Ода за женските сълзи, Мадлен Алгафари
Жената е тайнственост, душата ѝ е океан от секрети, цялото ѝ създание е страст. Жената е мистичност, пристрастеност, деликатност и мощ.
Жените постоянно плачат, само че не, тъй като са слаби и безсилни, а тъй като обичат прекомерно доста.
Женските сълзи са чисти и горещи и са заслужили да им се посвети стихотворение. Стиховете на Мадлен Алгафари сигурно ще ви разчувстван:
Edna предлага Червилото, което ще обикнеш: Течно червило Avon Mark - мат и глос
***
Тя плачеше, когато я дърпаха за плитките.
Когато момчетиите замеряха с прашка птичките.
Когато до лудост в едно момче се влюби.
Когато жива се оплака, тъй като го изгуби.
Тя плачеше, когато остава сама.
За старите си кукли, за мама, за дома.
Когато се омъжи, очите си изплака.
Когато го изпращаше и срещаше на влака.
Тя плачеше, когато раждаше в щастлива болежка.
Не мислеше за какво, ни питаше и още какъв брой.
И продължаваше да плаче над болните деца.
За хората без покрив и тези без сърца.
Тя плачеше, когато децата отлетяха
и къщата и дворът смъртоносно опустяха.
Когато се завръщаха, отново плачеше - щастлива.
И скрито, безшумно плачеше, когато си отиват.
А след това плака гордо, когато стана баба.
От болежка - че ставаше по - немощна и слаба.
Тя плачеше, когато оплакваше мъжа си.
Преди да го последва, през сълзи сподели на сина си:
- Е, сине, поплачи си, само че знай: Аз съм доста щастлива жена,
тъй като съм имала шанса да рева за всичко това!
***
A post shared by Edna.bg (@ednabgofficial) on Oct 23, 2017 at 1:45pm PDT
Жените постоянно плачат, само че не, тъй като са слаби и безсилни, а тъй като обичат прекомерно доста.
Женските сълзи са чисти и горещи и са заслужили да им се посвети стихотворение. Стиховете на Мадлен Алгафари сигурно ще ви разчувстван:
Edna предлага Червилото, което ще обикнеш: Течно червило Avon Mark - мат и глос
***
Тя плачеше, когато я дърпаха за плитките.
Когато момчетиите замеряха с прашка птичките.
Когато до лудост в едно момче се влюби.
Когато жива се оплака, тъй като го изгуби.
Тя плачеше, когато остава сама.
За старите си кукли, за мама, за дома.
Когато се омъжи, очите си изплака.
Когато го изпращаше и срещаше на влака.
Тя плачеше, когато раждаше в щастлива болежка.
Не мислеше за какво, ни питаше и още какъв брой.
И продължаваше да плаче над болните деца.
За хората без покрив и тези без сърца.
Тя плачеше, когато децата отлетяха
и къщата и дворът смъртоносно опустяха.
Когато се завръщаха, отново плачеше - щастлива.
И скрито, безшумно плачеше, когато си отиват.
А след това плака гордо, когато стана баба.
От болежка - че ставаше по - немощна и слаба.
Тя плачеше, когато оплакваше мъжа си.
Преди да го последва, през сълзи сподели на сина си:
- Е, сине, поплачи си, само че знай: Аз съм доста щастлива жена,
тъй като съм имала шанса да рева за всичко това!
***
A post shared by Edna.bg (@ednabgofficial) on Oct 23, 2017 at 1:45pm PDT
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ