Известно е, че идеята да се създаде българско изложение се

Известно е, че концепцията да се сътвори българско ревю се появява в Пловдив. По това време градът е с 33 000 поданици и е многолюден търговски и пазарен център. По предложение на Окръжната непрекъсната комисия през 1891 година Народното събрание взема решение ревюто да се организира в южния град през летните месеци на 1892 година Пловдивчани се заемат с възторг с подготовката на това събитие.

Разчиства се повърхност от 80 000 квадратни метра, прави се главно преустрояване на една част от града, стартира построяването на нов тръбопровод. На 20 февруари 1892 година е направена първата копка на основния павилион. Новината за почналото строителство бързо обгръща страната, минава и отвън рамките на България. Започват да идват и първите поръчки за присъединяване – Земеделското учебно заведение в Садово желае 400 кв. м., Австро-Унгария – 2000 кв. м. Идват поръчки на търговци от Франция, Германия, Швейцария.

На 15 август 1892 година Първото българско ревю е намерено с мощни топовни гърмежи от Сахат тепе.
В българския павилион са показани разнообразни достижения в занаятите, земеделието, градинарството, техниката. Отделни павилиони демонстрират присъединяване на всеки град. Една от първокласните покои, направена напълно от дърво, е на карловските изложители, издигната със средства на братя Евлоги и Христо Георгиеви. Показани са нашите триумфи в производството на розово масло и обзавеждане на розоварни, огромен избор от домашни и фабрични платове и гайтани, огромни станимашки бъчви с фамозното им вино, всякакви сортове плодове и зеленчуци, първият български механизиран тъкачен стан, дървен велосипед.

Чуждестранното присъединяване също показва напредъка на тогавашната просвета и техника. Изложени са машини за електричество, грамофонът на Едисон, нов модел машини за мелници, дърводелски машини и уреди, печатарски машини, машини за текстил, най-модерните за това време аграрни машини, каменотрошачки за градеж на пътища и улици, най-нова железопътна техника.

По време на ревюто идва френският въздухоплавател Йожен Годар, който прави 21 полета над пловдивските тепета със личния си балон „ Ла франс “. На езерото в изложбения терен са пуснати лодки с парни мотори, оригиналност за времето, а в Пловдив за първи път блясват 20 електрически крушки.

На ревюто един българин прави изключително усещане със своето откритие - парна машина. Той е Иван Недков, който е роден през 1867 година в село Писанец, Русенско. Едва единадесетгодишен отива в Русе, където за първи път вижда трен, а машината го очарова. Мечтае да се занимава с техника и ориста му оказва помощ. Русенецът Петраки Ганчев взема момчето при себе си, с цел да му оказва помощ в дюкяна. След няколко години, когато Иван Недков поотраснал го записва в Морското техническо учебно заведение. Младият мъж приключва с отличие тригодишния научен курс, а след това практикува още три години в Дунавската флотилия.

Още до момента в който е възпитаник в Машинното учебно заведение във Варна, той проектира и подвига катерна парна машина с належащия към нея парен казан. Машината е пусната в придвижване пред комисия. Ръководството на учебното заведение и окръжния шеф го командироват на Пловдивското изложениие, с цел да покаже изобретението си. Върху моделът е изписано „ Изобретил Иван Недков във флотския боеприпас “. Младият мъж съпровожда парната си машина и прави демонстрации с нея пред гостите на Пловдивското ревю. Изобретението е наградено със златен орден.

След Пловдивското ревю, изобретението му остава в Машинното учебно заведение в морската столица и е употребявано за образователно помагало. Днес се съхранява във Военноморския музей във Варна.

Пловдивското ревю носи и втори триумф за Иван Недков. Васил Карагьозов, шеф на вълнено-текстилната фабрика „ Иван Калпазанов “ от Габрово забелязвя способния мъж и го кани да работи във фабриката му като монтьор. Индустриалецът е доставил парна машина от Белгия. Иван Недков работи там няколко години, а след това Васил Карагьозов го изпраща на специализация в Кемниц (Саксония). Това е градът, от който се закупуват текстилните машини за фабрика „ Иван К. Калпазанов “. Но и са открити солидни търговски контакти. В Кемниц Иван Недков приключва вечерен колеж.

Връща се в Габрово пруз 1905 година Той към този момент е човек с високи механически знания. Затова Министерство на просвещението го назначава за преподавател в Средното техническо учебно заведение „ Д-р Н. Василиади “ в града. Училището е възстановило активността си откакто е било закрито от Министерството през 1900 година След осъществени доста ремонтни работи, нови пристройки към основната постройка и набиране на възпитаници, през 1904 година школото стартира да работи обикновено.

Недков напуща учителската специалност през 1906 година с нова концепция. От края на XIX и при започване на ХХ век Габрово се е трансформирал в сериозен индустриален център. Създадени са нови заводи, оборудвани с съвременни машини, които изпитват потребност от аварийни елементи. Доставките от чужбина са мудни и скъпи. Предприемчивият мъж взема решение да запълни тази пазарна ниша. Сдружава се със притежателите на фабрика „ Александър “ и дружно основават първата железарска фабрика. Акционер във фабриката е Иван Пецов - юрист, няколко пъти избиран за депутат.

Предприятието „ Ив. Недков и Съдружие “ има общо пет отделения – леярно, ковашко, шлосерско, стругарско и пресово. Фирмата е обзаведена с съвременни машини, огромна част от тях са конструирани от самия Иван Недков и направени във фабриката. В България липсват добре готови механически фрагменти, което постанова Иван Недков да търси майстори от чужбина. Той наема на работа немците Мартин (леяр) и Лудвиг Деег (моделчик), както и румънеца Митика Петреску (леяр). Освен като служащи във фабриката те образоват и други хора. В началото там работят 12 индивида, по-късно доближават до 60.

Фабриката има разнообразно произвеждане – отливки на всички типове чугунени елементи до четири тона единично тегло, чугунени плочи и скари за печки, стълбове за осветяване, парни котли, тръби, лагери, зъбни колела, преси, помпи, вентилатори, съоръжения за маслодобивната индустрия и други В специфичното поделение на фабриката създават всички типове и с друга величина чугунени и ламаринени радиатори за водни и парни отопления, които са на европейско равнище по качество.

През 1908 година във фабриката на Иван Недков изцяло гратис е направен първият бронзов бюст на Чардафон Велики. Той е по скулптурата на художниците – учители Недялко Каранешев и Стефан Ковачев, а е отлят от Митика Петреску. Паметникът е открит на 1 май 1912 година в квартал Боровото.
През интервала на Балканските и Първата международна войни фабриката е милитаризирана и Военното министерство разпорежда на Иван Недков производството на така наречен Одрински бомби, които служели за защита, само че се употребявали и при нахлуване. Били по-големи от яйце, набраздени на квадратчета, а при взривяване се разпръсквали.

Фабриката на Иван Недков създава огромна част от машините на други габровски заводи, както и за производствата в цяла България. Много машини се произвеждали за кожарското произвеждане.
Синът на Иван Недков, инж. Симеон Недков имал гения на татко си. През 1935 година конструира и създава първия тъкачен стан за памучни платове, което е революционно дело за това време.
В годините фабриката е разширена, броят на наетите служащи доближава 70 през 1939 година Но през тази година Иван Недков си отива от живота. Очите му не виждат по какъв начин през 1947 година фабриката, която основава е национализирана. А при уедряването на промишлеността машините ѝ са разпределени в други държавни предприятия.

Днес в Габрово нищо не припомня за огромния откривател Иван Недков, който впечатлява гостите на Първото пловдивско ревю. Само паметникът на Чардафон Велики в квартал Боровото носи загатна за благородния му жест.