Изяж си всичко в чинията, иначе ще дойдат турците и

" Изяж си всичко в чинията, другояче ще дойдат турците и ще те откраднат ": по този начин му казвала баба му, когато бил дребен. Гръцкият ни сътрудник Янис Пападимитриу споделя за комплицираните връзки сред гърци и турци.

Баба ми живееше в северногръцкия град Йоанина (Янина). Беше чудесна жена, която доста ме обичаше и все гледаше да ми сготви нещо вкусно. Само дето всякога, когато скочех от масата, с цел да изляза на открито да ритвам топка с другите деца, тя строго ме скастряше: „ Първо си изяж всичко в чинията, другояче ще дойдат турците и ще те откраднат! ". Сигурно точно заради тази нейна суровост и до през днешния ден мъкна няколко кила свръхтегло…

Започнах да разбирам бабината опасност чак когато поотраснах. Йоанина става гръцка едвам след Балканската война, през 1913 година. Дотогава баба ми е била гражданка на Османската империя. Макар че думата „ гражданка " заблуждава. Защото владетелите на Османската империя по това време имат потребност не от жители, а от покорни жители.

Точно с това гърците не желаят да се примирят и по едно време се надигат против османското господство. Въстанието им освен протича сполучливо, само че даже се трансформира в основополагащ мит на актуалната гръцка страна.
Редакцията предлага
Митове и истини

Банална истина е, че всяка нация мощно преувеличава своите основополагащи легенди. Нациите все гледат да премълчават своите жестокости и да слагат в лъча на прожектора само заслугите и великите си каузи. Сигурно същото е било и при основаването на актуалната турска страна през 1923 година или пък през още по-далечната 1871 година, когато поражда Германският райх. (Да не загатваме швейцарските хитреци, които непосредствено си измислят историята за Вилхелм Тел и ябълката.)

Според идеализираната гръцка история, гордата елинска душа, благодарение на православната черква, в последна сметка съумява да победи надалеч по-многочислените турци. Ако гледаме резултата, това като че ли в действителност е по този начин. Но всеки просветен човек би трябвало да знае и още нещо: че без външна помощ гръцката самостоятелност надали щеше да се случи. Например: в случай че великите сили не бяха унищожили турско-египетската флота в Наваринското морско стълкновение през 1827 година.

Може би по тази причина и до през днешния ден политиците в Анкара считат, че Гърция е глезеното дете на Запада. В самата Гърция обаче мислят тъкмо противоположното: същинският глезеник в действителност била Турция, която по линия на НАТО продължава да получава нови оръжия, макар че е окупирала половин Кипър, макар че нахлува в прилежащи страни, макар че в Народното събрание дава власт в ръцете на един националистически водач, а на всичко от горната страна влиза в крамоли с партньорката в НАТО Гърция.

Според една публикувана простащина, гърците и турците желали да живеят в мир едни с други, но политиците все го проваляли. Не знам дали това е правилно. От персонален опит знам обаче, че доста хора от двете страни на Егейско море в действителност изпитват благосклонност едни към други и елементарно намират общ език - през музиката, през храната, през сродния комизъм или пък по линия на общото и за двата народа обезверение.

Ако желаеме и отсега нататък да живеем в мир

Редица филми и литературни творби са отдадени на комплицираните и спорни връзки сред двете народи, минали през войни, замяна на население, преврати, окупации. Ако желаеме обаче и отсега нататък да живеем в мир, ще би трябвало солидно да укрепим фундамента на взаимните си усеща. Защото в случай че гърци и турци още веднъж се забъркат във боен спор между тях, победител просто няма да има - и двата народа ще бъдат губещи.

Трябва ни и храброст. Дори тогавашните смъртни врагове Елевтериос Венизелос и Кемал Ататюрк демонстрират такава храброст, когато договарят за гръцко-турска конфедерация в източно Средиземно море. Макар че тази концепция надали в миналото ще бъде осъществена - най-малкото заради изконния турски боязън от разделяне на отечеството.

И въпреки всичко: доста по-добре е да създаваме хрумвания за бъдещето, в сравнение с кръвожадно да дрънкаме с оръжие едни против други. Но за задачата се нуждаем от надарени политици, а не от националисти. И не на последно място: нужни са просветени жители, образовани хора със самочувствие. И от двете страни на Егейско море.

*****

Вижте и това видео от архива ни:
Турците, които обикнаха Гърция