Бенджамин Франклин за малко да умре в опит да убие пуйка с ток
Известно е, че Бенджамин Франклин е бил освен общественик, само че и откривател и академик, изключително в региона на електричеството. Той в действителност вкарва огромна част от електрическата терминология, която към момента се употребява и през днешния ден в англоговорящия свят: „ battery “, „ conductor “, „ positive charge “, „ negative charge “, „ current “ и „ discharge “.
Сред многото му електрически опити, този, с който Бен е най-прославен, е сполучливият му опит да улови в буркан (специален буркан…) електричество от гръмотевични облаци. Но този триумф може би в никакъв случай нямаше да се случи, в случай че не беше един мъчителен урок при един от по-малко известните си проби, който го научава да се пази; опит, осъществен 2 години по-рано, през декември 1750 година В него Франклин е травмиран и преклонен от непредвиден конкурент: пуйката.
Заданието му в опита от юни 1752 година – въодушевен евентуално от предния, с птицата – е да пусне хвърчило с тел на върха му покрай преминаващ мълниеносен облак. Той разсъждава, че статичното електричество в облака ще бъде привлечено от жицата и ще потече по мократа шнур на хвърчило надолу към земята. Съответно доста вярно се тормози, че в случай че държи непосредствено края на връвта, електричеството може да го убие. Затова взема решение да вземе защитни ограничения, като завърже връвта към железен ключ, а ключа завърже с копринена панделка; по този начин ще да управлява хвърчилото, като държи копринената панделка, а не връвта (както е показано на главното изображение).
Тъй като сухата коприна е отличен електрически изолатор, Франклин счита, че ще му обезпечи нужната отбрана против тока. За да подсигурява, че лентата ще остане суха, той пуска хвърчилото, до момента в който стои под дребен подслон. Разбира се, когато хвърчилото е в небето, статичното електричество минава по мократа шнур чак до ключа — само че не и по копринената лента към Франклин. След това той допира металния ключ до електрод, стърчащ от горната част на така наречен лайденска стъкленица (стъклен буркан за предпазване на електричество, изобретен неотдавна от холандския физик Питер ван Мьосхенбрук от град Лайден, на който град е кръстен бурканът). Така Бенджамин улавя електричеството на гръмотевичния облак в стъкленицата. И освен това – оживява, с цел да опише какво е направил.
Като се има поради сериозността на електричеството, с което Франклин борави, неговите защитни ограничения може да наподобяват незадоволителни за актуалните наблюдатели; само че все пак той обмисля заплахите и възнамерява задоволително добре, че да се отбрани. Именно тъй като оцелява, неговият опит с хвърчило към този момент е международно прочут.
Причината, заради която Франклин въпреки всичко взема защитни ограничения, може би се дължи на по-ранната му среща с една пуйка.
Освен електричеството, Франклин има и персонален интерес към птиците. Според някои истории, той желае дивата пуйка, а не белоглавия орел – и двете животни локални за Северна Америка – да бъде оповестена за национална птица на Съединените щати. Но Институтът Франклин, теоретичен музей и учебен център, основан във Филаделфия, който носи името на политика, счита тази история за мит. Всъщност, написа организацията на уеб страницата си, Франклин просто подлага на критика истинския дизайн на орела на държавния щемпел на Съединени американски щати, тъй като му наподобява прекалено много на пуйка, която пък той назовава „ доста по-почтена птица… малко суетна и глупава, само че въпреки всичко Птица на Смелостта. “
Любовта на Франклин към пуйките произтича най-вече от гастрономическите му ползи – той доста обича храната, а пуйката е едно от обичаните му ястия. И по някаква причина има вяра, че пуйка, убита с електричество, ще бъде по-вкусна от тази, отишла си посредством стандартни средства. Както сътрудника му академик Уилям Уотсън написа през 1751 година, Франклин твърди, че „ убитите по този метод птици стават по-късно извънредно нежни “.
Един ден, до момента в който прави проява на верния метод да се убие пуйка с ток, той простъпка допира електрифицираната жица, предопределена за пуйката, до момента в който другата му ръка е заземена, като по този метод отклонява заряда за ликвидиране на пуйка в личното си тяло. Пишейки до брат си Джон два дни по-късно, на Коледа през 1750 година, Франклин споделя в детайли какво се е случило по-късно:
Признавайки пропуските, довели до този удар („ Щеше да е задоволително безвредно, в случай че не държах веригата в другата ръка “, написа той), Франклин се пробва да опише мощната болежка, която изпитва:
Франклин наподобява е доста обезпокоен от глупавото си държание с пуйката. В писмото до брат си той приключва с думите: „ Можете да съобщите това на господин Боудойн [приятел, който също опитва с електричество] като предизвестие към него, само че не го правете по-публично, тъй като ме е позор, че съм отговорен за толкоз ужасна неточност. “
Вероятно може да се каже, че всички фенове на ястията от пуйка, които стават очевидци на случая с Франклин в този ден, са решили, че обезглавяването въпреки всичко е по-добрият метод за ликвидиране на животното.
А в последна сметка опитът с хвърчило в никакъв случай нямаше да се случи толкоз безвредно, в случай че опитът с пуйка не беше подчертал какъв брой е значима сигурността.
