Жеги, инфлация, нова вълна на коронавирус. Продължаваща война в Украйна.

Жеги, инфлация, нова вълна на ковид. Продължаваща война в Украйна. И на този декор политическа рецесия. В България, само че и в редица европейски страни. Като мексиканска вълна всичко това се трансферира върху цените на европейските електроенергийни тържища. Чувствителният сегмент „ пазар ден напред “ още веднъж мери разликата сред политическите обещания, в това число и за битка с климатичните промени и действителната обстановка на електроенергийния пазар. Изражението в цени в необятния диапазон от 400 – 500 евро е задоволително индикативен за действителностите, които се разминават с онази висока цел на „ зелената договорка “. Освен това дава задоволително ясно измерение за лицемерието, прикрито зад думичката „ наказания “. Няма да се впускаме в бездънен разбор. Постигнатите ценови равнища дават ясна визия и за националните измерения и дейности в границите на европейската общественост на всеки от европейските електроенергийни пазари. Нещо повече мерят и възползването от онази мъничка детайлност наречена „ инфлация “. Като цяло наблюдението на европейските електроенергийни тържища през миналата седмица сподели завръщането на фосилните горива, само че и нестихващо присъединяване на природния газ на фона на незадоволителните вятърни мощности и по-слабото произвеждане от нуклеарни мощности. Производство на електрическа енергия Производството на електрическа енергия през 29-та седмица във всички страни от Европа e от порядъка на 48 793.96 (46 755.73 GWh седмица по-рано). Що се отнася до седмичното произвеждане на електрическа енергия в страните от Европейски Съюз към късния следобяд на 24 юли за 29-та седмица то доближава до размер от 43 978.65 GWh (42 731.30 GWh седмица по-рано, 42 533.97 GWh две седмици преди това), съгласно данните на energy charts, основани на ENTSO-E. От това общо произвеждане на фосилните горива се пада дял от 19 310.42 GWh (17 398.17 GWh или 40.72 % седмица по-рано). От тях - на кафявите въглища – 4103.09 GWh или 9.33 %, както и на каменните – 7.72 % (3394.89 GWh). Газът държи дял от 10 626.52 GWh (21.41 % или 9149.74 GWh седмица по-рано). Участието на нуклеарната сила е изчислено на 9155.96 GWh или 20.82 % (9367.97 GWh или 21.92 % седмица по-рано, както и 9614.64 GWh или 22.60 % две седмици по-рано). Делът на възобновимите енергийни източници (ВЕИ) e от порядъка на 15 512.27 GWh (15 965.16 GWh или 37.36 % седмица по-рано, както и 17 472.03 GWh или 41.08 % две седмици преди това). Вятърните централи на сушата са произвели размер от 3510.62 GWh (4456.42 GWh или 10.43 % седмица по-рано), а офшорните – 627.52 GWh или 1.43 % ( 579.27 GWh или 1.36 % седмица по-рано). Делът на слънцето доближава до 5046.02 GWh или 11.47 % (4906.16 GWh – 11.48 % преди седмица). Що се отнася до хидроенергията, то делът и е от порядъка на 5.12 %, а от помпени станции – 5.23 %. Цените Не единствено градусите, само че жегите подвигнаха и цената на електрическата енергия. Ако през предходната седмица поради жегите стойностите в сегмента „ ден напред “ удариха равнището от над 500 евро за MWh западните европейски електроенергийни тържища, в този момент вълната се трансферира към страните от Южна Европа. Още с ден за доставка 18 юли ценовите равнища в сегмента „ ден напред “ на европейските електроенергийни тържища демонстрираха, че обстановката е задоволително рискова. Като цяло стойностите останаха в диапазона 351.76 евро за MWh, реализирани на БНЕБ и 486.00 евро за MWh във Франция. С ден за доставка 19 юли равнището на БНЕБ се намали до 297.22 евро за MWh, до момента в който във Франция се увеличи до 521.3 евро за MWh. Като цяло страните от обединявания енергиен пазар се оказаха в плен на жегата, която се отразява не изключително добре върху европейските електроенергийни тържища, поставяйки акцент върху индустриалните мощности на всяка една обособена страна. Разнопосочно бе придвижването на европейските електроенергийни тържища и с ден за доставка 20 юли. На множеството от тях бе регистрирано намаляване, което варираше от 4.4 % в Белгия (до 339.00 евро за MWh) и 9.2 % (269.88 евро за MWh) на българската IBEX (БНЕБ) до 16.2 % (332.70 евро за MWh) в Германия и 19.2 % (315.92 евро за MWh) в Чехия. Повишение обаче бе регистрирано на 7 от европейските електроенергийни тържища. За отбелязване е скокът до 589.22 евро за MWh във Франция и 540.26 евро за MWh в Италия. С това бе подложен следващ връх и е доказателство, че цена от 600 евро за MWh в едно обозримо бъдеще няма да съставляват изненада. Опит за промяна бе направена с ден за доставка 21 юли и той бе реализиран на част от европейските електроенергийни тържища. Така цената в посочения сегмент на френската електроенергийна борса успа да се свие до 555.36 евро за MWh, само че в Италия скокът се резервира (547.94 евро за MWh). Двете тържища са изключително показателни с реакциите през тези дни, тъй като на процедура сплотяват най-важните проблеми – от положението на политическата система и осъществените промени и ограничения до технократските и държавни решения изключително в региона на енергетиката. Важен знак, поради газовата рецесия, необикновен с ден за доставка 21 юли е и електроенергийната борса на Германия, която е събирателна и за решенията и реакциите във връзка с газовите доставки на съветски газ по „ Северен поток “. Стойността регистрирана с ден за доставка 21 юли на немската електроенергийна тържища доближи задоволително високото равнище от 396.73 евро за MWh. Доста по-ниски останаха ценовите равнища на БНЕБ (IBEX) и гръцката HENEX – 330.15 евро за MWh. Затова пък по-висока остана цената на румънската OPCOM, където макар спада с 12.9 % по отношение на миналата търговия бяха регистрирани 386.72 евро за MWh. С ден за доставка 22 юли единствено на 6 от европейските електроенергийни тържища в сегмента „ ден напред “ бе регистрирано повишаване като на БНЕБ и гръцката HENEX цената стигна 426.92, а на румънската OPCOM – 443.75 евро за MWh. На останалите европейски електроенергийни тържища спадът варираше в необятен диапазон – от 1.7 % (458.12 евро за MWh) в Словакия и 2.8 % в Белгия (339.56 евро за MWh), както до 3.3 % в Австрия (436.81 евро за MWh) и 4.9 % в Германия (377.45 евро за MWh). Що се отнася за двете страни с най-високи равнища – Франция реализира спад с 11.0 % до 494.03 евро за MWh, а Италия при спад с 5.3 % стигна до 519.05 евро за MWh. С ден за доставка 23 юли ценовите равнища на всички европейски електроенергийни тържища потеглиха надолу и варираха от 5.1 % (322.38 евро за MWh) в Белгия и 7.3 % (308.84 евро за MWh) в Нидерландия до 19.6 % в България и Гърция (343.06 и 343.07 евро за MWh съответно). Отделното следене на френската електроенергийна борса сподели спад с 29.5 % до 348.32 евро за MWh, а на италианската – с 11.7% до 458.19 евро за MWh. Няма по какъв начин да се пропусне и електроенергийната борса в Германия, където също бе регистрирано намаляване с 13.9% до 324.99 евро за MWh. Ценовите равнища с ден за доставка 24 юли продължиха придвижването си в посока надолу – с 8.2 % до 314.80 евро за MWh на БНЕБ и с 4.7% до 327.01 евро за MWh в Гърция. В Румъния цената спада с 12.9 % до 314.80 евро за MWh. При спад с 4.1 % цената във Франция се върна на равнището до 334.13 евро за MWh, а в Италия – понижението с 20.9 % докара до 362.65 евро за MWh. Новата седмица започва с поврат сочещ придвижването на жегите, които се придвижват към страните от южната част на Европа. Така цената на БНЕБ при растеж с 46.3 на 100 по отношение на ценовите равнища от предходния ден 24 юли) доближава равнище, което до момента не е отчитано на БНЕБ в посочения сегмент – 460.54 евро за MWh. Ценовите равнища от над 500 евро за MWh се придвижват и до Румъния - страната държи връх по най-висока цена – 528 евро за MWh, с което надминава даже Италия (527.96 евро за MWh), която от много време държи челните места. Средна месечна и междинна годишна цена към 24 юли Най-общо междинната месечна цена на европейските електроенергийни тържища още веднъж демонстрира изненади, като за едни цени стойностите вървят надолу, а при други - нагоре. На БНЕБ към 24 юли междинната месечна стойност още веднъж се трансформира до 310.81 евро за MWh, а за Румъния – до 344.87 евро за MWh. За другите европейските електроенергийни тържища тя варира от 327.71 евро за MWh в Гърция до 429.66 евро за MWh в Италия и 384.55 евро за MWh във Франция. Доста по-ниска е цената за Испания – 142.96 евро за MWh (144.33 евро за MWh в прилежаща Португалия). В Германия, цената е на равнище от 296.54 евро за MWh, а в Австрия – 340.91 евро за MWh. В Унгария пораства до – 350.27 евро за MWh и се открива на 215.86 евро за MWh в Полша. Средната годишна цена към 24 юли на БНЕБ е 217.67 евро за MWh и остава по-ниска, както от тази в Румъния (227 евро за MWh), Унгария (235.55 евро за MWh), по този начин и от тази в Гърция (248.59 евро за MWh). На останалите европейски електроенергийни тържища средногодишните цени към посочената дата варират от 271.01 евро за MWh в Италия и 198.3 евро за MWh в Испания и Португалия (198.65 евро за MWh) до 212.49 евро за MWh в Нидерландия и 199.24 евро за MWh в Германия, както и 247.95 евро за MWh във Франция и 151.2 евро за MWh в Полша. Петрол, газ, СО2 След неустойчивостта, следена през последните седмици, цените на петрола останаха в по-ограничен диапазон. Стойността на Brent се движеше устойчиво в диапазона от 100-105 $ за барел. Това никога не значи, че не е имало огромни придвижване. Точно противоположното, завръщането на Либия и повишението на лихвите на ЕЦБ за първи път от доста години обрисуваха задоволително опасности за спада на цената на суровия нефт. От друга страна, предлагането на недопечен нефт към момента изостава от търсенето, като връщането към равнищата от предходните месеци на Brent и WTI остава толкоз мъчно, което от своя страна пък дава опция за, основаване на балансиращ механизъм, при който нито възходящата, нито негативната страна са задоволително мощни, с цел да пернат цените в една или друга посока. Между другото стана ясно, че Русия може да се възползва от правото си да спре продажбата на нефт за страните, които ще слагат ценови таван. На този декор пък Съединени американски щати обявиха, за нуждата от съветски нефт на международните пазари. Така цената остава в диапазона до 103 $ за барел, а изненадите този път ще зависят не толкоз от предлагането и предложенията, а от страничните фактори. Сега те се оказват доста по-важни, в това число и трендовете за разпространяването на ковид. Има и едно допълнение, което до момента оставаше страни от пазарите, само че отражението му следва. Става въпрос за огромните петролни компании Shell (LON:SHEL) и ConocoPhillips (NYSE:COP) изследват продажбата на своите дялове в планове в Мексиканския залив, като първата се стреми да продаде по-малки дялове за 1,5 милиарда $, с цел да се концентрира върху плана Whale, до момента в който последният желае да напусне държавното управление изцяло. В основата на интригата се оказва газа. Фючърсите за газа по показателя TTF на борсата ICE останаха задоволително високи, с цел да притеснят участниците на пазара. Продължаващата сага към „ Северен поток “ и в частност към момента недоставената турбина за компресорната станция „ Портовая “ задържат равнището на газовите доставки на равнище от едвам 40 %. Икономиката на Германия се усеща изтощена, а се наложи и страната да се намеси в поддръжка на най-голямата си компания Uniper, с цел да може да ограничи разпространяването на рецесията. Ценовите равнища в Европа останаха по-ниски от средата на юли (180.50 евро за MWh), само че задоволително високи (159.86 евро за MWh) в края на предходната седмица, с цел да могат да запазят терзанието. На този декор европейските газови складове са запълнени малко над 65 %, а а наблюдаващите пресмятат, че въпреки всичко страните от Европейски Съюз имат опция да запълнят газохранилищата си до 80 % до началото на октомври. Надеждите се обаче не са задоволително положителни, макар че турбината за възстановяване на газовите потоци за „ Северен поток 1 “ към този момент е доставена, защото следва излизане в ремонт и на в допълнение съоръжение. На този декор Испания предложи реекспорт на газ за Европа, само че на този стадий мненията от този резултат остават разнопосочни. Що се отнася до цената на излъчванията, те не престават да са под въздействието на цените на газа, а надлежно и на електрическата енергия на европейските тържища. Сривът им до 75.96 евро за MWh не са в интерес на газовите ценови равнища, нито пък п отношение на европейската зелена политика. Спадът приказва за доста мощен почит и евакуиране на финансови потоци. В бъдеще точно придвижването на СО2 ще даде сигнали и то доста ясни по какъв начин европейските страни считат да се движат в желанието си за зелена политика. Засега сигналите на финансовите участници не са оптимистични. Между другото за това излиза наяве и от данните за потреблението на индустриалните мощности в Европа. Зелената договорка се забавя, а към този момент заложените пари в рисковите интервенции занапред ще лишават дали посредством инфлационните принадлежности или с други занапред ще се разбере. Тенденции Мислете за следствията. Това нормално е съветът, който поради баналното си звучене се захвърля. Все отново през актуалната седмица и то единствено след ден следва значима среща на енергийните министри от общността. Основният акцент бе разгласен още преди дни и той касае предлагането за понижаване на потреблението на газ с 15 % от страните членки. Никой в България не е правил оценка по какъв начин това предложение би се отразило върху промишлеността, която така и така е в извънредно тежка обстановка. Удрянето в гърдите по какъв начин бизнесът е с обезпечени заплащания за цената на електрическата енергия е на път да се окаже блъф. Причината – неспазване на законите в страната. На този декор промишлеността предизвестява за банкрути, а изразът за задаваща се „ зима на недоволството “ към този момент се появи и в българските медии. Всъщност, в случай че се огледа обратно в историята на всяко едно политическо решение през последните месеци в действителност се набива на очи точно това – нарушавания на законите на правовата страна. Това са и аргументите за рецесиите, през които минава българското общество. Те не са привнесени. Те са основани тук. Политическата рецесия, в която се оказа страната ни е точно поради това – нарушаване на правилата на правовата страна. Това пишат в решението си и съдиите от Конституционния съд във връзка проблема с избора на ръководителя на КЕВР и то би трябвало да бъде прочетено и запомнено от всеки, който протяга ръка към властта. Решаването на рецесии, основани от неправилни решения, изключително в енергетиката е най-големият проблем и за Европа и за България.