Изводите от скандала в Пирогов през моите очи, от позицията

Изводите от абсурда в " Пирогов " през моите очи, от позицията на някогашен началник на клиника, работеща по клинични пътеки в компетентност (извинявам се за архаичното название) " Пневмология и фтизиатрия ":

1. С клиничните пътеки се злоупотребява всеобщо и рутинно, с цел да се компенсират финансовите разноски и да се набират повече доходи. Възможностите за злоупотреби са заложени в самите тях.

2. Клиничните пътеки са методология за работа, която не залага на качеството, а на количеството.

Това е болест, заложена в гените им със недоброкачествен напредък на приходите от количеството, при компромис с качеството. От това съревнование на количествени натрупвания печелят няколко специалности, които съумяха да си обезпечат по-високи финансови параметри, за сметка на други специалности, които на същото равнище на активност носят неведнъж по-малко доходи и по тази причина са неведнъж по-ниско платени. Разликите са няколко хиляди лв..

С други думи - огромните части от тортата не стигат за всичко и всички и по тази причина хиляди сътрудници работят за скромни заплати, а пациентите прибавят от джоба си. Никой сътрудник не е отговорен, че е избрал нископлатена компетентност, а пациентите от разнообразни заболявания с идентична тежест са еднообразно заболели. Всяка компетентност си има стандарти, по които работи и те не би трябвало да са мотив за ощетяване на едни, с цел да се облагодетелстват други. Едва ли в цивилизована страна има такива големи разлики в заплащането в обособените подспециалности на една обща огромна компетентност. Например един пулмолог да получава 1500-2000 лв., а един... 5 000-10 000 лв., а различен... 20 000 и повече. Проблемът е в несправедливото разпредяление на бюджетите по обособените клинични пътеки на НЗОК, които нарушават и салдото сред фрагментите в другите специалности.