Никой не е стъпвал на този връх... и може би никога и не трябва
Извисяваща се величествено на над 6600 метра в сърцето на тибетското плато, планината Кайлаш остава едно от най-загадъчните и непокътнати свещени места на Земята. В свят, доминиран от покорени върхове и картографирани територии, Кайлаш продължава да се издига над всичко земно – както в географски, по този начин и в нравствен смисъл. Нейната недостижимост не се дължи на компликацията на изкачването, а на дълбокото уважение и мистицизъм, с който е обгърната от хилядолетия.
Кайлаш е почитана по едно и също време от четири огромни религии – хиндуизъм, будизъм, джайнизъм и бон. За хиндуистите това е домът на господ Шива – безконечният монах, който медитира на върха на света, надалеч от суетата на човешките пристрастености. В будистката традиция планината е мястото, където се намира дворецът на тантрическото провидение Демчог, знак на висшето прояснение. За джайнистите тя е свещена като мястото, където първият Тиртханкара е постигнал избавление, а съгласно бон – античната вяра на Тибет, това е центърът на света и седалището на всемогъщите сили на природата.
Интересен и индикативен факт е, че до през днешния ден никой не е съумял – нито се е осмелил – да покори върха на Кайлаш. Въпреки напредъка на актуалния алпинизъм, този връх остава ненакърнена територия. Опитите за нанагорнище са били отказвани, даже от самите тибетски управляващи, които умишлено пазят духовната цялост на мястото. Известният планинар Райнхолд Меснер признава, че в никакъв случай не би изкачил Кайлаш, тъй като това би било осквернение. Вярва се, че всеки опит да се доближи върха ще докара до злощастие или съществени кармични последствия.
Вместо нанагорнище, поклонниците обикалят планината по античен маршрут, наименуван Кора. Смята се, че едно цялостно циркулиране на Кайлаш пречиства душата от греховете на един живот, а 100 и осем обиколки водят до извънредно избавление от колелото на преражданията. Всяка година хиляди вярващи изминават 52-километровото поклонническо странствуване, макар сложния терен, високата надморска височина и капризите на времето. За тях това не е просто пътешестване, а духовно прераждане.
Много от тях описват за необясними феномени по време на престоя си в региона – неочаквани промени в атмосферното налягане, чувство за загуба на време, видения или оракулски сънища. Сякаш самата действителност се изкривява в наличието на тази свещена планина. Учените също не остават без интерес. Някои откриватели означават, че формата на Кайлаш изумително припомня на идеална четиристенна пирамида – сходна по геометрия на Великата пирамида в Гиза. Други подчертават на обстоятелството, че от региона на планината извират четири от най-големите и значими реки в Азия, като че ли животът се излива от нейното подножие във всички направления на света.
Кайлаш е почитана по едно и също време от четири огромни религии – хиндуизъм, будизъм, джайнизъм и бон. За хиндуистите това е домът на господ Шива – безконечният монах, който медитира на върха на света, надалеч от суетата на човешките пристрастености. В будистката традиция планината е мястото, където се намира дворецът на тантрическото провидение Демчог, знак на висшето прояснение. За джайнистите тя е свещена като мястото, където първият Тиртханкара е постигнал избавление, а съгласно бон – античната вяра на Тибет, това е центърът на света и седалището на всемогъщите сили на природата.
Интересен и индикативен факт е, че до през днешния ден никой не е съумял – нито се е осмелил – да покори върха на Кайлаш. Въпреки напредъка на актуалния алпинизъм, този връх остава ненакърнена територия. Опитите за нанагорнище са били отказвани, даже от самите тибетски управляващи, които умишлено пазят духовната цялост на мястото. Известният планинар Райнхолд Меснер признава, че в никакъв случай не би изкачил Кайлаш, тъй като това би било осквернение. Вярва се, че всеки опит да се доближи върха ще докара до злощастие или съществени кармични последствия.
Вместо нанагорнище, поклонниците обикалят планината по античен маршрут, наименуван Кора. Смята се, че едно цялостно циркулиране на Кайлаш пречиства душата от греховете на един живот, а 100 и осем обиколки водят до извънредно избавление от колелото на преражданията. Всяка година хиляди вярващи изминават 52-километровото поклонническо странствуване, макар сложния терен, високата надморска височина и капризите на времето. За тях това не е просто пътешестване, а духовно прераждане.
Много от тях описват за необясними феномени по време на престоя си в региона – неочаквани промени в атмосферното налягане, чувство за загуба на време, видения или оракулски сънища. Сякаш самата действителност се изкривява в наличието на тази свещена планина. Учените също не остават без интерес. Някои откриватели означават, че формата на Кайлаш изумително припомня на идеална четиристенна пирамида – сходна по геометрия на Великата пирамида в Гиза. Други подчертават на обстоятелството, че от региона на планината извират четири от най-големите и значими реки в Азия, като че ли животът се излива от нейното подножие във всички направления на света.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ