„Жега, глад и гняв“: Как климатичните промени променят хранителна...
Жегата към този момент не е просто дискомфорт. Тя се трансформира в икономическа и обществена бомба със закъснител – разклаща една от най-основните основи на обществото: хранителната сигурност. А Южна Европа е на фронтовата линия.
Региони, които безусловно се препичат
Според данни на Copernicus Climate Change Service, 2023 година е най-горещата в историята на Европа, като Южна Италия, Андалусия, Тесалия и Тракия са изключително наранени. Над 60% от Испания е в положение на „ хронична суша “. В България, съгласно ИАМО, броят на дните с температури над 35°C се е удвоил по отношение на 1990 година
В Гърция – страната с най-дълъг летен сезон в Европейски Съюз – огнените талази през 2023 година доведоха до над 100 хиляди хектара опожарена земя, в това число фермерски земи в Тесалия и Пелопонес.
Как се срутва аграрната система
В Испания реколтата от пшеница през 2023 година беше най-слабата от 30 години – с 27% по-ниска от нормалната. Производството на зехтин в Андалусия падна с близо 50%.
В България зърнопроизводителите от Добруджа и Тракия регистрираха загуби сред 30–70% според от района, като се следи „ климатична декласация “ – земи, които до неотдавна даваха обилие, към този момент не могат да се употребяват дейно без големи вложения в напояване.
Италия губи освен добиви, само че и обичаи. Производители от Тоскана стартират да заместват лозови насаждения с устойчиви на горещина култури като рожков и смокини – необикновен завой за страна, която живее с виното.
Напояването става полесражение
Според отчет на Европейската организация по околната среда, 17% от водните запаси на Южна Европа към този момент са под „ рисков напън “. В България язовир „ Камчия “ доближи рекордно ниски равнища през 2024 година, а фермерите в Югоизточна България получаваха вода по график.
В Испания земеделците в района Мурсия се борят с ограничавания върху потреблението на вода – на фона на митинги, някои от които прерастват в блокади на автомагистрали. В Гърция споровете сред фермери и общини поради водни запаси зачестяват, изключително в Тесалия.
Когато доматът става разкош
Ефектът върху потребителите е директен: цените на плодовете и зеленчуците в Европейски Съюз се покачиха приблизително с 20% за година. В България, по данни на КНСБ, цената на доматите доближи 5,50 лева за кг в сезона им – неслучвало се от десетилетие.
Италианската асоциация на потребителите Codacons предизвести за „ новата инфлация на пастата “, откакто цените на зърното и зехтина скочиха с над 30%.
В селските региони на България и Гърция се следи противоположна миграция – не хора, които се връщат, а такива, които напущат поради банкрути, беднотия и липса на вероятност.
Гладни хора не имат вяра в народна власт
През последните години митингите на фермери се усилиха в цяла Европа. В България те прераснаха в национални блокади през януари 2024 година поради дефицит на дотации и липса на визия за справяне с климатичните опасности.
В Испания фермерите заплашиха с всеобщо евакуиране от производството на зехтин, в случай че страната не усили помощите. В Гърция земеделци заплашиха с протест на парламентарните избори.
Политолозите регистрират, че в засегнатите от климатичната рецесия райони пораства поддръжката за крайни политически партии – изключително там, където страната не предлага дълготрайни решения.
Разкъсани политики и липса на небосвод
Европейски Съюз има обща тактика за климатична акомодация, само че съгласно European Court of Auditors тя е „ прекомерно обща и оставя на страните сами да се оправят “.
В Испания и Италия се ползват пилотни планове за стабилно земеделие (агрофотоволтаици, „ мъдро напояване “, възобновяване на остарели сортове), само че в България сходни стратегии са на ранен стадий или напълно отсъстват.
Климатичната рецесия в Южна Европа към този момент не е единствено екологичен проблем. Тя е икономическа, обществена и стратегическа опасност. И в случай че през днешния ден някой счита, че сушата в Сицилия или пожарите в Тесалия не го засягат, дано огледа идната си касова записка в супермаркета.
ФрогНюз
Региони, които безусловно се препичат
Според данни на Copernicus Climate Change Service, 2023 година е най-горещата в историята на Европа, като Южна Италия, Андалусия, Тесалия и Тракия са изключително наранени. Над 60% от Испания е в положение на „ хронична суша “. В България, съгласно ИАМО, броят на дните с температури над 35°C се е удвоил по отношение на 1990 година
В Гърция – страната с най-дълъг летен сезон в Европейски Съюз – огнените талази през 2023 година доведоха до над 100 хиляди хектара опожарена земя, в това число фермерски земи в Тесалия и Пелопонес.
Как се срутва аграрната система
В Испания реколтата от пшеница през 2023 година беше най-слабата от 30 години – с 27% по-ниска от нормалната. Производството на зехтин в Андалусия падна с близо 50%.
В България зърнопроизводителите от Добруджа и Тракия регистрираха загуби сред 30–70% според от района, като се следи „ климатична декласация “ – земи, които до неотдавна даваха обилие, към този момент не могат да се употребяват дейно без големи вложения в напояване.
Италия губи освен добиви, само че и обичаи. Производители от Тоскана стартират да заместват лозови насаждения с устойчиви на горещина култури като рожков и смокини – необикновен завой за страна, която живее с виното.
Напояването става полесражение
Според отчет на Европейската организация по околната среда, 17% от водните запаси на Южна Европа към този момент са под „ рисков напън “. В България язовир „ Камчия “ доближи рекордно ниски равнища през 2024 година, а фермерите в Югоизточна България получаваха вода по график.
В Испания земеделците в района Мурсия се борят с ограничавания върху потреблението на вода – на фона на митинги, някои от които прерастват в блокади на автомагистрали. В Гърция споровете сред фермери и общини поради водни запаси зачестяват, изключително в Тесалия.
Когато доматът става разкош
Ефектът върху потребителите е директен: цените на плодовете и зеленчуците в Европейски Съюз се покачиха приблизително с 20% за година. В България, по данни на КНСБ, цената на доматите доближи 5,50 лева за кг в сезона им – неслучвало се от десетилетие.
Италианската асоциация на потребителите Codacons предизвести за „ новата инфлация на пастата “, откакто цените на зърното и зехтина скочиха с над 30%.
В селските региони на България и Гърция се следи противоположна миграция – не хора, които се връщат, а такива, които напущат поради банкрути, беднотия и липса на вероятност.
Гладни хора не имат вяра в народна власт
През последните години митингите на фермери се усилиха в цяла Европа. В България те прераснаха в национални блокади през януари 2024 година поради дефицит на дотации и липса на визия за справяне с климатичните опасности.
В Испания фермерите заплашиха с всеобщо евакуиране от производството на зехтин, в случай че страната не усили помощите. В Гърция земеделци заплашиха с протест на парламентарните избори.
Политолозите регистрират, че в засегнатите от климатичната рецесия райони пораства поддръжката за крайни политически партии – изключително там, където страната не предлага дълготрайни решения.
Разкъсани политики и липса на небосвод
Европейски Съюз има обща тактика за климатична акомодация, само че съгласно European Court of Auditors тя е „ прекомерно обща и оставя на страните сами да се оправят “.
В Испания и Италия се ползват пилотни планове за стабилно земеделие (агрофотоволтаици, „ мъдро напояване “, възобновяване на остарели сортове), само че в България сходни стратегии са на ранен стадий или напълно отсъстват.
Климатичната рецесия в Южна Европа към този момент не е единствено екологичен проблем. Тя е икономическа, обществена и стратегическа опасност. И в случай че през днешния ден някой счита, че сушата в Сицилия или пожарите в Тесалия не го засягат, дано огледа идната си касова записка в супермаркета.
ФрогНюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ