`Жечка Гешовска - една от най-активните доброволки в българската общност в Чикаго
Жечка Гешовска е една от най-активните доброволки в българската общественост в Чикаго .
Казва, че като дете мечтаела да стане детектив, след това хирург, в последна сметка става инженер и икономист, а след 13 години в Америка основават дружно със брачна половинка си дребна транспортна компания. Всъщност има ли значение с какво се занимава човек, в случай че умее най-важното – да раздава от добротата, която има, с цел да прави света към себе си по-добър!
Според статистиката 1 от всеки 4- ма американци е доброволец. В международен мащаб това са над над 1 милиард души. Резултатът от техния труд се прави оценка на резултата от труда на 109 милиона индивида, работещи на цялостен работен ден.
Доброволците работят за благотворителни, нестопански и всевъзможни други организации: учебни заведения, старешки домове, медицински заведения, затвори и държавни стратегии, доста постоянно и в приюти за животни.
Може би майчинския инстинкт на дамите ги кара да бъдат по-често доброволки от мъжете, а възрастта на помощниците е най-често сред 35 и 44 години.
И Жечка Гешовска е от тях. Като възраст и схващане за света Една от най-дейните доброволки в българската общественост във Ветровитият град. Родена е в Димитровград, живее в София, а в Америка последва фантазията на брачна половинка си. След 13 години споделя, че й харесва. Живее близо до Чикаго, има 2 прелестни момиченца, които до тази година образова сама, в домашно учебно заведение, управлява персоналната компания, която имат със брачна половинка си.
„ Попитали един отец какъв е метода да научим децата си да обичат положителното. Той им дал отговор по този начин: – „ Преди време почнали да навлизат книжните пари. С навлизането на книжните пари почнали да се появяват и доста имитации. Хората почнали да образоват другите по какъв начин да разграничават фалшификатите, като ги разпознават по другите белези. Само че, фалшификаторите ставали все по-добри и по-добри и излизали нови имитации. И в един миг станало извънредно мъчно да се наблюдават всички промени. Тогава хората стигнал до извода,че не е належащо да се познават белезите на фалшификатите, а да се познава оригинала толкоз добре, че във всеки един миг да различиш кой е фалшификата. Така е и с положителното. Аз имам вяра, че като научим нашите деца да обичат положителното те незабавно ще разграничат неприятното или подправеното “, в това е категорична Жечка Гешовска.
От къде и от кого си наследила тази своя добрина и подготвеност постоянно да окажеш помощ с каквото можеш?
„ Сигурно от татко ми, тъй като майка ми непрекъснато му се караше, че като му се обади някой другар и той ходи да му оказва помощ. Мисля, че това си беше и развой от развиването ми в Америка. Наблюдавайки хората тук, чувайки техните истории, аз за себе си открих, че желая да давам от персоналното си време да оказвам помощ на общността “.
Първият човек, който ме открехна за концепцията беше една бразилка. Понеже аз бях спряла да отивам на работа в огромна компания и бях сама, работех си от у дома и открих, че ми липсва да бъда с други хора, доста ми липсваше и тя ми сподели, пробвай с доброволчески труд. Минаха години,защото се роди щерка ми, трябваше да се грижа за нея, да се приспособявам към множеството промени, които води неизбежно със себе си идването на дете в фамилията и до момента в който намеря вярната идея и опция за това. Но тя беше индивидът, показа още за БНР Жечка Гешовска.
Коя беше първата ти доброволческа акция?
„ Да оказвам помощ с преместването на мебели и почистването на център „ Малката България “.
Доброволчеството ли е едно от нещата, които ти харесват в Америка?
„ Много неща ми харесват в Америка. Да, доброволчеството несъмнено е едно от тях. То е един от положителните уроци, които съм получила тука. Имало е и сложни моменти, били сме и жертва на машинация в Америка, само че това, което аз най-вече обичам тука са другите култури, другите светове, които можеш да срещнеш. Да се запознаеш с културата и метода на живот на хора, които географски са доста по-далече. Примерно ние бяхме на индийска женитба преди години.3 дни. Все едно бяхме в Индия. И в индийски храм, с индийско облекло, с индийски гозби…Нямаше потребност да вървим до Индия. Това беше тука. Преди 1-2 седмици вървях на детски рожден ден. Там пък един от родителите беше част от мексиканско семейство, които са 13 братя и 2 сестри. Къде другояче ще се види това. Имаше и мексиканско пеене с пинятата, което другояче го няма по другите рождени дни. Имаше типични мексикански гозби, не „ поамериканчени “ ястия. Тук в Америка можеш на място всичко това да го видиш и да го вкусиш, описа още Гешовска.
Кои са моите доброволчества – едното е да оказвам помощ в българското учебно заведение, където учат децата ми. Другото е да работя за това да си имаме танцов клуб в нашият район, където българите да се събираме,да танцуваме, да се забавляваме, да си споделяме. Просто да ни е хубаво дружно.
Коя е повода, която би могла да те притегли да се върнеш в България?
„ По-добро обучение, повече съблюдаване на законите, по-добро опазване на здравето “.
Още по тематиката в изявлението на Елена Цанева с Жечка Гешовска в рубриката “Америка – илюзии и действителности ”.
Казва, че като дете мечтаела да стане детектив, след това хирург, в последна сметка става инженер и икономист, а след 13 години в Америка основават дружно със брачна половинка си дребна транспортна компания. Всъщност има ли значение с какво се занимава човек, в случай че умее най-важното – да раздава от добротата, която има, с цел да прави света към себе си по-добър!
Според статистиката 1 от всеки 4- ма американци е доброволец. В международен мащаб това са над над 1 милиард души. Резултатът от техния труд се прави оценка на резултата от труда на 109 милиона индивида, работещи на цялостен работен ден.
Доброволците работят за благотворителни, нестопански и всевъзможни други организации: учебни заведения, старешки домове, медицински заведения, затвори и държавни стратегии, доста постоянно и в приюти за животни.
Може би майчинския инстинкт на дамите ги кара да бъдат по-често доброволки от мъжете, а възрастта на помощниците е най-често сред 35 и 44 години.
И Жечка Гешовска е от тях. Като възраст и схващане за света Една от най-дейните доброволки в българската общественост във Ветровитият град. Родена е в Димитровград, живее в София, а в Америка последва фантазията на брачна половинка си. След 13 години споделя, че й харесва. Живее близо до Чикаго, има 2 прелестни момиченца, които до тази година образова сама, в домашно учебно заведение, управлява персоналната компания, която имат със брачна половинка си.
„ Попитали един отец какъв е метода да научим децата си да обичат положителното. Той им дал отговор по този начин: – „ Преди време почнали да навлизат книжните пари. С навлизането на книжните пари почнали да се появяват и доста имитации. Хората почнали да образоват другите по какъв начин да разграничават фалшификатите, като ги разпознават по другите белези. Само че, фалшификаторите ставали все по-добри и по-добри и излизали нови имитации. И в един миг станало извънредно мъчно да се наблюдават всички промени. Тогава хората стигнал до извода,че не е належащо да се познават белезите на фалшификатите, а да се познава оригинала толкоз добре, че във всеки един миг да различиш кой е фалшификата. Така е и с положителното. Аз имам вяра, че като научим нашите деца да обичат положителното те незабавно ще разграничат неприятното или подправеното “, в това е категорична Жечка Гешовска.
От къде и от кого си наследила тази своя добрина и подготвеност постоянно да окажеш помощ с каквото можеш?
„ Сигурно от татко ми, тъй като майка ми непрекъснато му се караше, че като му се обади някой другар и той ходи да му оказва помощ. Мисля, че това си беше и развой от развиването ми в Америка. Наблюдавайки хората тук, чувайки техните истории, аз за себе си открих, че желая да давам от персоналното си време да оказвам помощ на общността “.
Първият човек, който ме открехна за концепцията беше една бразилка. Понеже аз бях спряла да отивам на работа в огромна компания и бях сама, работех си от у дома и открих, че ми липсва да бъда с други хора, доста ми липсваше и тя ми сподели, пробвай с доброволчески труд. Минаха години,защото се роди щерка ми, трябваше да се грижа за нея, да се приспособявам към множеството промени, които води неизбежно със себе си идването на дете в фамилията и до момента в който намеря вярната идея и опция за това. Но тя беше индивидът, показа още за БНР Жечка Гешовска.
Коя беше първата ти доброволческа акция?
„ Да оказвам помощ с преместването на мебели и почистването на център „ Малката България “.
Доброволчеството ли е едно от нещата, които ти харесват в Америка?
„ Много неща ми харесват в Америка. Да, доброволчеството несъмнено е едно от тях. То е един от положителните уроци, които съм получила тука. Имало е и сложни моменти, били сме и жертва на машинация в Америка, само че това, което аз най-вече обичам тука са другите култури, другите светове, които можеш да срещнеш. Да се запознаеш с културата и метода на живот на хора, които географски са доста по-далече. Примерно ние бяхме на индийска женитба преди години.3 дни. Все едно бяхме в Индия. И в индийски храм, с индийско облекло, с индийски гозби…Нямаше потребност да вървим до Индия. Това беше тука. Преди 1-2 седмици вървях на детски рожден ден. Там пък един от родителите беше част от мексиканско семейство, които са 13 братя и 2 сестри. Къде другояче ще се види това. Имаше и мексиканско пеене с пинятата, което другояче го няма по другите рождени дни. Имаше типични мексикански гозби, не „ поамериканчени “ ястия. Тук в Америка можеш на място всичко това да го видиш и да го вкусиш, описа още Гешовска.
Кои са моите доброволчества – едното е да оказвам помощ в българското учебно заведение, където учат децата ми. Другото е да работя за това да си имаме танцов клуб в нашият район, където българите да се събираме,да танцуваме, да се забавляваме, да си споделяме. Просто да ни е хубаво дружно.
Коя е повода, която би могла да те притегли да се върнеш в България?
„ По-добро обучение, повече съблюдаване на законите, по-добро опазване на здравето “.
Още по тематиката в изявлението на Елена Цанева с Жечка Гешовска в рубриката “Америка – илюзии и действителности ”.
Източник: front.bg
КОМЕНТАРИ