Легендарният фронтмен на Биело дугме Желко Бебек пред БНТ: С българите сме братя, не тая лошо към Горан Брегович
Желко Бебек, легенда на югославския рок и фронтмен на паметната група от западната ни съседка " Биело дугме ", даде изявление за предаването " Панорама " на Българска национална телевизия.
На 16 декември музикантът навършва 80 години.
" Преди няколко години отпразнувах 50 години кариера, а в този момент ставам на 80 и още имам огромни проекти. Животът ми не бе определян нито от граници, нито от политика. Не съм се ограничавал в нищо. Още от дете мечтаех да стана артист, а това значи, че сервирах душата си на публиката ", споделя Бебек и връща лентата.
" През 1982-ра дойдохме в България, бяхме цялостни с сила, воля и пристрастеност за рокендрол. Затова обичам да си припомням за 1982 година, когато за пръв път свирихме в красивата братска България. Бяхме посрещнати фантастично, незабравимо. турнето включваше над 40 концерта в огромните градове - беше като сбъдната фантазия. Няма да не помни стадиона на ЦСКА в София. Помня Бургас, Варна и изключително Кюстендил. Често желаеха от нас да не сме прекомерно шумни и предизвикателни, само че ние принудихме младите...абе, май приличаше на безчинство. Но като фронтмен желаех въодушевление на всеки концерт в България, с цел да оставим диря и да ни помнят ", изяснява роденият в Сараево музикант, създател, дружно с Горан Брегович, на " Биело дугме ".
" Бивша Югославия се разпадна след разпадането на " Биело дугме ". Преди това, през 1984 година, в Сараево имаше зимна Олимпиада. И тъкмо тогава, когато страната трябваше да е най-щастливата на света, с Горан се разделихме. Смятах, че той ще обвърже бъдещата си работа с името си, тъй че да няма " Биело дугме " без Бебек. Бебек да се изявява под името Бебек, а Горан - под името Горан. За жал те си присвоиха името и продължиха още пет години. Но към този момент не тая никаква завист, всяко зло за положително. " Истинското Биело дугме " го нямаше, когато Югославия се разпадна. И през днешния ден всичко е единствено вариации - хайде отново да съберем аудитория. Не мисля, че трябваше да се разделяме ", размишлява той.
" През 2007-ма пристигна покана от Кюстендил за концерт на площада. Дъждът го провали, само че останахме цяла седмица по покана на кмета на баните и идната събота стана един от най-великите ни концерти в чужбина ", спомня си Бебек..
" Тази година турнето ми стартира в Канада - Ванкувър, Торонто, Уинипег, Калгари, не сме спирали. А Кралският лондонски филхармоничен оркестър аранжира и изсвири моята ария " Жълта роза ". Това ще бъде обичано нещо в живота ми - по какъв начин момчето, което мечтаеше да стане известно, стигна до Кралския оркестър на Лондон. Щастлив съм, че бях музикант, съвременник на международни имена като том Джоунс, Мик Джагър, Елик Клептън. Те са на моята възраст и правихме музика в най-дълбоките води.
А аз все търсех провокации. Напуснах " Биело дугме " и скочих в незнайното. Казах си - щом си подобен бандит, щом си направил такава кариера с " Биело дугме " - давай, направи лична! Синът ми избяга от майка си и пристигна при мен. няколко години по-къссно взе китарата. Записа се в академията с рок. Завърши и се качи на сцената до татко си.
Виждате ли какво прелестно нещо се случи в живота ми. Не можех даже да бленувам за това. На сцената до мен стои моят наследник - огромна звезда в Хърватия и по света. Лидер на моя бенд, композитор и китарист, който потегли по нови пътища към бъдещето. Моята кариера в действителност е общ брой от фантастични условия. И не мога да завърша диалога за себе си без сина ми - Звонимир Бебек ", сподели събеседникът на Бойко Василев в " Панорама ".
