Жена от София сподели разтърсваща изповед за всички нас, вярващи

Жена от София показа разтърсваща изповед за всички нас, вярващи или невярващи, че коронавирусът съществува, изповядващи своите разбирания за международна интрига или не. В поста си във Фейсбук тя - оказала се една от над 18 000-те българи, инфектирани с Covid-19, които в мемонта се водят " дейни ", споделя за своето положение и своите прекарвания за един къс няколкодневен интервал. Татяна не претендира за пълнота, не убеждава никого в нищо. Просто споделя... Ето и нейния прочувствен роман, който, сигурни сме, ще допре доста от вас: Датата е 11.10 (неделя) - ден, който не се отличава значително от други недели. Предстои ни в понеделник пътешестване отвън страната. И макар, че тези пътувания са рутинни за нас, постоянно има една доста приятна тръпка при подготовката за идно пътешестване. Трябва да отидем до лаборатория да си създадем проби. И това деяние стана рутинно за нас. Направиха ни теста и ние продължихме с ежедневните си занимания. И по този начин до вечерта. Към 20ч. взех решение да ревизира резултатите от направените проби, тъй като знам, че лабораторията, в която ги вършим, до часове изкарва готовите резултати. До този миг беше излязъл единствено моят резултат, несъмнено - негативен. ( " Разбира се ", тъй като знам всичко, което правех през времето от началото на пандемията до в този момент, макар ежедневната ми ангажираност, с цел да опазя себе си и околните си хора.) След към 2 часа още веднъж ревизирам за резултатата на моя брачен партньор. И да, изненадата е цялостна - резултатът е позитивен. Без суматоха започваме да разсъждаваме какво би трябвало да създадем. И решаваме - той се отделя в настрана жилище незабавно. В понеделник той звъни на РЗИ, с цел да заяви за позитивния резултат, да подаде хората, с които е имал контакти и да чуе техните наставления. До ден сегашен нито аз, нито хората от контактния лист сме получили позвъняване от РЗИ. Отговорни хора сме и се карантинирахме непринудено всички. В сряда против четвъртък през нощта се разсъниха с висока температура и настинка. Цял ден одобрявах парацетамол - по 2 на всеки 6 часа. Късно след обяд взех решение да отида до Инфекциозната клиника на Медицинска академия, където има самостоятелен кабинет за обзор на заболели със подозрение за заразяване с вируса. Прегледаха ме - имах висока сатурация, нямах хрипове и находка, направиха ми тест, за който ми споделиха, че в случай че е позитивен резултата, иска ми се обадят. Не получих позвъняване, само че защото положението ми се утежняваше, в неделя сутринта (18.10) звъннах по телефона за резултат. Съобщиха ми най-хубата вест - пробата е негативен. С този тест можех към този момент да излизам и да вървя, където пожелая. Знаех интуитивно, че този резултат единствено погали чувството ми за справяне за няколко часа, след което взех решение същия ден след обяд да отида да си направя пожелателен тест. Резултатът излезе до часове и нямаше никаква изненада този път за мен - пробата беше позитивен. Междувременно брачният партньор ми и майка му бяха към този момент настанени в болница в сряда (14.10). След изработен скенер на брачна половинка ми беше сложена диагноза - двустранна бронхопневмони с 25% засягане на белия дроб. Състоянието и на двамата стартира внезапно да се утежнява. Той спря да приказва с мен по телефона и стартира единствено да ми написа известия, тъй като имаше зной и трябваще да щади себе си. В неделя против понеделник, през нощта, когато излезе моят положителен резултат, получих известие от брачна половинка ми на телефона с указания какво да върша откакто той си отиде. (няма да влизам в детайлности, прекомерно персонално е, с цел да го споделям) На никого не поисквам да преживее моите страсти от тази нощ. На идващия ден, вторник 20.10, откакто положението ми постепенно, само че сигурно се утежняваше, започнах да звъня на персоналния доктор за съвет какво да върша. До тогава имах вяра на подобаващия отговор, който моята имунна система ще даде на вируса. Нямам съпътстващи болести, повеждам здравословен метод на живот, стопирах цигарите за Нова година (най-хубавият подарък, който си направих), не съм пила с години антибиотици, вървя пешком по 10 км дневно. Къде тук е профилът на човек уязвим за заразяване с вируса?! Личният доктор ми даде инструкции за лечението, която би трябвало да приложа, само че без да се ангажира с резултат от нея. Тъй като съм резултатно насочен човек, не се оставих на интуицията на моя добър персонален доктор да го води в метода на лекуване към мен и започнах да ревизирам в коя болница има профилирано незабавно поделение за обзор на симптоматични за коронавирус пациенти. Разбрах каквото ми беше належащо и се самозакарах (това конкретизиране е при положение, че някой се изкуши да разяснява по какъв начин се придвижват пациенти с позитивни резултати). Да, болничното заведение, в която отидох имаще протокол за обзор на такива пациенти - вкараха ме в един фургон приспособен за тази цел, направиха ми кръвни проучвания и рентген. След 2 часа излязоха резултатите и се откри изрично Ковид 19. Междувременно сиптомите, които имах бяха температура, хрема, загуба на подушване и усет и изнемощялост, която приписвам на продължителния интервал с температура. Пулмологът, който назначи проучванията, ми направи наставление за домашно лекуване с включени 2 антибиотика и други медикаменти, подобаващи съгласно него за моето положение. Държа да отбележа, макар че не съм медицински експерт, че двете лечения за лекуване - на персоналния доктор и на пулмолога, имаха основна разлика. Пулмологът искаше да ме одобри за лекуване в болница, само че в този миг нямаше свободни места. Каза ми, също по този начин, че са извънредно тежки случаите в отделението и в случай че ме одобряват след десетина дни, най-вероятно, ще ме изпишат здрава физически, само че не толкоз добре душевен. В сряда, 21.10 към този момент сигурно знаех, че ми е нужен скенер. Постъпих късния следобед в друга болница, с не толкоз тежко положение на пациентите. Имаше единствено един пациент, който реаниматорите се наложи да дойдат да избавят на място, тъй като нямаше време и опция да го превеждат в реанимация. Направиха ми скенер още същия ден и се откри двустранна бронхопневмония с 5% увреждане на белия дроб. В стаята, в която съм настанена, дамата на прилежащото легло е с двустранна бронхопневмония с 30% засягане на белия дроб. Има пациенти с 50% и 75% увреждане. Никой към момента не знае дали тези увреждания подлежат на отчасти или цялостно възобновяване. Започнаха лекуването ми. За в този момент се усещам по-добре, само че имам към момента температура. Вярвам в себе си, имам вяра в лекарите и в личния състав на отделението. Изключителни експерти са! Завеждащият поделение е изкарал Ковид 19 през април тази година, на 69 години е и се е върнал на работа след излекуването си, с цел да избавя други животи. Заместникът на отделението е на 74 години, доктор с доста опит. Респект към всички тях! Не съм човек, който обича да бъде в светлината на прожекторите, не парадирам персоналните си прекарвания, само че за този пост ме предизвика едно известие, което получих от сина ми преди 2 дни. Цитирам, без редакция: " Поне има място в този момент за теб, тъй като декември или януари не мисля, че хората ще имат този шанс ". Късмет да си признат в болница!? Пиша този пост за всички вас, вярващи или невярващи, че този вирус съществува, изповядващи своите разбирания за международна интрига. Аз изповядвам в него моето положение и моите прекарвания за един къс няколко дневен интервал. Не изисквам за пълнота, не увещавам никого в нищо. Просто, споделям. Останете рационални!! Останете здрави! П.П. (25.10.2020г.) Написаното от мен в поста е прекомерно персонално! Няма да позволи тъкмо в този миг, когато аз и околните ми минаваме през сложна за нас обстановка, хора които нямат почитание към себе си и към тези към тях, да се упражняват на моята страница и под моя пост с мнения, които са отвън написаното. Аз не го направих, с цел да увещавам! Снимката е илюстративна