С европари превърнаха българските крепости в посмешище,...
James Rothwell, The Telegraph
Те бяха обсипани с милиони евро от европейското финансиране, с цел да върнат предишното великолепие на срутените антични стени и арки. Но вместо това античните български замъци и крепости се трансфораха в посмешище, откакто калпава и дебелашки направена реорганизация трансформира външността им в подигравка, като че ли направена от „ сирене и картон “.
Не е изненада, че това отблъсна туристите.
Реставраторите също гледат с подигравка на опитите за възобновяване на средновековната цитадела Кракра и римският форт Траянови врата, които, наред с доста други замъци, бяха достроени с полимер-бетон.
Неуспешният план се изпълняваше под зоркото око на българското държавно управление, които с изключение на свои средства употребява 90 милиона евро от Европейския фонд за районно развиване (ЕФРР) на Европейски Съюз.
Както Европейски Съюз, по този начин и държавното управление са признали импровизирано, че би трябвало да се извлекат поучения от по този начин получилият се цялостен неуспех, твърди изследване на Balkan Insight.
„ Крепостта плаче. Това е плачещата цитадела “, сподели архитектът реставратор Стела Дулева по отношение на крепостта Траянови Врата в изявление за новинарски уебсайт. „ Оцеляла е 16 века, само че в този момент 2 млн. евро бяха задоволителни, с цел да я разрушат “, добави тя.
Възстановяването на крепостта Кракра, позната през днешния ден като „ Картонения палат “, бе толкоз зле призната, че локалните управляващи към този момент дадоха обещание да разрушат направеното през 2019 година
Междувременно византийската цитадела Яйлата е наречена „ Сиренето “, откакто тя е възобновена с гладки бели „ саламурени “ блокчета, които контрастират с останалите достоверни елементи.
Всичко това идва на фона на засилените рецензиите към Европейски Съюз за това по какъв начин се харчат фондовете за развиване. Зачестяват изказвания, че милиони евро са влезнали в джоба на корумпирани чиновници и некадърни компании, заели се с реставрацията.
Състоянието на крепостите и замъците на България съставлява огромен позор и за някогашния министър на културата Вежди Рашидов, който през 2015 година без срам съобщи, че „ Малко бутафория ще способства доста за туризма “.
„ Първоначалната цел на програмата не беше да спонсорира бутафория. За страдание, в доста случаи се случи тъкмо това, което опорочи концепцията за развиване на туристически атракции “, споделя доктор Елка Дограмаджиева, помощник по туризъм в Софийския университет.
„ Вместо да се концентрира върху стратегически обекти, средствата бяха разпръснати сред доста сходни планове, които са от непретенциозен интерес за посетителите, а в някои случаи са и от дребна научна значителност “, продължава доктор Дограмаджиева.
Крепостта „ Кракра “ край Перник и бутафорното и дострояване. Снимка: Wikimedia Commons
„ Приятните улички и указателните табели не са задоволителни за привличане на туристи. Като цяло наподобява, че главната цел на общините е била усвояването на европейските пари, а не насърчаването на туризма “, приключва тя.
Докладът на Balkan Insight разкри и несъответствия във финансовите доклади на фирмите, които поддържат крепостите, което допуска, че приходите от туризъм са надалеч по-ниски от предстоящото.
Например, по публична информация крепостта Кракра е била посетена от 15 412 туристи през 2016 година, само че е направила единствено 8 000 евро от продажби на билети и турове – макар че междинната цена на билета е 2 евро.
Неотдавнашно изследване на Националния статистически институт пък откри, че туристите изразходват по-малко време и пари за културни действия в България.
За интервала на финансиране от 2007 година до 2013 година по програмата за районно развиване на България бяха заделени към 138,5 милиона евро за вложения в планове за резистентен туризъм.
„ Повече от 70 културно-исторически местности се възползваха от тези вложения, като всички те бяха направени в тясно съдействие с Министерството на културата и в консултация с специалисти, а плановете бяха в детайли следени от виновния ръководещ орган “, декларира източник от Европейската комисия.
Българското държавно управление отхвърли коментар.
Източник - baricada.org.
Те бяха обсипани с милиони евро от европейското финансиране, с цел да върнат предишното великолепие на срутените антични стени и арки. Но вместо това античните български замъци и крепости се трансфораха в посмешище, откакто калпава и дебелашки направена реорганизация трансформира външността им в подигравка, като че ли направена от „ сирене и картон “.
Не е изненада, че това отблъсна туристите.
Реставраторите също гледат с подигравка на опитите за възобновяване на средновековната цитадела Кракра и римският форт Траянови врата, които, наред с доста други замъци, бяха достроени с полимер-бетон.
Неуспешният план се изпълняваше под зоркото око на българското държавно управление, които с изключение на свои средства употребява 90 милиона евро от Европейския фонд за районно развиване (ЕФРР) на Европейски Съюз.
Както Европейски Съюз, по този начин и държавното управление са признали импровизирано, че би трябвало да се извлекат поучения от по този начин получилият се цялостен неуспех, твърди изследване на Balkan Insight.
„ Крепостта плаче. Това е плачещата цитадела “, сподели архитектът реставратор Стела Дулева по отношение на крепостта Траянови Врата в изявление за новинарски уебсайт. „ Оцеляла е 16 века, само че в този момент 2 млн. евро бяха задоволителни, с цел да я разрушат “, добави тя.
Възстановяването на крепостта Кракра, позната през днешния ден като „ Картонения палат “, бе толкоз зле призната, че локалните управляващи към този момент дадоха обещание да разрушат направеното през 2019 година
Междувременно византийската цитадела Яйлата е наречена „ Сиренето “, откакто тя е възобновена с гладки бели „ саламурени “ блокчета, които контрастират с останалите достоверни елементи.
Всичко това идва на фона на засилените рецензиите към Европейски Съюз за това по какъв начин се харчат фондовете за развиване. Зачестяват изказвания, че милиони евро са влезнали в джоба на корумпирани чиновници и некадърни компании, заели се с реставрацията.
Състоянието на крепостите и замъците на България съставлява огромен позор и за някогашния министър на културата Вежди Рашидов, който през 2015 година без срам съобщи, че „ Малко бутафория ще способства доста за туризма “.
„ Първоначалната цел на програмата не беше да спонсорира бутафория. За страдание, в доста случаи се случи тъкмо това, което опорочи концепцията за развиване на туристически атракции “, споделя доктор Елка Дограмаджиева, помощник по туризъм в Софийския университет.
„ Вместо да се концентрира върху стратегически обекти, средствата бяха разпръснати сред доста сходни планове, които са от непретенциозен интерес за посетителите, а в някои случаи са и от дребна научна значителност “, продължава доктор Дограмаджиева.
Крепостта „ Кракра “ край Перник и бутафорното и дострояване. Снимка: Wikimedia Commons
„ Приятните улички и указателните табели не са задоволителни за привличане на туристи. Като цяло наподобява, че главната цел на общините е била усвояването на европейските пари, а не насърчаването на туризма “, приключва тя.
Докладът на Balkan Insight разкри и несъответствия във финансовите доклади на фирмите, които поддържат крепостите, което допуска, че приходите от туризъм са надалеч по-ниски от предстоящото.
Например, по публична информация крепостта Кракра е била посетена от 15 412 туристи през 2016 година, само че е направила единствено 8 000 евро от продажби на билети и турове – макар че междинната цена на билета е 2 евро.
Неотдавнашно изследване на Националния статистически институт пък откри, че туристите изразходват по-малко време и пари за културни действия в България.
За интервала на финансиране от 2007 година до 2013 година по програмата за районно развиване на България бяха заделени към 138,5 милиона евро за вложения в планове за резистентен туризъм.
„ Повече от 70 културно-исторически местности се възползваха от тези вложения, като всички те бяха направени в тясно съдействие с Министерството на културата и в консултация с специалисти, а плановете бяха в детайли следени от виновния ръководещ орган “, декларира източник от Европейската комисия.
Българското държавно управление отхвърли коментар.
Източник - baricada.org.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ