Родители - свръхгрижата е тормоз, разберете го и спасете децата си Мама и дете
Желанието на родителите да обезпечат на децата си всичко, което им е нужно, от време на време може да стигне до крайности. Те се пробват да основат съвършени условия за израстване и развиване на своите наследници, само че постоянно не се запитват дали всичко това в действителност е в полза на детето, или просто отразява личните им страхове и упоритости. Стремежът да предпазят децата си от всевъзможни компликации и болежка – вместо да им разрешат да се научат по какъв начин да се оправят с тях – може да докара до непредвидени последици, които напълно не са толкоз удобни, колкото наподобяват.
Съществува ли граница сред това да бъдеш добър родител и да прекалиш с грижата? Да се опитаме да разберем по какъв начин родителската свръхзащита може да нанесе трайна контузия на детето и каква е същинската цена на положителните планове. )
1. Игнориране на вътрешния глас на детето
С любовта идва и желанието да създадем всичко за нашето дете. За актуалния родител това значи записване на детето му във всеки вероятен курс или клуб, тъй че то да има късмет да разгърне целия си капацитет. Въпреки че желанията са благородни, този непрекъснат напън за триумф и достижения може да сложи тежест върху душeвността на детето. Често, макар напъните на родителите, децата освен че не се радват на тези действия, само че и стартират да се усещат като в капан, обсипани с упования.
" Няма ли да направиш това за мен? " – стартират родителите да убеждават малчугана. А детето, изпълнено с възприятие на виновност, стартира да подценява своите стремежи, с цел да удовлетвори тези на родителите си. Така то стартира да търси единствено утвърждение, губейки чувството за себе си. 2. Тревога и нарушена естетика в фамилията
Любовта на родителите не е единствено грижа за децата. Важна е и връзката сред сътрудниците – тези, които са основали фамилията. Пренебрегвайки личните си потребности и стремежи, родителите рискуват да основат напрежение, което се отразява на всички. Отвън може да наподобява, че фамилията е идеално, само че вътре хората могат да се усещат изчерпани и изтощени.
Родителите постоянно губят от взор какво е значимо за тях самите и стартират да губят силата си в търсене на съвършената грижа за децата. Този цикъл на непрекъснато отдаване, без време за себе си, може да унищожи салдото в фамилията. Неминуемо вълната на стрес и паника скоро ще доближи и до децата, а те постоянно усещат, когато нещо сред родителите им не е наред. )
3. Безпомощност, която произлиза от прекомерното обезпечаване
Любящите родители, водени от устрема да обезпечат на децата си идеални условия и да ги предпазят от всяка болежка, постоянно поемат тежестта на отговорностите им още от най-ранна възраст. Това може да наподобява като израз на неоспорима грижа и отбрана – предпочитание да се избегнат разочарованията и страданията, които те самите са изпитвали в предишното. Въпреки че желанията са благородни, този метод има своето дълготрайно въздействие. Когато родителите поемат всеки риск вместо децата си, те в действителност им пречат да усвоят един от най-ценните житейски уроци – отговорността. А без нея по какъв начин ще се научат да се оправят с провокациите на действителния свят?
Вместо да се учи да взема решения, детето стартира да разчита на родителите си да вземат решение вместо него. Това може да докара до " заучена беззащитност ", в която детето усеща, че не може да се оправи единствено, даже когато е в положение да го направи. Как ще се развие такова дете в света на възрастните, където никой не идва, с цел да вземе решения вместо него? 4. Ниско самочувствие и боязън от неточности
" Това не е вярно! Така не се прави! " – родителите постоянно изричат тези изречения с най-хубави планове. Искат да предпазят детето си от неточности, които могат да доведат до неуспехи или присмиване. Но истината е, че тъкмо тези неточности постоянно са основата на триумфа в живота.
Подценяването на грешките, като част от процеса на учене, може да докара до ниско самочувствие у детето. Възможността да се провалиш, да се изправиш и да се учиш от грешките си е един от най-ценните житейски уроци. Ако родителите непрекъснато акцентират какво е вярно и какво не, детето стартира да живее със страха от неуспех, вместо със свободата да опитва нови неща. Родителската обич е безусловна и мощна, само че тя би трябвало да бъде уравновесена с разбирането, че от време на време най-хубавото, което можем да създадем за нашите деца, е да им позволим да поемат опасности, да вършат неточности и да порастват с техните лични решения. Свръхзащитата, макар че идва от дълбините на любящото родителско сърце, може да докара до увреждане на самочувствието, увереността и способността на децата да се оправят със света отвън обятията на родителите си.
Да обичаш значи и да уважаваш персоналното пространство и решенията на детето. Вярата в тях и поддръжката, която им даваме, ще им разреши да се изправят пред тестванията на живота с убеденост и храброст. В последна сметка същинската обич не е в това да предпазваме децата си от всяка болежка, а да им помогнем да се научат да се оправят с нея. )
Снимки: Freepik
Съществува ли граница сред това да бъдеш добър родител и да прекалиш с грижата? Да се опитаме да разберем по какъв начин родителската свръхзащита може да нанесе трайна контузия на детето и каква е същинската цена на положителните планове.
1. Игнориране на вътрешния глас на детето С любовта идва и желанието да създадем всичко за нашето дете. За актуалния родител това значи записване на детето му във всеки вероятен курс или клуб, тъй че то да има късмет да разгърне целия си капацитет. Въпреки че желанията са благородни, този непрекъснат напън за триумф и достижения може да сложи тежест върху душeвността на детето. Често, макар напъните на родителите, децата освен че не се радват на тези действия, само че и стартират да се усещат като в капан, обсипани с упования.
" Няма ли да направиш това за мен? " – стартират родителите да убеждават малчугана. А детето, изпълнено с възприятие на виновност, стартира да подценява своите стремежи, с цел да удовлетвори тези на родителите си. Така то стартира да търси единствено утвърждение, губейки чувството за себе си. 2. Тревога и нарушена естетика в фамилията
Любовта на родителите не е единствено грижа за децата. Важна е и връзката сред сътрудниците – тези, които са основали фамилията. Пренебрегвайки личните си потребности и стремежи, родителите рискуват да основат напрежение, което се отразява на всички. Отвън може да наподобява, че фамилията е идеално, само че вътре хората могат да се усещат изчерпани и изтощени.
Родителите постоянно губят от взор какво е значимо за тях самите и стартират да губят силата си в търсене на съвършената грижа за децата. Този цикъл на непрекъснато отдаване, без време за себе си, може да унищожи салдото в фамилията. Неминуемо вълната на стрес и паника скоро ще доближи и до децата, а те постоянно усещат, когато нещо сред родителите им не е наред.
3. Безпомощност, която произлиза от прекомерното обезпечаване Любящите родители, водени от устрема да обезпечат на децата си идеални условия и да ги предпазят от всяка болежка, постоянно поемат тежестта на отговорностите им още от най-ранна възраст. Това може да наподобява като израз на неоспорима грижа и отбрана – предпочитание да се избегнат разочарованията и страданията, които те самите са изпитвали в предишното. Въпреки че желанията са благородни, този метод има своето дълготрайно въздействие. Когато родителите поемат всеки риск вместо децата си, те в действителност им пречат да усвоят един от най-ценните житейски уроци – отговорността. А без нея по какъв начин ще се научат да се оправят с провокациите на действителния свят?
Вместо да се учи да взема решения, детето стартира да разчита на родителите си да вземат решение вместо него. Това може да докара до " заучена беззащитност ", в която детето усеща, че не може да се оправи единствено, даже когато е в положение да го направи. Как ще се развие такова дете в света на възрастните, където никой не идва, с цел да вземе решения вместо него? 4. Ниско самочувствие и боязън от неточности
" Това не е вярно! Така не се прави! " – родителите постоянно изричат тези изречения с най-хубави планове. Искат да предпазят детето си от неточности, които могат да доведат до неуспехи или присмиване. Но истината е, че тъкмо тези неточности постоянно са основата на триумфа в живота.
Подценяването на грешките, като част от процеса на учене, може да докара до ниско самочувствие у детето. Възможността да се провалиш, да се изправиш и да се учиш от грешките си е един от най-ценните житейски уроци. Ако родителите непрекъснато акцентират какво е вярно и какво не, детето стартира да живее със страха от неуспех, вместо със свободата да опитва нови неща. Родителската обич е безусловна и мощна, само че тя би трябвало да бъде уравновесена с разбирането, че от време на време най-хубавото, което можем да създадем за нашите деца, е да им позволим да поемат опасности, да вършат неточности и да порастват с техните лични решения. Свръхзащитата, макар че идва от дълбините на любящото родителско сърце, може да докара до увреждане на самочувствието, увереността и способността на децата да се оправят със света отвън обятията на родителите си.
Да обичаш значи и да уважаваш персоналното пространство и решенията на детето. Вярата в тях и поддръжката, която им даваме, ще им разреши да се изправят пред тестванията на живота с убеденост и храброст. В последна сметка същинската обич не е в това да предпазваме децата си от всяка болежка, а да им помогнем да се научат да се оправят с нея.
Снимки: Freepik Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ