На жената ѝ трябва въгленче и тя ще запали света (ти)!
Жената е масло, филийка с конфитюр… Топи се, когато я държат топли ръце.
Жената е есен – тиха, дъждовна, буйна, алена, плачеща, сняг през октомври, галещо следобедно слънце…
Жената има потребност да е бъбрива, да плаче, да бъде изслушвана, да си толерантен с съмненията й…
Но дамата може да е лед. Твърда, подла, непредвидима, смразяваща, последна, режеща. Когато усети, че не сте двама, че си един, въпреки в двойка. Че можеш да си тръгнеш от масата и да я оставиш сама с чашата й с вино.
Тя ще допие виното…
Ще остави единствено една глътка на дъното. Най-горчивата. Няма потребност от нея. В душата й е загорчало. Душата й се е назъбила, втвърдила, тъй като ти не живееш за двама. Ти си его-ист.
Чуй песента на върхарите – свирят ветрове, острят камъни. Опитват със мощ. Сила, с която чупят скали, събарят дървета, сцепват канари. Студеното затваря, опакова и отделя. После изгрява слънцето. Топло, жълто, благо… Гали и с тази си доброта разтваря. Под положителното и топлото всичко поддава, всичко цъфти. Под разбиращото, подхранващото, знаещото, милващото…
На жената ѝ трябва въгленче и тя ще възпламени света (ти)!
Оставиш ли го да изстине, ще задуха по върхарите.
Защото в женската душа живеят 100 дами. С душа!
Тя може да е с лешникови очи, да обича да кърми, да глади и да обръща горещи палачинки с ръце. Станеш и тръгнеш ли си… Става и тя. Става страшна.
Зад лешниковите й очи горят искри на змеица.
Гладещите ръце могат да удрят.
Гръдта кърми, само че от нея идват и най-силните проклятия.
Стани и я остави единствено в случай че в никакъв случай повече не мислиш да се връщаш.
2 е цяло число! Кой си ти, че да разваляш любовната математика?!
Инфо: http://angel-sprout.blogspot.bg/2017/10/blog-post.html
