Тръмп и Путин на прицел в „Двойна следа” - новия роман на Ил...
Известният публицист Илия Троянов дръзва да надникне зад фасадата на демокрацията, дипломацията и интернационалната търговия с новия си разказ „ Двойна следа”. След „ Власт и съпротива” и „ Светът е голям и избавление дебне отвсякъде”, немскоезичният създател с български корени още веднъж впечатлява читателите.
Романът му Doppelte Spur се появява на немски език през 2020 година – в миг, в който светът е насочил напълно вниманието си към президентските избори в Съединените американски щати – и незабавно провокира сензация на международната литературна сцена.
Поднесена във формата на престъпна история, „ Двойна следа” (превод: Екатерина Войнова) е смазващо пътешестване из лабиринтите на властта, в което на прицел попадат международни водачи, мафиоти и олигарси. Пътуване, в което всичко е истина или близо до истината.
В рамките на няколко часа журналистът Илия получава достъп до голям масив от данни за предишното на президента на Съединени американски щати, предоставени напълно без значение едни от други от съветски и американски информатори. Дали тази информация е истина, или е плод на общ скрит план?
За да ревизира до какъв брой може да се довери на сведенията им, Илия се обръща към своя сътрудник Борис – американец от съветски генезис. Защото тези документи изобличават плетеница от мафиотски връзки, която стои зад Кривата кула – кодовото име на американския президент популист, преобърнал визиите за интернационална политика и обвинен според от Русия.
Борис схваща от финанси, по-точно казано – от корупция и нелегално заграбване, от пране на пари и данъчни убежища, експерт е по креативните аспекти на алчността. За разлика от него, Илия се е фокусирал в разрушителното деяние на властта.
Но могат ли двамата да преодолеят всички клопки, заложени за прекомерно любопитните очи? И има ли в действителност връзка сред „ съветската пералня за пари” и президента Михаил Иванович?
Базирана на действителни журналистически разследвaния, „ Двойна следа” се пробва да открие истината измежду блатото от неистини. В тази книга ще разпознаете аферата „ Епщайн “, изявления на президента Доналд Тръмп и съветския държавен глава Владимир Путин.
Преплитайки по виртуозен метод нереалност и същински документални сведения, Илия Троянов основава под напрежение и трогателен роман, в който бъдещето на света зависи от съпротивата на всеки един от нас против безскрупулната власт.
***
Откъс от романа „ Двойна следа”
– Наричайте ме просто ДийпЕфБиАй[1].
Негримираното лице на дребната жилава жена се отпусна в усмивка, като чу, че я запитвам за името (все някак трябваше да се обръщам към нея).
Бар 109, неделя следобяд. Деляхме тясната механа с гурбетчии, алкохолизирани мъже и пийнали дами. ДийпЕфБиАй очевидно неслучайно беше избрала и мястото, и часа на срещата ни.
– Повечето са детегледачки, домашни помощнички. От Филипините, от Индонезия. Неделя е почивният им ден. Цяла седмица са на работа, без спиране. В неделя разпускат.
– А мъжете?
– Сексуални паразити.
Барът миришеше на престояла бира и прясно повърнато. Стояхме компактно един до различен с бутилка стела артоа в ръка, мощната музика пулсираше през всеобхватната бедност. Разбирахме се с такава тъга, че никой не би могъл да подслушва диалога ни.
– Как се спряхте на мен? Точно на мен?
– Вие сте самостоятелен.
– Откъде знаете?
– И ние си имаме свои източници – в очите ѝ проблесна усмивка.
– Ясно. Знаете, че ми беше отказана входна виза за Съединени американски щати, нали?
– Малка неточност.
– Техническа или тактическа?
– Според мен…
Тремоло на тромпет, от синтезатор. Няколко дами скочиха на барплота и се впуснаха в буйни танци. Някой почерпи с по една текила. ДийпЕфБиАй отпи глътка от бутилката. Не беше мъжкарана, не изглеждаше и нахакана. Напротив. Излъчваше някаква угриженост. Предразсъдъците си бяха мои. Опразних чашката с текила на екс.
– Тук май е по-добре да не влизаш трезвен – споделих, когато музиката поутихна.
– Не бива никога да оставаш изтрезнял.
– Казахте – самостоятелен. Друго?
– Не ни обичате.
– Кого? Кои сте „ вие “?
– Тайните служби. И западните, и източните. Последователен сте в ненавистта си.
– В неприемането.
– Старото ви досие от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) е много богато…
– Да не би да обменяте опит с тях?
– Разбира се, че не. Лично вие сте писали по този въпрос. И ние попрочитаме на места по нещо, до което има свободен достъп.
Това би могло да мине за закачлив необвързващ диалог.
– Защо ви е притрябвала помощта ми?
– Каква изгода от информацията, в случай че не може да влезе в приложимост? Макар да знаем доста, ние не можем да разполагаме свободно с това познание. Строго секретно е и би трябвало да си остане строго секретно, по този начин пазим информаторите и методите си. В това е силата ни – че знаем доста повече, в сравнение с разрешаваме да ни проличи или да излезе навън; в това време в това е и слабостта ни – че сме длъжни да запазим за себе си много неща. За което през днешния ден към този момент съжаляваме.
– Вие?
– Тези от нас, които са подготвени да пернат спешната спирачка.
– Аварийна спирачка? Не е ли малко мелодраматично?
Пролича ѝ, че доста се смути.
– Вие самичък предупреждавате в публикациите си, че вълкът е доста покрай кошарата.
– Бих желал да чуя по какъв начин вие преценявате ситуацията.
– Още по-зле е.
– По-зле от рисково?
– На косъм сме от злополуката.
– Коя?
– Оставете словесните хватки. Мислите ли, че бих се решила на сходна стъпка, в случай че ситуацията не беше напечено?
Червенобузият англичанин до мен, гръмък като приключилите някое от самостоятелните учебни заведения, където възпитават посредством оскърбление и внушават на мъжете, че са по-висши същества, постави лапата си върху подбедрицата на една филипинка. Ако се съди по облеклото му, беше дотърчал до бара непосредствено от ръгби мач, а тя се беше накиприла като за опера.
– Цяла нощ не затворих очи и все пак не мога да настоявам, че ми е изцяло ясно що за предизвикателство е това. От този наръч документи ще би трябвало да сглобя логичен роман. Но не знам по какъв начин тъкмо ще наподобява. Няма по какъв начин да кажа занапред на какъв метод на показване на случилото се ще се спра.
– Длъжна съм да поема този риск. Нищо друго не ми остава. Свободен сте да решавате по какъв начин. Имам единствено едно изискване: никакъв прелиминарен контакт с каквито и да било медии. Ще преглеждате материала самичък. Ситуацията е заплетена. Различните отдели при нас се дебнат един различен. Партньорите се трансфораха в съперници. Ударът би трябвало да се нанесе без предупреждение. Нищо не трябва да изтече авансово.
– Ако работим дружно с някой реномиран вестник, бихме могли да публикуваме материала на части в продължение на седмици или на месеци – това би оказало надалеч по-силно публично влияние.
– Силата на всяка изтекла информация е в нейната цялост. Мълниеносен удар, събрал всичко в себе си. Дъхът да му секне на обществото. Ако поднасяш разкритията лъжичка по лъжичка, ще окажеш помощ на хората последователно да свикнат с мръсотията.
– Нямате доста високо мнение за публичния спор, по този начин ли?
– Забравете го! Там се кръжи към въпросите за законността и реда по този начин, като че ли всички сме адвокати. Кой по кое време е нарушил закона. Ако изтеглим твърда линия сред престъпността и закона, ще пропуснем най-важното.
– А правораздаването защо е?
– Съдебните решения са предписания, които се пишат, откакто се сготви ястието.
– Вие съществено ли смятате, че единствено човек като мен е в положение да опише най-важното?
– Недейте да кокетничите! В предишното ние просто оценихме погрешно смисъла на публичното мнение.
– Значи ли това, че за вас е по-лесно да постигнете социална присъда за нечия виновност, в сравнение с правосъдна?
– Това, което желая да кажа, е, че не е наложително едно деяние да е нелегално, с цел да съставлява опасност за националната сигурност.
– Изобщо не ми пука за националната ви сигурност.
– Но ми се коства невероятно да смятате, че ще е по-добре властта да е не в държавните институции, а в ръцете на мафията, на олигархията и на финансистите. Демокрация или клептокрация – това е изборът, пред който сме изправени.
ДийпЕфБиАй внезапно прозвуча като Жан-Пол Марат. Агентката като революционерка – изправена до бара, единствено дето не разбунтувалият се народ попива жадно думите ѝ, а мощна стереоуредба ги къса на части. Стана ми смешно, в същото време – тъжно, и то доста. За следващ път виждах непосредствено с очите си в какви смехотворни времена живеем.
– Разликата е в мащабите – продължавах да държа съпротива. – Според свети Августин „ всяка тайфа е дребна страна, а всяка държава – огромна тайфа “.
– Августин Блажени ли? Наистина ли е написал това?
– Проверете! Това, което казвате, не ми звучи безапелационно. Вие бихте могли да се намесите във всеки един миг.
– Не е толкоз просто. На кого да се доверя? Горните етажи са под неправдоподобен политически напън и гледат да се снишават. Най-добрите сътрудници напущат ФБР. С вързани ръце сме. Забелязах логическа неточност във вашите текстове. Вие вярвате, че страната е всесилна.
– А не е ли?
Тя се разсмя, усмивката ѝ беше очарователна:
– Трябва да потеглям.
– Само още един въпрос. А съветският имейл? И той ли е от вас?
– Руски имейл ли? От Русия? На съветски?
– И двете, допускам.
– За какво говорите?
– Значи не сте се уговаряли?
– С кого?
– С някого от СВР[2].
– Не.
Тя се приведе напред. Като човек, ненадейно усетил напора на срещуположен вятър. Вдъхновението в погледа ѝ се претопи в нерешителност. Явно ѝ се искаше да ме разпита, само че се въздържа. Остави на барплота 100 хонконгски $, след което ми заяви по какъв начин бих могъл да се свържа с нея – по никакъв начин. Тя щяла да „ почука “. Пак същият общителен слог. През целия ни диалог беше подбирала думите си извънредно деликатно, като че ли всичко зависи от моето решение, като че ли изборът е мой.
– Между другото, в действителност говорите чудесно британски. Ако човек не познава досието ви, не би могъл да улови избран акцент. Лека нощ!
Часът беше 16:24. Неделен следобяд. Последната ми свободна неделя за половин безкрайност напред.
[1] DeepFBI, от англ.: deep (дълбоко, тъмно) и FBI (ФБР). – Бел. прочие
[2] Служба за външно разузнаване – някогашният първи директорат на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). – Бел. прочие
Романът му Doppelte Spur се появява на немски език през 2020 година – в миг, в който светът е насочил напълно вниманието си към президентските избори в Съединените американски щати – и незабавно провокира сензация на международната литературна сцена.
Поднесена във формата на престъпна история, „ Двойна следа” (превод: Екатерина Войнова) е смазващо пътешестване из лабиринтите на властта, в което на прицел попадат международни водачи, мафиоти и олигарси. Пътуване, в което всичко е истина или близо до истината.
В рамките на няколко часа журналистът Илия получава достъп до голям масив от данни за предишното на президента на Съединени американски щати, предоставени напълно без значение едни от други от съветски и американски информатори. Дали тази информация е истина, или е плод на общ скрит план?
За да ревизира до какъв брой може да се довери на сведенията им, Илия се обръща към своя сътрудник Борис – американец от съветски генезис. Защото тези документи изобличават плетеница от мафиотски връзки, която стои зад Кривата кула – кодовото име на американския президент популист, преобърнал визиите за интернационална политика и обвинен според от Русия.
Борис схваща от финанси, по-точно казано – от корупция и нелегално заграбване, от пране на пари и данъчни убежища, експерт е по креативните аспекти на алчността. За разлика от него, Илия се е фокусирал в разрушителното деяние на властта.
Но могат ли двамата да преодолеят всички клопки, заложени за прекомерно любопитните очи? И има ли в действителност връзка сред „ съветската пералня за пари” и президента Михаил Иванович?
Базирана на действителни журналистически разследвaния, „ Двойна следа” се пробва да открие истината измежду блатото от неистини. В тази книга ще разпознаете аферата „ Епщайн “, изявления на президента Доналд Тръмп и съветския държавен глава Владимир Путин.
Преплитайки по виртуозен метод нереалност и същински документални сведения, Илия Троянов основава под напрежение и трогателен роман, в който бъдещето на света зависи от съпротивата на всеки един от нас против безскрупулната власт.
***
Откъс от романа „ Двойна следа”
– Наричайте ме просто ДийпЕфБиАй[1].
Негримираното лице на дребната жилава жена се отпусна в усмивка, като чу, че я запитвам за името (все някак трябваше да се обръщам към нея).
Бар 109, неделя следобяд. Деляхме тясната механа с гурбетчии, алкохолизирани мъже и пийнали дами. ДийпЕфБиАй очевидно неслучайно беше избрала и мястото, и часа на срещата ни.
– Повечето са детегледачки, домашни помощнички. От Филипините, от Индонезия. Неделя е почивният им ден. Цяла седмица са на работа, без спиране. В неделя разпускат.
– А мъжете?
– Сексуални паразити.
Барът миришеше на престояла бира и прясно повърнато. Стояхме компактно един до различен с бутилка стела артоа в ръка, мощната музика пулсираше през всеобхватната бедност. Разбирахме се с такава тъга, че никой не би могъл да подслушва диалога ни.
– Как се спряхте на мен? Точно на мен?
– Вие сте самостоятелен.
– Откъде знаете?
– И ние си имаме свои източници – в очите ѝ проблесна усмивка.
– Ясно. Знаете, че ми беше отказана входна виза за Съединени американски щати, нали?
– Малка неточност.
– Техническа или тактическа?
– Според мен…
Тремоло на тромпет, от синтезатор. Няколко дами скочиха на барплота и се впуснаха в буйни танци. Някой почерпи с по една текила. ДийпЕфБиАй отпи глътка от бутилката. Не беше мъжкарана, не изглеждаше и нахакана. Напротив. Излъчваше някаква угриженост. Предразсъдъците си бяха мои. Опразних чашката с текила на екс.
– Тук май е по-добре да не влизаш трезвен – споделих, когато музиката поутихна.
– Не бива никога да оставаш изтрезнял.
– Казахте – самостоятелен. Друго?
– Не ни обичате.
– Кого? Кои сте „ вие “?
– Тайните служби. И западните, и източните. Последователен сте в ненавистта си.
– В неприемането.
– Старото ви досие от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) е много богато…
– Да не би да обменяте опит с тях?
– Разбира се, че не. Лично вие сте писали по този въпрос. И ние попрочитаме на места по нещо, до което има свободен достъп.
Това би могло да мине за закачлив необвързващ диалог.
– Защо ви е притрябвала помощта ми?
– Каква изгода от информацията, в случай че не може да влезе в приложимост? Макар да знаем доста, ние не можем да разполагаме свободно с това познание. Строго секретно е и би трябвало да си остане строго секретно, по този начин пазим информаторите и методите си. В това е силата ни – че знаем доста повече, в сравнение с разрешаваме да ни проличи или да излезе навън; в това време в това е и слабостта ни – че сме длъжни да запазим за себе си много неща. За което през днешния ден към този момент съжаляваме.
– Вие?
– Тези от нас, които са подготвени да пернат спешната спирачка.
– Аварийна спирачка? Не е ли малко мелодраматично?
Пролича ѝ, че доста се смути.
– Вие самичък предупреждавате в публикациите си, че вълкът е доста покрай кошарата.
– Бих желал да чуя по какъв начин вие преценявате ситуацията.
– Още по-зле е.
– По-зле от рисково?
– На косъм сме от злополуката.
– Коя?
– Оставете словесните хватки. Мислите ли, че бих се решила на сходна стъпка, в случай че ситуацията не беше напечено?
Червенобузият англичанин до мен, гръмък като приключилите някое от самостоятелните учебни заведения, където възпитават посредством оскърбление и внушават на мъжете, че са по-висши същества, постави лапата си върху подбедрицата на една филипинка. Ако се съди по облеклото му, беше дотърчал до бара непосредствено от ръгби мач, а тя се беше накиприла като за опера.
– Цяла нощ не затворих очи и все пак не мога да настоявам, че ми е изцяло ясно що за предизвикателство е това. От този наръч документи ще би трябвало да сглобя логичен роман. Но не знам по какъв начин тъкмо ще наподобява. Няма по какъв начин да кажа занапред на какъв метод на показване на случилото се ще се спра.
– Длъжна съм да поема този риск. Нищо друго не ми остава. Свободен сте да решавате по какъв начин. Имам единствено едно изискване: никакъв прелиминарен контакт с каквито и да било медии. Ще преглеждате материала самичък. Ситуацията е заплетена. Различните отдели при нас се дебнат един различен. Партньорите се трансфораха в съперници. Ударът би трябвало да се нанесе без предупреждение. Нищо не трябва да изтече авансово.
– Ако работим дружно с някой реномиран вестник, бихме могли да публикуваме материала на части в продължение на седмици или на месеци – това би оказало надалеч по-силно публично влияние.
– Силата на всяка изтекла информация е в нейната цялост. Мълниеносен удар, събрал всичко в себе си. Дъхът да му секне на обществото. Ако поднасяш разкритията лъжичка по лъжичка, ще окажеш помощ на хората последователно да свикнат с мръсотията.
– Нямате доста високо мнение за публичния спор, по този начин ли?
– Забравете го! Там се кръжи към въпросите за законността и реда по този начин, като че ли всички сме адвокати. Кой по кое време е нарушил закона. Ако изтеглим твърда линия сред престъпността и закона, ще пропуснем най-важното.
– А правораздаването защо е?
– Съдебните решения са предписания, които се пишат, откакто се сготви ястието.
– Вие съществено ли смятате, че единствено човек като мен е в положение да опише най-важното?
– Недейте да кокетничите! В предишното ние просто оценихме погрешно смисъла на публичното мнение.
– Значи ли това, че за вас е по-лесно да постигнете социална присъда за нечия виновност, в сравнение с правосъдна?
– Това, което желая да кажа, е, че не е наложително едно деяние да е нелегално, с цел да съставлява опасност за националната сигурност.
– Изобщо не ми пука за националната ви сигурност.
– Но ми се коства невероятно да смятате, че ще е по-добре властта да е не в държавните институции, а в ръцете на мафията, на олигархията и на финансистите. Демокрация или клептокрация – това е изборът, пред който сме изправени.
ДийпЕфБиАй внезапно прозвуча като Жан-Пол Марат. Агентката като революционерка – изправена до бара, единствено дето не разбунтувалият се народ попива жадно думите ѝ, а мощна стереоуредба ги къса на части. Стана ми смешно, в същото време – тъжно, и то доста. За следващ път виждах непосредствено с очите си в какви смехотворни времена живеем.
– Разликата е в мащабите – продължавах да държа съпротива. – Според свети Августин „ всяка тайфа е дребна страна, а всяка държава – огромна тайфа “.
– Августин Блажени ли? Наистина ли е написал това?
– Проверете! Това, което казвате, не ми звучи безапелационно. Вие бихте могли да се намесите във всеки един миг.
– Не е толкоз просто. На кого да се доверя? Горните етажи са под неправдоподобен политически напън и гледат да се снишават. Най-добрите сътрудници напущат ФБР. С вързани ръце сме. Забелязах логическа неточност във вашите текстове. Вие вярвате, че страната е всесилна.
– А не е ли?
Тя се разсмя, усмивката ѝ беше очарователна:
– Трябва да потеглям.
– Само още един въпрос. А съветският имейл? И той ли е от вас?
– Руски имейл ли? От Русия? На съветски?
– И двете, допускам.
– За какво говорите?
– Значи не сте се уговаряли?
– С кого?
– С някого от СВР[2].
– Не.
Тя се приведе напред. Като човек, ненадейно усетил напора на срещуположен вятър. Вдъхновението в погледа ѝ се претопи в нерешителност. Явно ѝ се искаше да ме разпита, само че се въздържа. Остави на барплота 100 хонконгски $, след което ми заяви по какъв начин бих могъл да се свържа с нея – по никакъв начин. Тя щяла да „ почука “. Пак същият общителен слог. През целия ни диалог беше подбирала думите си извънредно деликатно, като че ли всичко зависи от моето решение, като че ли изборът е мой.
– Между другото, в действителност говорите чудесно британски. Ако човек не познава досието ви, не би могъл да улови избран акцент. Лека нощ!
Часът беше 16:24. Неделен следобяд. Последната ми свободна неделя за половин безкрайност напред.
[1] DeepFBI, от англ.: deep (дълбоко, тъмно) и FBI (ФБР). – Бел. прочие
[2] Служба за външно разузнаване – някогашният първи директорат на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). – Бел. прочие
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ