Желимир Обрадович е роден на 9 март 1960 година. Най-великият

Желимир Обрадович е роден на 9 март 1960 година. Най-великият европейски треньор по баскетбол. Спечелил е всичко. По няколко пъти. 9 трофея в Евролигата го вършат неосъществим. В момента е отпред на турския Фенербахче. Едва на 31 години става треньор на Партизан. От тогава към този момент 26 години натрупа трофей след трофей във витрината си.

Деветте купи в Евролигата са с пет разнообразни тима (1992 година с Партизан, през 1994 година с Хувентут. През 1995-та е шампион с Реал Мадрид. Последва златната епоха в Панатинайкос, с който завоюва 5 купи от най-силния европейски клубен шампионат. Последната към този момент девета Евролига е от тази година с Фенербахче.

Желко има общо 14 национални трофеи в три страни, а с Панатинайкос е спечелил общо 23 купи! В цялата си треньорска кариера има 39 трофея, като включително влизат европейска и международна купа с Югославия. Като състезател Обрадович има още 4 трофея (три с Партизан) и една международна купа с Югославия през 1990 година. Така всичко общо купите му като състезател и треньор стават 43!

Обрадович бе посетител на 50-годишния празник на Константин Папазов. Минути преди този момент именитият сърбин отдели време за читателите на организация БЛИЦ. Изключително земен и крепко стъпил на земята, Желко още веднъж потвърди, че знае по какъв начин да се държи. Отношението му е извънредно, няма пренебрежителност или непотребна проява на популярност...

-Господин Обрадович, допустимо ли е за вас баскетболът да е елементарна работа. Или е обич?
-Това е любовта на живота ми. Баскетболът е безконечната ми обич.

-Ако остават няколко секунди до края на мача. И вашият тим губи с две точки, какво ще предприемете – ще играете за победа или?
-(прекъсва ме и изстрелва) Естествено, че за победа. Основната цел постоянно е да побеждаваш.

-Кой е най-хубавият баскетболист, който сте упражнявал в кариерата ви?
-(смее се). О, имам 25 години треньорска кариера. Много са. Наистина са доста.

-Къде се подрежда Дражен Петрович измежду тях? Какво беше той за европейския, а и международен баскетбол?
-Велик състезател. Велик състезател. Който има голям принос за смяната на баскетбола. Малко се раждат такива като него.

-Промени ли се доста баскетбола от началото на 90-те, когато започнахте треньорската си кариера, и в този момент?
-Да, промени се доста. Във всички аспекти на играта.

-(прекъсвам го). Сега може би парите имат голямо въздействие. Така ли е?
-Това също. Но парите не са в основата на всичко. Който обича баскетбола и тренира, постоянно съумява. Успехите не закъсняват, в случай че се трудиш старателно. Най-важното е да обичаш нещо. Да му се отдадеш напълно.

-Кой е индивидът, на който вие дължите нещо, с цел да стигнете до тук в треньорската ви кариера?
-Това са трима души. Казвам ги без да се възнамерявам. Професор Александър Николич, Дуда Ивкович и Драган Кичанович. Те имат голям принос за моето израстване.

-Продължава ли Желко Обрадович да се учи и през днешния ден?
-Уча се цялостен живот. Всяка заран, когато се събудя, се изучавам. И по този начин ще продължи постоянно. Помислиш ли си, че знаеш всичко, си изгубил. Само малоумен човек си мисли, че знае всичко.

-Ако на следващия ден не сте треньор по баскетбол, какъв бихте желал да бъдете?
-Вече имам проекти за този ден (смее се). Но няма да ги разгадавам.

-Какво мислите за Александър Везенков?
-Талант. Уникален гений. Момче, което напредва с всяка минала година. Пожелавам му здраве и доста триумфи.

-Защо българският баскетбол не може да се съвземе? Няма го поколението на Георги Младенов, на Глушков, Везенков и други?
-Казах го и по-рано в изявлението. За една работа би трябвало да обичаш доста, да се раздаваш доста. Трябва да ставаш и лягаш с мисълта за това, което правиш. Трябва да имаш свои хрумвания, само че и да гледаш тези към теб. Да копираш тези, които към този момент са напреднали и са преди теб.

-И за край, ще спечелите ли десета купа от Евролигата?
-(смее се). Само Господ може да каже.
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ