Желязна сфера с радиус 644 км е обгърната от вътрешното

Желязна сфера с радиус 644 км е обхваната от " вътрешното ядро ", което до момента се смяташе за сърцевината на Земята. Това се в ново проучване, оповестено от сп. Nature Communications.

Находката, на която се натъкват екипът учени въз основата на данни от над 200 трусове, слага под въпрос разбирането, че твърдите елементи на планетата, на която живее хомо сапиенс, се състоят от земна кора, тога, външно ядро (течно) и вътрешно ядро (твърдо).

Съществува обаче и " най-вътрешно вътрешно ядро ", за което се дават още доказателства в изследването.

Изследователите приказват за железна топка, ситуирана във вътрешното ядро като " най-малката кукла в съветска матрьшока ", съгласно обява на Хървойе Ткалчич и Тхан-Сон Фам от Австралийския народен университет, с която работата си за платформата The Conversation.

Радиусът на топката е една пета от този на Земята, само че размерът ѝ съгласно проучването е едвам 1% от този на планетата.

Скоростта на вълните

Първата обява, съгласно която още един чужд пласт може да съществува, е отпреди 20 години (но в нея се показва доста по-малък радиус - към 300 км). Днес анализът е на база нови данни, събрани при измерването на вълните (сеизмичните талази са трептения при вулканична и земетръсна дейност), които доближават от земетресенията до центъра на Земята. Невъзможността да се засече този пласт досега - кълбото с диаметър 644 км - е поради подобие в структурата с вътрешното ядро. И двете са построени най-вече от желязо и никел с примеси от други метали.

Ядрото на Земята е спряло да се върти и това вещае (малки) промени

Взаимодействието на кълбото с вълните обаче демонстрира неговата анизотропия - свойството на субстанции и обекти да демонстрират разнообразни физични свойства в разнообразни посоки (като дървото). " Най-вътрешното ядро " трансформира скоростта на сеизмичните талази по метод, друг от този при другите пластове.

От 200 оценени трусове вълните от 16 пресичат " най-вътрешното ядро " не един път, а до пет пъти, а скоростта на секване на това ядро зависи от това дали посоката им е паралелна на оста на въртене на Земята или под ъгъл по отношение на нея. Горният пласт на вътрешното ядро, обвиващ металната топка, също демонстрира анизотропия, само че с разнообразни параметри.

Важно за живота, Земята и Марс

Информацията не е въпрос единствено на академично любознание, тъй като дава визия за историята на образуване на Земята, само че и за еволюцията на живота на повърхността на планетата, чието вътрешно ядро е повишено с сгъстяване на материали от течното външно ядро. В този развой има освобождение на топлота, а последвалата конвекция основава и геомагнитното поле на Земята, която пази създалия се живот от галактическа радиация.

Обратно, Марс към този момент няма магнитно поле, въпреки учените да считат, че в предишното то е съществувало. Процесите в недрата на Земята може да оказват помощ за разбирането какво се е случило и със " прилежащата " планета, въпреки цялостното сгъстяване на външното земно ядро (а този течен пласт дава опция да се поддържа магнитното поле) да е въпрос на още милиарди години. Вътрешното ядро съгласно Ткалчич пораства с към милиметър на година, само че скоростта евентуално не е била равна през годините.

Процесите в земното ядро, където налягането е над 3 млн. пъти по-голямо от това на повърхността, към момента се изследват от учените. Скорошно изследване удостовери схващането, че то е спряло да се върти за малко и е обърнало посоката си доскоро над десетилетие.

Всичко, което би трябвало да знаете за: