, с цел да ги заличава и най-малкият вятърчец, който духне.
Наистина азиатска, фаталистическа логичност.
167 стр.
28 октомври. 3ахарий Стоянов ще дава отговор на “Народни права ” по питането на безотчетните фондове и ще обнародва едно писмо на Радославова, в което се утвърждава употреблението на тоя фонд за поддържането на държавните вестници.
182 стр.
4 февруари. Князът направи екскурзия до Бургас; в трена имало една женка, която ще е повода за тая разходка. Пътуването било доста радостно. Депутатът Стоименов предложил на Стамболова един хирург македонец, който доста елементарно вадел патроните освен от раните, само че и от пушките. “Една пушка, цялостна с патрони, уверявал Стоименов (депутат), македонецът изпразвал, единствено като турял на цевта познатия единствено на него предмет. Куршумите излизали сами, един по един. ”
Стамболов телеграфирал да му докарат в София тоя вълшебник.
190 стр.
18 април. Днешният режим у България има за принцип експлоатирането им работата на производителната класа от интелигенцията или тълпата, която си е присвоила това прилагателно. Този е правилото на нашата либералия. Една олигархия от 5-600 души, добре обвързвана между тях по причина на ползите си, е заграбила кметствата, общинските и окръжните служби, държавните служби и смуче кръвта на народа, който презира и отблъсва от ръководството. Производителната класа се мъчи и създава единствено за гоенето на тия неколкостотин тирани-пиявици.
192 стр.
Тайната на слабостта на нашето държавно управление е, че министрите се боят да вземат решителни ограничения, дори и най-справедливите, с цел да не се изложат на рецензия на вестниците. Те не смеят да отчислят дори едни служител. Тъй щото анархията в ръководството е в цялостния си кипеж.
194 стр.
22 август. Моите съмнения, че в помещението на Министерския съвет се въртят хора, които не ще рачат да се уловят убийците на Стамболова, се потвърдяват. Днес (27 август) Славков на моя въпрос ми отговори: “Като полицейски началник желая да ги уловя, само че знам ли дали това ще е угодно на всички; през вчерашния ден Тюфекчиев ме питаше дали е в интереса на министерството да се уловят те в този момент и от това умозаключавам, че ще има нещо… ” Аз го молих да направи всичко, с цел да се уловят убийците и той ми се даде обещание.
Бележки
1. Александър Атанасов Балтаджиев е български офицер (подполковник), боен деятел от Сръбско-българската война (1885).
2. Николай Василиевич Каулбарс е съветски барон, военачалник и картограф. Участник в Руско-турската война от 1877 – 1878.
3. Димитър П. Минчович, министър и посланик в Белград 1887, Букурещ 1890-99.
4. Михаил Алексеевич Домонтович е съветски офицер (генерал от пехотата) от украински генезис. Негова щерка е известната комунистка Александра Колонтай.
5. Филип Симидов е бил писар на войводата Филип Тотьо.
6. Георгий Иванович Бобриков е съветски офицер, военачалник от пехотата, участник в Руско-турската война (1877 – 1878). Военен деятел и публицист.
7. Сава Атанасов Муткуров е български и съветски офицер – генерал-майор от пехотата, политик – регент на Княжество България (1886-1887) и боен министър (1887-1891) в държавното управление на Стефан Стамболов.
Извинете, само че какъв стихотворец е Стефан Стамболов или що за политик е Захари Стоянов при цялата му литературна талантливост?
Велзевул са наричали Григор Начович /1845-1920 г./ съвременниците му. Което ще значи лицемерен, демонски подъл. Как ли пък не! Все тази неестественост и игра – посочваме едногоз във времето, с цел да скрием себе си и други ближни. Да, бе, Велзевул измежду ята от политически и финансови ангели от времето сред 1879 година и 1906 година – годините на наличието на Начович във властта. Ангелите Стефан Стамболов, Драган Цанков, Рачо Петров и други
Но да пощадя читателя преди напълно да съм го объркал. Поводът да напиша този текст е късното ми запознанство с издадената в 1999 година от Университетско издателство “Св. Климент Охридски ” книга “Из дневниците ” на Гр. Начович. Тъй като това е асортимент от по-голям размер, уповавам се той да е безкористен, внушителен и некриещ други забавни страници. Бележките си Гр. Начович е водил в интервала 1884-1898 година Макар елементи от тях да са редактирани от него по-късно, явно дневниците са автентичен и безвъзмезден документ. И не са писани за разхубавяване на създателя им пред потомците. Той не се нуждае от това – така или инак е влезнал в редицата строители на нова България.
Като момче учи в цариградски лицей, а единствено на 17 години приключва влиятелно комерсиално учебно заведение в Париж. До Освобождението се занимава с комерсиална дейност; сътрудничи на сп. “Летоструй ”, орган на БКД /днес БАН/, неуморно работи за българската идея във Виена, Белград и Букурещ. Пристига вечно в родината си с десанта на съветските войски при Свищов в 1877 година И от края на войната до 1906 година строи България. От позициите на представител на висшата власт. Той е там естествено при оскъдицата от образовани и кадърни хора – поради обучение, потвърдени национализъм и умения на икономист и бизнесмен, интелигентно писане в разнообразни области. Бил е министър на финансите /още в 1879 г./, на търговията и земеделието, на вътрешните работи, на външните работи и изповеданията – общо към 11 години. Има 7 години като наш дипломатически представител в Букурещ, Виена и Цариград. Постоянен народен представител е, а няма смисъл да посочвам по-незначителните му административни длъжности. Бил е редактор и помощник на в. “Марица ”, в. “Свободно слово ” и др.; автентичен член е на БКД от 1884 година Автор е на книги по земеделие и тютюнева индустрия. Оставил е голям скъп списък от над 1 милион страници, към момента необработен задоволително.
Гр. Начович не е единственият с разностранни ползи в следосвобожденското ни възобновление. Но множеството такива хора единствено търсят себе си или по какъв начин да са си потребни. И въпреки да се появяват тук и там и да наподобяват енциклопедични, те не са енциклопедисти. Извинете, само че какъв стихотворец е Стефан Стамболов или що за политик е Захари Стоянов при цялата му литературна талантливост. Без да върша цялостен лист на многостранно надарените, ще посоча единствено Ив. Шишманов, Ал. Константинов, Конст. Величков и Гр. Начович. И въпреки Алеко да се задява с последните двама, те са най-подобни нему от тези времена. Заради начетеност – колежи и университети; поради генезис – от одобрени и заможни с труда си родове, с притежаван, евентуално и завещан аристократизъм; поради поклонението и служенето на интелекта. Разделя ги това, което прави Алеко талантлив – безстрашната му безкомпромисност, равна на самопожертвувателност. Но ще разберем от дневниците, че и Гр. Начович може да доближава до безпощадно проницателни систематизирания за време, елити, персони, нрави, социална система.
Близо 30 години той е във висшата политическа и икономическа власт. Участник и наблюдаващ е на всичко протичащо се там: и на вземането на решения – официалността на властта; и на всекидневното и на компаньонското другарство сред представителите й – неофициалното изразително нейно лице; и на задкулисието й – същинските подбуди за държавнически и управнически планове. Притежава изключителна осведоменост, която в комбиниране с изчерпателен разум и просвета вършат тайните му откровения и изводи важен документ и диагностика. Впрочем, с цел да добиете повече визия за политическите му възгледи, ще припомня, че Гр. Начович е съперник на социалистическите хрумвания, на Русия, на славянофилството, на балканските обединявания. Но не просто така, а тъй като се счита родолюбец, някъде и краен за днешното ни благоприличие; чака и желае неговият народ да благоденства и има високи мостри във всичко. Тъжното е, че написаното от него преди 120-130 години звучи настоящо и през днешния ден. И в случай че се сменят имена и декори, сякаш е писано в този момент.
Башибозук – документална фотография от времето на Руско-турската война 1877 – 78 година Из дневниците на Григор Начович
67 стр.
Екатерина, брачната половинка на Петко Каравелов молила Стамболов да заведе мъжа й на баня. 20 март. Стамболов разказваше в Министерския съвет, че госпожа Каравелова го молила да взема и мъжа й, когато отива на баня, тъй като другояче той в никакъв случай не се къпел. Въобще не можел да търпи вода и сапун. Преди сърбо-турската война от 1876 пътувах с него по Дунава от Гюргево за Белград. Бяхме на трапезата, на която имаше и други хора. Наш Петко си побара рошавата коса, от която атакува камара пърхут и ми сподели, че има към този момент петнадесет дни, откак не се е благ, тъй като бил все бил на път.
22 март. Захария Стоянов ми изповяда, че печатницата на Кушлева е купена с пари от безотчетния фонд на външното министерство за да се печата в нея в. “Търновска конституция ”.
28 март. Капитан Балтаджиев (1 бел. ред.) ми описа, че всичките офицери, които бяха взели присъединяване в свалянето на Батенберга и които по настояването на Силите се пуснаха от пандиза, отпътували за Русия. Руското агентство дало по 100 наполеона за пътни разходи на всеки един от тях. Всички взели тия пари, с изключение на той, Балтаджиев и Златарски. Те отговорили на счетоводителя на агентството, че имали пари за път. На тая сцена присъствувал и военачалник Каулбарс (2), който се прекръстил. Той прибавил: “Сега за първи път виждам българин да се откаже от парите,и го му оферират. ”
А дали е допустимо да се откри подобен русин?
115-116 стр.
Захарий Стоянов – огромен публицист, само че слаб политик. 22 януари. Главният секретар на външното министерство Панайотов ми чете един доклад от Минчовича (3) в Белград. В тоя доклад се приказва за усещането, което Захарий Стоянов създал в Белград. Дипломатите били уверени, че Захария е бил изпратен от княза, с цел да свърже контракт със Сърбия за взаимно военно деяние срещу Австрия. Други уверявали, че той бил изпратен от Стамболова, с цел да завоюва сръбския крал Милан за лична уния сред Сърбия и България. Захария се показал на Милана и приказвал за Балканската конфедерация и след това разказал по кафенетата тоя си диалог с краля. Милан го изслушал снизходително и не му дал отговор нищо.
Истина е, че Захария след затварянето на събранието, вместо да мръзне с файтон до Русе, предпочел да пътува по-приятно с железницата през Сърбия и Румъния до Гюргево. Същото създали и още няколко други депутати. Но тъй като в този момент е властник, Захария се ползувал от случая да даде и някои упътвания по политиката на Милана и на сръбските министри.
144-145 стр.
В последния Министерски съвет Стамболов разказваше, че когато бил болен в София през една сесия на Народното събрание (1884 – 1885), княз Александър ходил да го посети в хотела и апропо му споделил: “Може да си утеснен финансиално; в случай че приемеш, мога да ти проводя 5000 лв.. ” Стамболов му дал отговор, че го благодари, че има пари да живее и да го погребат при положение, че почине. От това Стамболов заключи, че Александър ще е давал пари на тогоз, на оногоз.
Истината обаче е, че Александър нямаше тоя бит и че в случай че е направил на Стамболова такова предложение, повода ще е, че го е съжалил, като го е видял болен и ще е желал да му помогне да живее по-добре, с цел да се изцери.
149 стр.
Стефан Стамболов е български общественик, бунтовник, публицист и стихотворец. С Григор Начов са политически врагове. 5 юли. В същото съвещание Стамболов разказваше, че през съветската война Домонтович (4), търновският губернатор, го направил писар и му плащал 12 наполеона на месец. Стамболов бил обаче в Румъния дописник на “Новое время, и един ден получил внезапно 80 наполеона за дописките си. Щом приел парите, той си дал оставката и се прокламирал за сътрудник. Домонтович му дал удостоверение. Тръгнал за Плевена, само че се научил, че към Ловеч Христо челник събирал тайфа, с цел да действува пред съветските постове. Имало няколко стотини нехранимайковци, въоръжени по всякакъв начин и които се готвили да атакуват турските села. Една троянска чета обаче ги била изпреварила, тя била излязла преди тях на грабеж и от турското село Летница била взела освен доста пари, мебелировка, бакъри, само че и 6 кадънчета. Стамболовата чета нападнала “троянчани ”, борбата траяла няколко часа, само че успеха останала у Христа челник, който взел от троянчани освен ограбените движимости, само че и кадънчетата. Направили Филипа Симидова (5), настоящия учебен контрольор, основен евнух, вардач на робините, с които преди всичко Стамболов имал непрекъснато работа. Тия благородни занимания били причина, че една турска рота се явила и разпръснала без борба всичките герои, които се разбягали отгдето пристигнали. Когато Стамболов се доближил до съветските аванпости, казаците не го повярвали, че е сътрудник – толкова той бил опърпан, оръфан и по тази причина го изпратили у Търново под ескорт. Знам, че тоя жанр чети се допускаха от русите по рекомендация на Бобрикова (6), който вярваше в храбростта и безинтересността на самозваните войводи.
153-154 стр.
23 юли. Негово Височество телеграфирал на Муткурова (7), че би трябвало да станат тая година по-големи маневри на войската. Муткуров дал отговор посредством следующата депеша: “Бургас, №169. Секретна: София, военно министерство. 1183. Нашите офицери не са задоволително подготвени, с цел да командуват по-големи тактически единици; Пловдивският полк не може да бъде дигнат от Пловдив, тъй като половината бойци са болни, а другата половина едвам доближава за караула; Търновският полк също не трябва да се смесва с другите, до момента в който не го прегледам, тъй като и там е развъртян очиболът, който елементарно се предава; всичките съвсем елементи са голи и ще се изпоразболеят; подрядчиците ще се откажат да доволствуват полковете, тъй като не им се заплаща редовно; пари няма отгде да се вземат, изключително в случай че бъдат свикани резервистите. Вследствие на това на мнение съм огромни маневри да не се създават.
И тъй; ето какво е направил Муткуров от българската армия, героинята от Сливница!
162 стр.
11 октомври. В снощния Министерски съвет споделих на Стамболова, че съм имал желание да изработя една стратегия за продигането икономическото положение на страната, само че че съм бил доста претоварен с работа тая година. Той ми отговори, че Confutius бил споделил, че чоляк би трябвало да записва огромните си проекти върху пепел, с цел да ги заличава и най-малкият вятърчец, който духне.
Наистина азиатска, фаталистическа логичност.
167 стр.
28 октомври. 3ахарий Стоянов ще дава отговор на “Народни права ” по питането на безотчетните фондове и ще обнародва едно писмо на Радославова, в което се утвърждава употреблението на тоя фонд за поддържането на държавните вестници.
182 стр.
4 февруари. Князът направи екскурзия до Бургас; в трена имало една женка, която ще е повода за тая разходка. Пътуването било доста радостно. Депутатът Стоименов предложил на Стамболова един хирург македонец, който доста елементарно вадел патроните освен от раните, само че и от пушките. “Една пушка, цялостна с патрони, уверявал Стоименов (депутат), македонецът изпразвал, единствено като турял на цевта познатия единствено на него предмет. Куршумите излизали сами, един по един. ”
Стамболов телеграфирал да му докарат в София тоя вълшебник.
190 стр.
18 април. Днешният режим у България има за принцип експлоатирането им работата на производителната класа от интелигенцията или тълпата, която си е присвоила това прилагателно. Този е правилото на нашата либералия. Една олигархия от 5-600 души, добре обвързвана между тях по причина на ползите си, е заграбила кметствата, общинските и окръжните служби, държавните служби и смуче кръвта на народа, който презира и отблъсва от ръководството. Производителната класа се мъчи и създава единствено за гоенето на тия неколкостотин тирани-пиявици.
192 стр.
Тайната на слабостта на нашето държавно управление е, че министрите се боят да вземат решителни ограничения, дори и най-справедливите, с цел да не се изложат на рецензия на вестниците. Те не смеят да отчислят дори едни служител. Тъй щото анархията в ръководството е в цялостния си кипеж.
194 стр.
22 август. Моите съмнения, че в помещението на Министерския съвет се въртят хора, които не ще рачат да се уловят убийците на Стамболова, се потвърдяват. Днес (27 август) Славков на моя въпрос ми отговори: “Като полицейски началник желая да ги уловя, само че знам ли дали това ще е угодно на всички; през вчерашния ден Тюфекчиев ме питаше дали е в интереса на министерството да се уловят те в този момент и от това умозаключавам, че ще има нещо… ” Аз го молих да направи всичко, с цел да се уловят убийците и той ми се даде обещание.
Бележки
1. Александър Атанасов Балтаджиев е български офицер (подполковник), боен деятел от Сръбско-българската война (1885).
2. Николай Василиевич Каулбарс е съветски барон, военачалник и картограф. Участник в Руско-турската война от 1877 – 1878.
3. Димитър П. Минчович, министър и посланик в Белград 1887, Букурещ 1890-99.
4. Михаил Алексеевич Домонтович е съветски офицер (генерал от пехотата) от украински генезис. Негова щерка е известната комунистка Александра Колонтай.
5. Филип Симидов е бил писар на войводата Филип Тотьо.
6. Георгий Иванович Бобриков е съветски офицер, военачалник от пехотата, участник в Руско-турската война (1877 – 1878). Военен деятел и публицист.
7. Сава Атанасов Муткуров е български и съветски офицер – генерал-майор от пехотата, политик – регент на Княжество България (1886-1887) и боен министър (1887-1891) в държавното управление на Стефан Стамболов.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ