Известният поет, писател и преводач от арабски произход Хайри Хамдан

Известният стихотворец, публицист и преводач от арабски генезис Хайри Хамдан избра Плевен за премиерата на новия си разказ “Повикът на бездната ”. Събитието ще е на 16 януари 2026 година (петък), от 19:00 ч., в зала “Ростов ” (ресторанта на хотел “Ростов ”, втори етаж). Входът е свободен.

Първата среща на книгата с публиката ще се състои в границите на културния конгрес Плевенска артсцена „ Измерения “, който се провежда от Сдружение „ Духът на Плевен “ под егидата на МЦ КИРМ „ Св. Елисавета “ – Плевен, с шеф доцент доктор Емилияна Конова.



Хайри Хамдан е отдаден на словото с цялата си същина. Той не стопира да вълнува читателите си с всяка своя книга и да прибавя нови нюанси към облика си на създател. Писателят е притежател на международни литературни награди в Египет, Саудитска Арабия и Палестина, както и на премията „ Перото “ за превод на Съюза на българските преводачи (2018 г.). Творбите му, с изключение на на арабски, са издавани на британски, френски, испански, италиански, македонски, немски, украински, шведски и други езици. Съвсем скоро той приключи и превода на новия си разказ “Повикът на бездната ” на арабски.

Хайри Хамдан рисува самоуверено с българското слово, радва читателя с непредвидени метафори, красиви откровения и дълбоки прозрения, които моделират един негов несравним свят. Той обича България, в която основава семейство и живее от десетки години, и това проличава във всяка от неговите книги, която обогатява актуалната българска литературна съкровищница.

С преводите си на произведения на български писатели на арабски език и противоположното Хайри Хамдан е и мост сред двете култури.



Поетичните и прозаични произведения на Хайри Хамдан носят духа на един успореден свят: този на родната му страна Палестина, дишаща посредством всяка клетка на същността му. Споменът за родината е жив и разноцветен. Тя живее посредством пясъчните си ветрове (хамасин), покоряващия мирис на кафе, дъхавите си смокини, лешниковите градини, водните лилии на паметта, неподражаемите изгреви и залези, специфичния темп на времето, което като че ли се движи с ритъма на пустинята, бедуините, шатрите, цветните и вълнуващи сънища...

Но този път словесните картини в романа “Повикът на бездната ” са доста разнообразни, а действието се развива напълно на българска територия - най-вече в красивия приморски град Бургас. Сюжетът е напълно нехарактерен за Хайри, както и методът му към построяването му. Но пък напълно в негов жанр книгата носи характерната му философска настройка и замечтаност, както и естествената му нужда да одухотворява цялата природа, играеща значима роля в действието.

В словесната тъкан на романа писателят откроява дребни зрънца поетична прозаичност, които звучат като сентенции и предизвикат читателя да поспре и да ги прочете най-малко още един път, с цел да се наслаждения в цялост на тяхната съсредоточена мъдрост.

За специфичната атмосфера на литературната вечер на 16 януари 2026 година ще способства Венелин Андреев - с вокалните си и инструментални джаз осъществявания на саксофон.

Водещ на вечерта ще е журналистката Даниела Дочева.



Събитието ще има и благотворителна идея, която ще е изненада за публиката.

***

Из романа " Повикът на бездната ":

" Погледнах по табиет нагоре: „ Ех, този чудноват об-

лак! Непрекъснато фиксира местоположението ми и

догонва моите стъпки, преследва ме. Какво ли търси

измежду лятото? Твоят дом е надалеч отсам, приятелю!

Можем ли с теб да беседваме по някоя смислена

тематика, да обсъждаме истината за метафорите, дали те

изобщо съществуват или всичко е въпрос на човешка

воля? Формата и фината изпъкналост не дават покой на

естествените метаморфози като мрака, изгрева, мъгла-

та и облачността. Те избират да бъдат тълкувани

съгласно желанието и настроението на индивидите. Пре-

калено сме подвластни от положението на духа си. Дори

черните котки остават на прицел и поемат отговор-

ността за несполуките ни. Синевата е сексапил, ина-

че морето губи своята прелест, престава да примамва

туристи и гларуси. Синевата е сила, привличаща

към себе си преминаващи страсти. Тя слага оконча-

ния на доста въпроси, покорява и е почтена да играе

значима роля в еднообразието на делничните грижи. "

~~~~

Къде бях роден? Каква ценностна система бра-

нех? Това бяха част от въпросите, които предстоеше

да се изяснят. И нямаше никакво значение по кое време и по какъв начин

би се случило това. Изглеждаше, че съм се примирил

с потока на вътрешното време. Усещах го явно,

туптеше и намираше метод неразделно да се свързва с

моята лична същина, като че ли бях се трансформирал във

галактика. Това бе божи подарък, а моят часовник стартира да

тиктака в друг темп. Неволно отчитах отсъст-

вието, което ме подлудяваше. Моето персонално мъчително

неявяване звучеше прекомерно самоуверено. Прераж-

дах се и продължавах да диря верните пътища,

желаех да ме водят накъдето пожелаят.

Отрекох се от предходната си същина, а тя се съг-

ласи да съобщи щафетата на идващия и финален у

мен, незнаен до този миг. Поканих го да остане

допустимо най-дълго. Обещах му да открия любопит-

ни истини и условия, споделих му, че ни чакат

нови хоризонти, никому незнайни до момента.

„ Обичам те! “

Виках с цялото си гърло, до момента в който се връщах обрат-

само че към хотела. Няколко души се обърнаха към мен,

усмихваха се и подвигаха палци. Да, доста хора изпит-

ваха предпочитание да споделят с някого своята любов, само че не

смееха да го сторят по разнообразни аргументи, сред кои-

то позор и горделивост.

Кого ли имах поради с този позив, с тази изне-

надваща изповед? Тепърва предстоеше да се обясни,

само че имаше няколко души, които го заслужаваха.

~~~~

" Чувах го от моята стая доста ясно да бушува, ве-

ликолепно и в никакъв случай непредаващо се под тежестта на

времето. Властта му постоянно е обвързвана директно с Господ,

а вълните отекваха богатство в ушите, съзнанието и съни-

щата ми… Но това е друга тематика, за мен съзерца-

нието се трансформира в наслаждение и табиет.

Не знаех дали локалните поданици усещаха това

неповторимо влияние или пък морската същина бе

станала част от тях. Те не бяха длъжни да поставят мно-

го старания, с цел да се допрян до най-висшите равнища на

съществуването. Аз постоянно можех да прочета дълбо-

кото въздействие на морето в очите им и в метода им на

изложение. Някои от тях правеха паузи, когато гово-

реха, изчакваха прекосяването на някоя напрегната,

забързана вълна и тогава поемаха самодейността.

Това се е постигнало през поколенията, насле-

дявало се е през десетилетията и дългото другарство

с морето. Говореха, обясняваха и внезапно спираха,

като че ли изчакваха прекосяването на вълната и по този начин съ-

беседникът се изумяваше, наостряше сетивата си, за

да не пропусне идващото изречение, което придо-

биваше форма на изповед.

Аз също можех да се подложа на това влияние

до известна степен. Трябваше ми още време, с цел да го

модернизирам, да посрещна сходно предизвика-

телство и да го изживявам през четирите сезона край

морето. Очаквах да се убедя в по едно и също време твърдия,

милосърден и необработен манталитет на водната същина.

~~~~

" Прошка! Как се реализира това? Човек е кадърен

да бъде нечовечен към най-любимите си хора, тези, кои-

то рядко му търсят сметка и одобряват греховете му за

преходни.

„ Разбираш ли, скъпа моя Лиза? Прощавай! Го-

воря нелепости. Ти имаш място в живота ми, само че в

момента съм комплициран и се въртя безредно без ясна

цел и посока. Дай ми малко време! Ние сме на ръка

разстояние един от различен, ръцете ни едвам се допират.

Нужно е малко изпитание, нищо повече, и това ще стане,

в най-скоро време… Приеми моите дълбоки и искре-

ни съболезнования, Лиза! Знам, че остаряваме извед-

нъж, когато майките ни си отидат. Те са последните

замъци, които се раздават, без да чакат компенсация. Те

са стените, на които се крепят животът и младостта.

Всеки човек остава дете в очите на майка си, даже ко-

гато тя надвиши 100 години, а след гибелта ú усеща

тежестта на времето. “

Спах надълбоко. Заваля. Моментът не беше подхо-

дящ за дъжд. В никакъв случай не чаках да вали,

само че небето си знае работата, имаше да уреди солидни

сметки с мен. Приех справедливата му реакция, дано

вали колкото си желае! Земята беше жадна за сладка

вода, даже да наводни язовир „ Камчия “. Нека вали,

дано небето се освободи от своите тежести и измие

човешките грехове, стига да има нужното търпе-

ние. Сякаш бяхме изчерпали последната опция

за филтриране и съчувствие. Заваля мощен проливен дъжд.

Не беше елементарна нощ, а по-скоро мрачна сцена за

безчет кошмари.

***