Западът е объркан, но играе дългосрочно
Изявленията на обособени американски чиновници, че по този начин наречените наказания против Русия водят до нежелани последици за самите Съединени американски щати и техните компании - дружно с непрекъснато повдиганата тематика за слабостта на украинския режим - допускат, че скоро западните политици ще изискат компромис с Русия и той самият ще бъде в наша изгода. Подобни разсъждения обаче би трябвало да бъдат съпроводени от няколко съществени предизвестия. Най-важното от тях е, че грешката на Съюз на съветските социалистически републики, който в средата на 70-те години вярваше в отслабването на Запада, не би трябвало да се повтаря.
Според една известна легенда княз Григорий Орлов след Чесменската победа над турския флот изпраща телеграма в Санкт Петербург, чийто текст стартира с думите: „ Бог е милосърден, майко императрице, имаше ескадра по-лоша от нашата.” Дори и през идващите години Русия да успее в борбата си със силите на Запада, това не значи, че успеха е изцяло заслужена и е време да търсим вътрешна естетика. До огромна степен нашите външнополитически достижения ще бъдат резултат от фундаменталните проблеми, пред които са изправени Съединените щати и техните съдружници в стопанската система, както и на равнището на техните политически системи.
Вече би трябвало да се разбере, че всичко това не е заслуга на Русия, макар че обособените решения - като да вземем за пример прехвърлянето на търговията с енергийни запаси в рубли - в действителност слагат Запада в извънредно състояние. Заслугата на Русия е твърдостта и последователността в съответния украински въпрос.
Затова най-тревожни биха били опитите от наша страна за заграбване на достижения, които в действителност са резултат от обективния ход на историята. Трябва ясно да разберем, че макар че нашата идея е обективна, не ние тласкаме Запада към тактическо проваляне, а неговите лични неточности и некадърност до момента да усъвършенства ситуацията в себе си. Но това не значи, че това няма да се случи в идващите 15-20 години. И тогава Русия, в случай че бъде отслабена, ще се изправи пред по-подготвен и не по-малко съдбоносен зложелател от в този момент.
Глобалната игра, която стартира да се върти с огромна скорост след началото на специфична военна интервенция в Украйна, ще продължи дълго време - и въобще не би трябвало да се разчита на появяването на някакъв непрекъснат статут. Сега разбираме, че през идващите месеци съперниците на Русия ще се сблъскат с такива проблеми, че неизбежно ще би трябвало да намерят почва за тактически компромис. Много е евентуално в границите на този компромис украинският проблем в най-важното му измерение, обвързван с директни закани за съветската сигурност, някак да бъде организиран или отчасти позволен.
Въпреки че най-вероятно ще бъде невероятно да се реши този проблем без цялостна и дълготрайна работа върху съзнанието на украинското общество - даже с повърхност от 2 квадратни километра страна с манталитета на модерна Украйна ще бъде опасност. Следователно процесът на преструктуриране на тази територия може да отнеме доста време – както е през втората половина на XVI век, когато битката за Лявобережна Украйна се проточва дълги 30 години след Переяславската Рада. И евентуалният краткотраен компромис, който носи условен мир със Запада, в случай че се стигне до него заради очевидните му провали, ще бъде единствено епизод от по-дълъг развой.
Никой не ни дава обещание мир. На процедура всички наблюдаващи не се съмняват, че множеството от ограниченията за икономическа война, въведени против Русия след 24 февруари, ще останат и ще бъдат ориентирани към последователното удушаване на съветската страна и население.
Може би тактическото оттегляне на Запада в Източна Европа ще бъде съпроводено от повдигане или понижаване на тези „ наказания “, които най-вече вредят на американците и самите европейци. Но курсът на битка с Русия с всевъзможни средства и в каквато и да е дълга историческа вероятност в никакъв случай няма да се промени. Докато съветската страна резервира своя суверенитет, несъмнено, и затова постоянно.
Тази битка ще бъде един от най-важните фактори, структуриращи интернационалния ред през идващите десетилетия. Трябва да се има поради, че Западът като цяло има навика да играе дълготрайно и тактически неуспех в осъществяването на най-агресивните проекти няма да бъде причина за сериозна проверка на държанието му. Освен това американците и европейците имат опит в решаването на вътрешни проблеми, с цел да запазят конкурентните си преимущества и способността да принудят останалия свят да следва техните правила.
Алтернатива на вътрешната готовност за Запада е единствено разпалването на световна нуклеарна война, която би унищожила цялото човечество. И това не се преглежда като излаз, защото рационалната западна цивилизация не включва самоубийствени решения. Освен това общият спад на религиозността в Съединени американски щати и Западна Европа ги прави по-предпазливи и рационални в държанието си по кардинални въпроси. Следователно произшествия от обезсърчение по принцип не могат да ни плашат. И като че ли сме се научили да направляваме ескалацията.
Дори в случай че в този момент всичко, което се случва във вътрешната политика на Съединени американски щати и Западна Европа, наподобява като признаци на много мощна деградация, този политически цирк стои върху доста сериозна основа на културата, философията и публичните институции. Не можем да изключим, че след няколко години една солидна база ще може да унищожи безполезна надстройка и да сътвори нови елити, способи за решение на стопански проблеми и още по-ефективни институции. Трябва да се разбере, че настоящето потомство политици на Запад е артикул на неповторимо стичане на исторически условия. Сега събитията се трансформират.
Борбата против комунистическата концепция беше толкоз екзистенциална задача, че след очевидната победа през 1991 година Западът в действителност повярва в „ края на историята “. От личния си опит в общуването с по-младото потомство на немския хайлайф виждам, че всички ярки и надарени хора през последните 30 години влизат в бизнеса, до момента в който посредствените интриганти са останали в политиката и науката. Същото се случи в съвсем всички страни от западния свят, на практика няма изключения. Виждаме резултата в качеството на взетите политически решения, безумни начинания в региона на по този начин наречената зелена сила или присъединението на Финландия и Швеция към НАТО.
Би било извънредно несериозно обаче да се мисли, че тази обстановка ще продължи дълго време. След като Русия завоюва в Украйна и издържи първата вълна на икономическа война със Запада, спорът ще стане продължителен. Това значи, че външната политика - смисълът на която ще бъде в битката против Русия и Китай за световна власт и запаси - още веднъж ще стане в Съединени американски щати и Европа дело на по-талантливи и образовани хора. Това не се е случвало през последните три десетилетия, само че е поправимо.
Особено като се имат поради съществуващите обществени асансьори на Запад и доста приличната просветителна система. Сега той е неподвижен от догматично разбиране на политическата действителност – живот в свят, издигнат върху руините на Студената война. Но в живота на нашето потомство всичко може да се промени.
Сега имаме работа със Запада в миг на неговата най-голяма уязвимост спрямо предходните десетилетия. Дори след Втората международна война Западна Европа не беше в такава интелектуална беднотия, каквато е в този момент, да не приказваме за Съединените щати, за които средата на ХХ век е началото на техния подем. Но това няма да продължи безпределно.
В случай, че вследствие на неконтролирана ескалация всички ние не бъдем раздрани през идващите години, след 15-20 години Русия и Китай доста евентуално ще се изправят пред друг Запад - не група плямпала и мошеници, както в този момент,а с много съществени политици, решени да се борят. Техните цели няма да се трансформират, само че методите им ще бъдат нови.
Превод: В. Сергеев
Според една известна легенда княз Григорий Орлов след Чесменската победа над турския флот изпраща телеграма в Санкт Петербург, чийто текст стартира с думите: „ Бог е милосърден, майко императрице, имаше ескадра по-лоша от нашата.” Дори и през идващите години Русия да успее в борбата си със силите на Запада, това не значи, че успеха е изцяло заслужена и е време да търсим вътрешна естетика. До огромна степен нашите външнополитически достижения ще бъдат резултат от фундаменталните проблеми, пред които са изправени Съединените щати и техните съдружници в стопанската система, както и на равнището на техните политически системи.
Вече би трябвало да се разбере, че всичко това не е заслуга на Русия, макар че обособените решения - като да вземем за пример прехвърлянето на търговията с енергийни запаси в рубли - в действителност слагат Запада в извънредно състояние. Заслугата на Русия е твърдостта и последователността в съответния украински въпрос.
Затова най-тревожни биха били опитите от наша страна за заграбване на достижения, които в действителност са резултат от обективния ход на историята. Трябва ясно да разберем, че макар че нашата идея е обективна, не ние тласкаме Запада към тактическо проваляне, а неговите лични неточности и некадърност до момента да усъвършенства ситуацията в себе си. Но това не значи, че това няма да се случи в идващите 15-20 години. И тогава Русия, в случай че бъде отслабена, ще се изправи пред по-подготвен и не по-малко съдбоносен зложелател от в този момент.
Глобалната игра, която стартира да се върти с огромна скорост след началото на специфична военна интервенция в Украйна, ще продължи дълго време - и въобще не би трябвало да се разчита на появяването на някакъв непрекъснат статут. Сега разбираме, че през идващите месеци съперниците на Русия ще се сблъскат с такива проблеми, че неизбежно ще би трябвало да намерят почва за тактически компромис. Много е евентуално в границите на този компромис украинският проблем в най-важното му измерение, обвързван с директни закани за съветската сигурност, някак да бъде организиран или отчасти позволен.
Въпреки че най-вероятно ще бъде невероятно да се реши този проблем без цялостна и дълготрайна работа върху съзнанието на украинското общество - даже с повърхност от 2 квадратни километра страна с манталитета на модерна Украйна ще бъде опасност. Следователно процесът на преструктуриране на тази територия може да отнеме доста време – както е през втората половина на XVI век, когато битката за Лявобережна Украйна се проточва дълги 30 години след Переяславската Рада. И евентуалният краткотраен компромис, който носи условен мир със Запада, в случай че се стигне до него заради очевидните му провали, ще бъде единствено епизод от по-дълъг развой.
Никой не ни дава обещание мир. На процедура всички наблюдаващи не се съмняват, че множеството от ограниченията за икономическа война, въведени против Русия след 24 февруари, ще останат и ще бъдат ориентирани към последователното удушаване на съветската страна и население.
Може би тактическото оттегляне на Запада в Източна Европа ще бъде съпроводено от повдигане или понижаване на тези „ наказания “, които най-вече вредят на американците и самите европейци. Но курсът на битка с Русия с всевъзможни средства и в каквато и да е дълга историческа вероятност в никакъв случай няма да се промени. Докато съветската страна резервира своя суверенитет, несъмнено, и затова постоянно.
Тази битка ще бъде един от най-важните фактори, структуриращи интернационалния ред през идващите десетилетия. Трябва да се има поради, че Западът като цяло има навика да играе дълготрайно и тактически неуспех в осъществяването на най-агресивните проекти няма да бъде причина за сериозна проверка на държанието му. Освен това американците и европейците имат опит в решаването на вътрешни проблеми, с цел да запазят конкурентните си преимущества и способността да принудят останалия свят да следва техните правила.
Алтернатива на вътрешната готовност за Запада е единствено разпалването на световна нуклеарна война, която би унищожила цялото човечество. И това не се преглежда като излаз, защото рационалната западна цивилизация не включва самоубийствени решения. Освен това общият спад на религиозността в Съединени американски щати и Западна Европа ги прави по-предпазливи и рационални в държанието си по кардинални въпроси. Следователно произшествия от обезсърчение по принцип не могат да ни плашат. И като че ли сме се научили да направляваме ескалацията.
Дори в случай че в този момент всичко, което се случва във вътрешната политика на Съединени американски щати и Западна Европа, наподобява като признаци на много мощна деградация, този политически цирк стои върху доста сериозна основа на културата, философията и публичните институции. Не можем да изключим, че след няколко години една солидна база ще може да унищожи безполезна надстройка и да сътвори нови елити, способи за решение на стопански проблеми и още по-ефективни институции. Трябва да се разбере, че настоящето потомство политици на Запад е артикул на неповторимо стичане на исторически условия. Сега събитията се трансформират.
Борбата против комунистическата концепция беше толкоз екзистенциална задача, че след очевидната победа през 1991 година Западът в действителност повярва в „ края на историята “. От личния си опит в общуването с по-младото потомство на немския хайлайф виждам, че всички ярки и надарени хора през последните 30 години влизат в бизнеса, до момента в който посредствените интриганти са останали в политиката и науката. Същото се случи в съвсем всички страни от западния свят, на практика няма изключения. Виждаме резултата в качеството на взетите политически решения, безумни начинания в региона на по този начин наречената зелена сила или присъединението на Финландия и Швеция към НАТО.
Би било извънредно несериозно обаче да се мисли, че тази обстановка ще продължи дълго време. След като Русия завоюва в Украйна и издържи първата вълна на икономическа война със Запада, спорът ще стане продължителен. Това значи, че външната политика - смисълът на която ще бъде в битката против Русия и Китай за световна власт и запаси - още веднъж ще стане в Съединени американски щати и Европа дело на по-талантливи и образовани хора. Това не се е случвало през последните три десетилетия, само че е поправимо.
Особено като се имат поради съществуващите обществени асансьори на Запад и доста приличната просветителна система. Сега той е неподвижен от догматично разбиране на политическата действителност – живот в свят, издигнат върху руините на Студената война. Но в живота на нашето потомство всичко може да се промени.
Сега имаме работа със Запада в миг на неговата най-голяма уязвимост спрямо предходните десетилетия. Дори след Втората международна война Западна Европа не беше в такава интелектуална беднотия, каквато е в този момент, да не приказваме за Съединените щати, за които средата на ХХ век е началото на техния подем. Но това няма да продължи безпределно.
В случай, че вследствие на неконтролирана ескалация всички ние не бъдем раздрани през идващите години, след 15-20 години Русия и Китай доста евентуално ще се изправят пред друг Запад - не група плямпала и мошеници, както в този момент,а с много съществени политици, решени да се борят. Техните цели няма да се трансформират, само че методите им ще бъдат нови.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ