Растително месо за вегетарианци
Известно е, че вегетарианците и веганите не ядат храна с скотски генезис. Оказва се, обаче, че напълно не е наложително да се откажат от месото.
Само в Берлин за последните 4 години са открити повече от 30 ресторанта, профилирани извънредно в ястия с растителен генезис – вегетариански или вегански.
Един от тях е „ Lucky-Leek ”, който е ослепителен образец за възходящия интерес към „ различната храна ”. В менюто на ресторанта, да вземем за пример, има салата – сърпрайз от манго, чорба от гъби „ патешки крайник ”, палачинки от цвекло, морковено ризото с тофу и пържени печурки, равиоли с плънка от сирене и спанак, кокосова торта… Месните блюда отсъстват изцяло. И все пак клиентите не понижават, твърди притежателят на заведението.
Растително месо
Растителните блюда могат да заменят месото и за тези, които не се желаят да се откажат от него. Звучи парадоксално, само че е реалност. Оказва се, че е допустимо месото да бъде безусловно „ направено ” от растителни артикули. През последните години десетки учени и гастрономи работят върху основаването на всевъзможни заместители.
Първите заместители на месото се появиха преди няколко десетки години в профилираните немски супермаркети. Това беше соево месо с неустановен цвят, неапетитни на тип кюфтета от тофу и палачинки от лимец с неустановен усет. Те не предизвикваха екстаз даже измежду последователите на вегетарианството.
Днес нещата към този момент са други. Промени се освен „ наличието ”, само че и външният тип на тези артикули. Върху това работят биолози, кулинари, дизайнери, физици, екотрофолози (специалисти по здравословно хранене).
Резултатът е налице: сурогатните салами, стекове или шницели са изцяло почтени да заменят месните оригинали.
Биохимикът Патрик Браун, създател на компанията “Impossible Meat ” (Невъзможно месо), мечтае за световна смяна в региона на храненето. Производството на значимите за действието на човешкия организъм протеини и биологично значими детайли от растения е повече от изпълнима задача, счита Браун.
Той към този момент на практика е създал технологията за правене на хамбургер с кюфте от „ растително говеждо ”. За задачата се смесват съставки като аминокиселини, мазнини, витамини, минерали, микроелементи и ароматни субстанции. Учените са разкрили по-голямата част от тези съставни елементи в пшеницата и спанака. За приемане на псевдомесна „ основа ”, растителният протеин под формата на прахуляк се смесва с вода и подправки и се загрява. Получената вискозна маса се прекарва през решето и с цел да има усет на месо, се подправя с легхемоглобин – сложно съединяване, което „ прави месото месо ”.
Легхемоглобинът, прочут още като легоглобин, е червен белтък в бобовите растения, който съдържа желязо и придава на изкуственото месо присъщия усет и цвят.
В естествени условия производството на легоглобин в огромни количества е невероятно, по тази причина Браун употребява генетично променени кафези на дрожди.
Суровата действителност на сурогата
Колкото по-автентични са вкусовите характерности на продукта-заместител, толкоз повече са възможностите да бъдат заинтригувани необятен кръг консуматори и последователно да бъдат уверени в „ адекватността ” на растителното хранене.
При създаването на нови способи за правене на сурогатни артикули към този момент са налице забележителни триумфи: към този момент се създава пилешко месо, сирене, яйца и даже псевдостек, „ отгледан ” в холандска лаборатория. Резултатите демонстрират, че има голям набор от благоприятни условия растителната храна да смени месната.
Германските откриватели концентрират своето внимание върху лупината, чиито семена са богати на първокачествен белтък и масла. Млечният заместител, получен от лупина, подхожда по съществени параметри на кравето мляко, твърдят специалисти.
Разбира се, съществува и друга позиция. Клаус Дам, чиновник в учебно-изследователския център по птицевъдство и малък добитък в Китцинген, не счита, че сурогатните артикули могат да заменят изцяло месото. Ученият излага обстоятелства: в тофуто се съдържат едвам 85 % от усвояемия белтък, до момента в който яйченият белтък се усвоява изцяло от организма. В кравето мляко се съдържат детайли, като пептидите, които са потребни за човешкото здраве.
Скептично са настроени и специалистите по здравословно хранене в Центъра за отбрана на потребителите в Хамбург, където месните и млечни заместители биват изцяло отречени поради съществуването на „ прекалено количество масла, соли, изкуствени ароматизатори и хранителни добавки. /БГНЕС
——-
Инга Ванер, „ Дойче Веле “.
Само в Берлин за последните 4 години са открити повече от 30 ресторанта, профилирани извънредно в ястия с растителен генезис – вегетариански или вегански.
Един от тях е „ Lucky-Leek ”, който е ослепителен образец за възходящия интерес към „ различната храна ”. В менюто на ресторанта, да вземем за пример, има салата – сърпрайз от манго, чорба от гъби „ патешки крайник ”, палачинки от цвекло, морковено ризото с тофу и пържени печурки, равиоли с плънка от сирене и спанак, кокосова торта… Месните блюда отсъстват изцяло. И все пак клиентите не понижават, твърди притежателят на заведението.
Растително месо
Растителните блюда могат да заменят месото и за тези, които не се желаят да се откажат от него. Звучи парадоксално, само че е реалност. Оказва се, че е допустимо месото да бъде безусловно „ направено ” от растителни артикули. През последните години десетки учени и гастрономи работят върху основаването на всевъзможни заместители.
Първите заместители на месото се появиха преди няколко десетки години в профилираните немски супермаркети. Това беше соево месо с неустановен цвят, неапетитни на тип кюфтета от тофу и палачинки от лимец с неустановен усет. Те не предизвикваха екстаз даже измежду последователите на вегетарианството.
Днес нещата към този момент са други. Промени се освен „ наличието ”, само че и външният тип на тези артикули. Върху това работят биолози, кулинари, дизайнери, физици, екотрофолози (специалисти по здравословно хранене).
Резултатът е налице: сурогатните салами, стекове или шницели са изцяло почтени да заменят месните оригинали.
Биохимикът Патрик Браун, създател на компанията “Impossible Meat ” (Невъзможно месо), мечтае за световна смяна в региона на храненето. Производството на значимите за действието на човешкия организъм протеини и биологично значими детайли от растения е повече от изпълнима задача, счита Браун.
Той към този момент на практика е създал технологията за правене на хамбургер с кюфте от „ растително говеждо ”. За задачата се смесват съставки като аминокиселини, мазнини, витамини, минерали, микроелементи и ароматни субстанции. Учените са разкрили по-голямата част от тези съставни елементи в пшеницата и спанака. За приемане на псевдомесна „ основа ”, растителният протеин под формата на прахуляк се смесва с вода и подправки и се загрява. Получената вискозна маса се прекарва през решето и с цел да има усет на месо, се подправя с легхемоглобин – сложно съединяване, което „ прави месото месо ”.
Легхемоглобинът, прочут още като легоглобин, е червен белтък в бобовите растения, който съдържа желязо и придава на изкуственото месо присъщия усет и цвят.
В естествени условия производството на легоглобин в огромни количества е невероятно, по тази причина Браун употребява генетично променени кафези на дрожди.
Суровата действителност на сурогата
Колкото по-автентични са вкусовите характерности на продукта-заместител, толкоз повече са възможностите да бъдат заинтригувани необятен кръг консуматори и последователно да бъдат уверени в „ адекватността ” на растителното хранене.
При създаването на нови способи за правене на сурогатни артикули към този момент са налице забележителни триумфи: към този момент се създава пилешко месо, сирене, яйца и даже псевдостек, „ отгледан ” в холандска лаборатория. Резултатите демонстрират, че има голям набор от благоприятни условия растителната храна да смени месната.
Германските откриватели концентрират своето внимание върху лупината, чиито семена са богати на първокачествен белтък и масла. Млечният заместител, получен от лупина, подхожда по съществени параметри на кравето мляко, твърдят специалисти.
Разбира се, съществува и друга позиция. Клаус Дам, чиновник в учебно-изследователския център по птицевъдство и малък добитък в Китцинген, не счита, че сурогатните артикули могат да заменят изцяло месото. Ученият излага обстоятелства: в тофуто се съдържат едвам 85 % от усвояемия белтък, до момента в който яйченият белтък се усвоява изцяло от организма. В кравето мляко се съдържат детайли, като пептидите, които са потребни за човешкото здраве.
Скептично са настроени и специалистите по здравословно хранене в Центъра за отбрана на потребителите в Хамбург, където месните и млечни заместители биват изцяло отречени поради съществуването на „ прекалено количество масла, соли, изкуствени ароматизатори и хранителни добавки. /БГНЕС
——-
Инга Ванер, „ Дойче Веле “.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ