Краят на лятото с „Вино от глухарчета“ ♥ Рей БРЕДБЪРИ
(Jean François Millet (1814-1875), Dandelions, 1867)
♥ Краят на лятото
Той погледна от високия прозорец към покрайнината, където щурците бяха разпръснати като сушени смокини по коритата на потоците, към небето, където птиците скоро, щяха да свърнат на юг, съпровождани от крясъка на есенния гмурец, небето, в което дърветата скоро щяха да се извисят като грамадни запалени факли на фона на стоманените облаци. Оттатък в полята той надушваше по какъв начин тиквите зреят и мамят към себе си ножа да изреже в тях триъгълното око на фенера, с цел да пламнат вътре пърлещите свещи. Първите димни воали към този момент се раздипляха от някои комини, а търкането на желязо о желязо подсказваше, че в някои изби потичат черните реки на въглищата и се натрупат във високи черни купчини.
Но към този момент беше късно и ставаше още по-късно.
Изправен горе, във високия купол над града, Дъглас подвигна ръка.
– Хайде – събличайте се!
Почака малко. Вятърът духна и изстуди стъклото на прозореца.
– Мийте зъбите!
Отново изчака.
– А в този момент – нареди той най-после, – бързо гасете лампите!
Дъглас премигна. И сънливият град изгаси своите лампи там и отвъд, а часовникът на съда отмери първо 10, след това и половина, сетне единайсет и най-после сънената среднощ.
– Бързо последните светлини – ей там и – отвъд…
Той легна в своето легло, край него градът спеше, дерето беше мрачно, езерото се плискаше безшумно по крайбрежията и всички – близките му, приятелите, старците и младежите, всички те спяха и в тази, и в онази улица, спяха и в този дом, и в отсамния, или почиваха в далечните църковни гробища.
Дъглас затвори очи.
Юнските утра, юлското пладне, августовските нощи бяха отминали, свършили се бяха, отлетели бяха вечно, единствено възприятието за тях се беше запечатало в мозъка му. Сега пред него се задаваше цяла една есен, една бяла зима, една хладна и зеленееща пролет, в които да си напомня и да си прави равносметка за миналото лято. А и да е не запомнил нещо, нали в мазето беше виното от глухарчета, маркирано с ясни числа за всеки един от претърпените дни. Ще слиза долу постоянно и ще се взира право в слънцето до тогава, до момента в който усети, че го заслепява, сетне ще затваря очи, ще оглежда прогорените места, мимолетните белези, които танцуват по сгорещените клепачи; ще реди, ще пренарежда всяко пламъче и всяко отражение, до момента в който рисунъкът се прояви ослепителен и чист…
Както си мислеше, той заспа.
И до момента в който спеше, постави завършек на лято хилядо деветстотин двадесет и осмо!
Из: „ Вино от глухарчета “, Рей Бредбъри, превод Жени Божилова, изд. Народна юноша, 1979 г.
Картина: Jean François Millet (1814-1875), Dandelions, 1867
