Розетския камък и неговите тайни езици
Жан-Франсоа Шамполион се борил с йероглифите на Розетския камък с години. Някъде през септември в далечната 1822 година той има вяра, че най-сетне е съумял да разбие кода. Събира всички мемоари, бележки и инструкции и бърза да ги даде на брат си. Само час по-късно ще забележим по какъв начин 31-годишният французин е разгласен за мъртъв. Самият Розеткси камък е открит преди 23 години. Честта се пада на един от лейтенантите на Наполеон – Пиер Бокард. Работата на този боец е ориентирана към заличаване и почистване на градски форт през юли 1799 година Докато французите разчистват ще открият един черен обект измежду руините. Бокард ще го занесе в института в Кайро и ще изиска малко по-сериозно внимание и пояснение на какво тъкмо е попаднал.
Откритието на египтяните демонстрира, че има три типа мемоари върху въпросния камък. От едната страна е употребен типичен гръцки език, от другата страна е употребен египетски йероглив, а последният употребява език, който се разкрива пред очите им и участва от двете страни, най-малко тогава се считал за сирийски. По-късно проучването ще покаже, че действително демотски – по-късна версия на египетски скрипт, употребен за всекидневна преписка. Френският изобретател считал, че текстът значи едно и също и на трите езика. Другите два остават недокоснати, най-малко до този миг.
Rosetta Stone Въпросният камък е изпратен в Обществото на Антикварите, позиционирано в Лондон, където са направени копия и остават изпратени из целия свят. Оригиналът е непокътнат в Британския музей. Никой не би подозирал, че един надпис може да бъде толкоз забавен за аудиторията. Състезанието по превод на гръцкия език и разкриването на всички секрети от въпросния артефакт стартира с цялостна мощ.
Според откривателите, посланието на въпросните три езика в действителност се счита за идентично и се позволява, че това е указ на консулството на духовниците в Мемфис (старото кралство на Египет) и се отнася към култа на Птолемей V към II век прочие Хр. Времето е изчислено на база качествените разбори на самия камък, само че в този момент е редно да се ревизират и останалите два езика. Проблемът е, че и двата са код, което прави самото разчитане още по-сложно. Един от майсторите на лингвистиката – Жан-Франсоа Шамполион също прегледа фреските. По мемоари на околните, когато най-сетне съумял да схване логиката, той изкрещял „ Разбрах го! “ и по-късно паднал от стола си.
Този октомври за следващ път ще има експозиция на въпросните артефакти в Британския музей, които ще маркират напредъка на лингвиста. Учените в никакъв случай няма да отрекът неговия триумф, той е един от първите, които улавят структурната логичност на античния египетски език, освен това в няколко форми. Приема се, че французинът е индивидът, който печели интелектуалното съревнование и дава ключа на идващите генерации.
Някои мемоари демонстрират, че едно хилядолетие обратно и преди откриването на Розетския камък ще видим, че арабските учени са започнали да изследват египетските писмени знаци, които откриват върху някои паметници, както и нагробни камъни. Въпросният способ за изписване е развъртян някъде към 3250 година прочие Хр. Египтяните го наричали „ божествени думи “, до момента в който гърците имали друга дума „ свещена резба “ или „ писмен знак “. Някъде към V век прочие Хр. стопира напълно неговата приложимост и множеството средновековни учени имат вяра, че самият скрипт може да бъде дешифриран.
През IX век иракският алхимист Абду Бакр Ахмад Ибн Вашия се заема с превода с вярата, че ще открие изгубено знание. Неговата задача не е изненада за актуалните учени от колежа в Лондон, въпреки всичко в някои храмове в Катар към момента се крият научни текстове, обвързани с алхимични процеси.
Ибн Ал-Надим е наследник на търговец на книги от X век в Багдад. Един век по-късно ще открие записките на Ибн Вашия и ще ги препише. Не единствено, че съумява да разбере някои от тях, а по-късно да употребява същия способ на работа, който Шампилион ще употребява при разгадаването на скрипта върху Розетския камък.
Надпреварата за превод на свещения камък не постоянно е почтена. Най-големият съперник на французина – Томас Йонг ще открадне тази концепция и ще стартира да работи по същия метод. Странно е, че и до през днешния ден биографията на Томас идва с името „ Последният човек, който знаеше всичко “. В същата книга се твърди, че англичанинът е имал точният модел за четене на античния египетски скрипт. Малко след гръмкото оповестяване на триумф, малко на брой имат даже опцията да ревизират теорията. едвам по-късно излиза наяве, че всички негови разкрития са невалидни. Французинът ще вземе купата и по-късно ще се счита за първия човек, който е предиздвикал камъка да разкрие всички свои секрети.
За разлика от своя британски сътрудник, този езиковед е почнал да търси отговор в историята. За начало се обръща към арабската литература и като човек, който приказва езика свободно, стартира да търси информация за скрипта точно там. Разглежда трудовете на учени от предишното. Атанасиус Кирчер има сходен метод към арабските учения и дълго време работи като преводач. В предишното загатва повече от 40 създателя, опитвали се да открият отговора на загадката. Твърди се, че Шамполион е употребявал точно неговите мемоари, като Атанасиус към този момент е имал следите на арабите. За страдание французинът не съумява да цитира вярно откривателите от предишното и по този метод къса връзката.
Не би трябвало да забравяме, че арабските учени са онази взаимозависимост, която носи науката от античността чак до Ренесанса. За страдание има моменти, в които са забравяни или изтривани от науката. Появата на здравната книга на Гален е образец за една доста остаряла и качествена кражба. Същият просто е превел на гръцки записките на мъж на име Хунаян Ибн Ишак. Той не е упоменат въобще в гръцката книга. По това време има поверие, че гърците са малко по-извисени от всички останали, само че истината е, че прогонват всеки арабин или християнин в този интервал.
Така да вземем за пример ще открием, че един арабски академик превежда текст от латински на италиански, само че също не получава самопризнание от европейците. В този по-древен интервал се има вяра, че всеки документ на гръцки наподобява малко по-влиятелен от останалите. Може и това да е повода за Шамполион да не дава признанието на арабите, които са помогнали за разгадаването на скрипта.
Защо е бил толкоз сложен? Отговорът се крие във обстоятелството, че е композиция от 24 гръцки букви, съпроводен с към шест египетски йероглифа. Един от първите учени ал-Идриси ще уточни в своите писания, че има граматически правила за използването на тази композиция от знаци. Шамполион употребява тъкмо тях, с цел да се досети, че фонетичните знаци са централен съставен елемент за изписване на имена, които не са били на египтяни. В следствие излиза наяве, че в комбинацията сред египетски и гръцки знаци – създателят е можел да показва хора и предмети. Един тон върху въпросния камък може да бъде показват от повече от един писмен знак. Това не е тъкмо един скрипт или код, а цялостен самостоятелен език.
Днес учените считат, че без това изобретение, най-вероятно ще сме няколко десетилетия обратно в проучването на лингвистиката, само че този самоуверен французин съумява да реализира тъкмо това. Розетския камък се трансформира в един нов източник за информация, откакто комбинацията от тези знаци най-сетне може да се употребява за превод и на други старинни текстове. Около 200 години по-късно, френският езиковед продължава да се счита за звезда в тази задача. Все отново не би трябвало да забравяме, че арабите също са показали източника на информация и са разрешили на Европа да вникне в цивилизация, доста по-древна от европейската.
