Как от Рубенсовите представи за женственост се стигна до 90-60-90?
Жената на 21 в.
Ролята на дамите в обществото е претърпяла забележителна смяна през вековете. В предишното тяхната " функционалност " се лимитира най-вече до частната сфера, като от тях се чака да дават приоритет на фамилните и домакинските отговорности и не всеки път имат достъп до обучение, претовареност и присъединяване в публичния живот.
Освен това тогава и идеалите за хубост са други. В началото на предишния век идеалната жена е скромна, тиха и покорна. Но след края на Първата международна война визията й претърпява забележителна смяна. Късите прически и многото грим стават стандарт, а идеалът за фигурата е дребната талия и постоянно, с цел да я реализиран, дамите вървят със крепко пристегнати корсети.
Но какво е хубостта? Кой дефинира стандартите? И по какъв начин се стигна от Рубенсовите показа за женственост до 90-60-90? Въпроси, които вълнуват всяко потомство.
Всъщност до началото на 20-те години на предишния век не е съвременна дългата коса. Тогава се заражда и стремежът към " безконечната младост " и се появяват нови козметични средства, които оказват помощ да се скрият минусите на външния тип. Колкото и необичайно да звучи в днешно време, това са години, в които блясъкът превзема женската хубост. През 30-те за блян се считат високите, слаби дами с къдрави коси и дълги мигли. Сред иконите на това десетилетие са Жан Харлоу, Марлене Дитрих и Грета Гарбо.
Неслучайно през това десетилетие доста девойки откриват диетите, с цел да бъдат в крайник с трендовете за хубост и да наподобяват на идолите си. Не забравяме, че половата гражданска война оставя голям белег в този интервал, чийто резултат дефинира стандартите за визия и до ден сегашен. Новото обществено придвижване се бори за свободна обич, права на дамите и малцинствата и завършек на войните. Резултат от тази битка е хипи културата и внезапен завой към демократичните полезности на персонално изложение и независимост.
Американската актриса Жан Харлоу (1911-1937 г.)
Снимка: Getty Images
Германско-американската актриса и певица Марлене Дитрих (1901-1992 г.)
Снимка: Getty Images
Шведско-американската актриса Грета Гарбо (1905-1990 г.)
Снимка: Getty Images
Модата на слабите тела се задържа до 2000-та. Новото хилядолетие обаче носи със себе си смяна. С настъпването му дамите се еманципират от ден на ден, а поп културата и MTV изиграва значима роля във образуването на модата и отношението към телата и външния тип.
Моделът Наоми Кембъл, 2002 година
Снимка: Getty Images
Прекалено слабите дами към този момент не са настоящи и даже се осъждат, тъй като типът им се смята за вреден. В наши дни можем самоуверено да заявим, че обществото май си е научило урока. Днес се подчертава повече върху здравето, а идеалите за хубост претърпяват трансформация. Жените към този момент самоуверено могат да показват своята женственост и да избират дали да са по-слаби или с по-пищни форми, дали желаят да трансформират нещо в лицето си или да заложат на естествения си тип.
Моделът Ашли Греъм, 2024 година
Снимка: Getty Images
А хубостта се крие точно в огромното многообразие, макар че към момента съществуват правила, които се одобряват за универсални въпреки че общоприетите стандарти постоянно въздействат върху самочувствието и прочувственото положение на нежния пол. На дамите е наложено по какъв начин да наподобяват, да се обличат и държат в обществото, в случай че желаят да привлекат вниманието върху себе си. Заради изкривената визия за хубост, през днешния ден хиляди дами по света страдат от неизлечими заболявания или не харесват външността и тялото си. Защото са наложени стандарти, от които те не могат да избягат.
Определението за хубост с годините се трансформира в задоволително необятно разбиране, с цел да можем през днешния ден да сме спокойни - живеем във времена, в които на разликата не се гледа като на недостатък. През другите интервали идеалната жена е показана с разнообразни форми на тялото и черти на лицето. Това потвърждава, че женската хубост не е детерминирана от строго избрани пропорции, а зависи от излъчването на индивида и визията, която внушава за себе си.
Говерейки за дамата на 21 в., няма по какъв начин да не се регистрира, че с изключение на свободата да бъдеш какъвто поискаш, от ден на ден дами имат достъп и до качествено обучение. То им дава опция да вършат кариера, да получават финансова самостоятелност и да способстват интензивно за развиването на обществото.
И въпреки че в това отношение е реализиран прогрес, към момента съществуват обилни провокации.
Дискриминацията, учредена на пола, насилието против дамите и неравният достъп до благоприятни условия не престават да попречват цялостното осъществяване на капацитета им. Стереотипите, неосъзнатите предубеждения и публичните упования към момента лимитират избора им и постановат неравенството.
Жената на 21 в. се трансформира в мощния пол, тя може да прави избор и да го пази, да се развива и усъвършенства, да се бори и заема почтено място. Тя е цялост от личностни качества и събрани в едно показа за блян.
Ролята на дамите в обществото е претърпяла забележителна смяна през вековете. В предишното тяхната " функционалност " се лимитира най-вече до частната сфера, като от тях се чака да дават приоритет на фамилните и домакинските отговорности и не всеки път имат достъп до обучение, претовареност и присъединяване в публичния живот.
Освен това тогава и идеалите за хубост са други. В началото на предишния век идеалната жена е скромна, тиха и покорна. Но след края на Първата международна война визията й претърпява забележителна смяна. Късите прически и многото грим стават стандарт, а идеалът за фигурата е дребната талия и постоянно, с цел да я реализиран, дамите вървят със крепко пристегнати корсети.
Но какво е хубостта? Кой дефинира стандартите? И по какъв начин се стигна от Рубенсовите показа за женственост до 90-60-90? Въпроси, които вълнуват всяко потомство.
Всъщност до началото на 20-те години на предишния век не е съвременна дългата коса. Тогава се заражда и стремежът към " безконечната младост " и се появяват нови козметични средства, които оказват помощ да се скрият минусите на външния тип. Колкото и необичайно да звучи в днешно време, това са години, в които блясъкът превзема женската хубост. През 30-те за блян се считат високите, слаби дами с къдрави коси и дълги мигли. Сред иконите на това десетилетие са Жан Харлоу, Марлене Дитрих и Грета Гарбо.
Неслучайно през това десетилетие доста девойки откриват диетите, с цел да бъдат в крайник с трендовете за хубост и да наподобяват на идолите си. Не забравяме, че половата гражданска война оставя голям белег в този интервал, чийто резултат дефинира стандартите за визия и до ден сегашен. Новото обществено придвижване се бори за свободна обич, права на дамите и малцинствата и завършек на войните. Резултат от тази битка е хипи културата и внезапен завой към демократичните полезности на персонално изложение и независимост.
Американската актриса Жан Харлоу (1911-1937 г.)
Снимка: Getty Images
Германско-американската актриса и певица Марлене Дитрих (1901-1992 г.)
Снимка: Getty Images
Шведско-американската актриса Грета Гарбо (1905-1990 г.)
Снимка: Getty Images
Модата на слабите тела се задържа до 2000-та. Новото хилядолетие обаче носи със себе си смяна. С настъпването му дамите се еманципират от ден на ден, а поп културата и MTV изиграва значима роля във образуването на модата и отношението към телата и външния тип.
Моделът Наоми Кембъл, 2002 година
Снимка: Getty Images
Прекалено слабите дами към този момент не са настоящи и даже се осъждат, тъй като типът им се смята за вреден. В наши дни можем самоуверено да заявим, че обществото май си е научило урока. Днес се подчертава повече върху здравето, а идеалите за хубост претърпяват трансформация. Жените към този момент самоуверено могат да показват своята женственост и да избират дали да са по-слаби или с по-пищни форми, дали желаят да трансформират нещо в лицето си или да заложат на естествения си тип.
Моделът Ашли Греъм, 2024 година
Снимка: Getty Images
А хубостта се крие точно в огромното многообразие, макар че към момента съществуват правила, които се одобряват за универсални въпреки че общоприетите стандарти постоянно въздействат върху самочувствието и прочувственото положение на нежния пол. На дамите е наложено по какъв начин да наподобяват, да се обличат и държат в обществото, в случай че желаят да привлекат вниманието върху себе си. Заради изкривената визия за хубост, през днешния ден хиляди дами по света страдат от неизлечими заболявания или не харесват външността и тялото си. Защото са наложени стандарти, от които те не могат да избягат.
Определението за хубост с годините се трансформира в задоволително необятно разбиране, с цел да можем през днешния ден да сме спокойни - живеем във времена, в които на разликата не се гледа като на недостатък. През другите интервали идеалната жена е показана с разнообразни форми на тялото и черти на лицето. Това потвърждава, че женската хубост не е детерминирана от строго избрани пропорции, а зависи от излъчването на индивида и визията, която внушава за себе си.
Говерейки за дамата на 21 в., няма по какъв начин да не се регистрира, че с изключение на свободата да бъдеш какъвто поискаш, от ден на ден дами имат достъп и до качествено обучение. То им дава опция да вършат кариера, да получават финансова самостоятелност и да способстват интензивно за развиването на обществото.
И въпреки че в това отношение е реализиран прогрес, към момента съществуват обилни провокации.
Дискриминацията, учредена на пола, насилието против дамите и неравният достъп до благоприятни условия не престават да попречват цялостното осъществяване на капацитета им. Стереотипите, неосъзнатите предубеждения и публичните упования към момента лимитират избора им и постановат неравенството.
Жената на 21 в. се трансформира в мощния пол, тя може да прави избор и да го пази, да се развива и усъвършенства, да се бори и заема почтено място. Тя е цялост от личностни качества и събрани в едно показа за блян.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ